Този разказ се роди от една мисъл, която ме тормози през последните дни – при всяка военна агресия, при всяко вражеско нахлуване на територията на суверенна държава има една последна нощ. Последна нощ на нормалност. Последна нощ на спокоен сън без въздушни тревоги. Последна нощ, в която децата гушкат плюшените си мечета в леглата си, а не в бомбоубежища и бежански лагери.
Category: Разкази и подобни
Отражението
Ясно си спомням първия път, когато го видях. Всъщност си спомням всички пъти. Може би дори хронологично. Иска ми се да можех да ги забравя, но не мога. Спомням си всички, но всички започнаха с първия. Валеше от два дни, но аз имах усещането, че вали поне от месец. Не беше буря, нямаше вятър, нито… Continue reading Отражението
Кръгове
Всичко около него беше пусто и равно. Толкова пусто и равно, че той за миг затвори очи с надеждата, че като ги отвори, нещо магически ще се е променило. Някъде далеч над главата му грееше безцветно слънце, което сякаш нито топлеше, нито светеше. Докато отваряше отново очи, установи, че парчето надежда вече го няма. Нищо… Continue reading Кръгове