В края на годината се замислям как да я опиша с една дума.
И думата е “музика”.
2013 г. за мен беше една чудесна поредица от прекрасни музикални събития, които имах удоволствието да отразя за Vratovrazka.bg.
Първо беше концертът на Бон Джоуви – мащабно събитие, на което чух любимата си Bed of Roses.
След това беше Iyeoka – един магичен концерт на Градина, на брега на морето, на който топлият глас на Iyeoka звучеше почти сюрреалистично.
После – 100-те цигански цигулки – един купон, какъвто могат да направят само 100 цигански цигулки.
След това – Том Джоунс. Едно явление в музиката, един глас, който прониква до мозъка на костите ти, един невероятно енергичен човек, който близо два часа не спря да се раздава на сцената.
После – Енио Мориконе. Друго явление. Име, което е първото, за което се сещаш, като се каже “филмова музика”. Човекът, в чието въображение за пръв път е прозвучала онази хармоника, без която киното нямаше да е същото.
И, за десерт, един класически концерт, който беше толкова далеч от скованите представи за класика, че накара и децата в залата да се забавляват – концертът на виенския Щраусов оркестър. Това беше събитие, което спокойно можеше да се нарече “класически купон’.
С една дума, 2013 за мен беше музикална, прекрасно мелодична, културна и едновременно с това невероятно забавна.
И за да си спомня за нейните летни моменти, си пускам песента на Iyeoka Simply Falling, която ми напомня за море, за плажове, за ром с кола и за очакването на следващото лято: