Category: Разкази и подобни

Ленивото жужене на осите около гробищната чешма беше като приспивна песен.

Този разказ се роди от една мисъл, която ме тормози през последните дни – при всяка военна агресия, при всяко вражеско нахлуване на територията на суверенна държава има една последна нощ. Последна нощ на нормалност. Последна нощ на спокоен сън без въздушни тревоги. Последна нощ, в която децата гушкат плюшените си мечета в леглата си, а не в бомбоубежища и бежански лагери.

Ясно си спомням първия път, когато го видях. Всъщност си спомням всички пъти. Може би дори хронологично. Иска ми се да можех да ги забравя, но не мога. Спомням си всички, но всички започнаха с първия. Валеше от два дни, но аз имах усещането, че вали поне от месец. Не беше буря, нямаше вятър, нито… Continue reading Отражението