Мария Реса за журналистиката в света на социалните медии

Носителите на Нобеловата награда за мир за 2021 г. - Мария Реса и Дмитрий Муратов. снимка: Nobel Prize Outreach
Тя получи Нобеловата награда за мир за 2021 г. съместно с главния редактор на “Новая газета” Дмитрий Муратов.

Нобеловите лауреати за мир през 2021 г. са двама журналисти, което само по себе си е събитие – както припомня самата Мария Реса в интервю за “Икономист”, преди 2021 г. Нобеловата награда за мир последно е дадена на журналист през 1936 г. (Записана е като наградата за мир за 1935 г.)

Карл фон Осиетски
Карл фон Осиетски

Получава я немският журналист и пацифист Карл фон Осиетски (1889 – 1938) заради редица свои материали, в които разкрива тайното превъоръжаване на Германия в междувоенния период, което е в противоречие с Версайския договор. Заради работата си Осиетски е арестуван и изпратен в нацистки концентрационен лагер, където го намира новината, че е получил Нобеловата награда за мир. Властта не му позволява да отиде в Швеция, за да си получи наградата. След няколко тежки години на мъчения в различни лагери Осиетски умира от туберкулоза през 1938 г.

85 години по-късно Нобеловата награда за мир получават отново журналисти, този път двама – Мария Реса от Филипините и Дмитрий Муратов от Русия. Те живеят и работят в различни краища на света, но са обединени от усилията, които полагат “да защитават свободата на изразяване, която е необходимо условие за демокрация и продължителен мир”, по думите на Норвежкия Нобелов комитет. Работата на двамата често ги изправя срещу съответните им правителства, което води включително и до личностни атаки срещу тях. Дмитрий Муратов е главен редактор на критичния към властта руски вестник “Новая газета”, а Мария Реса е създател на платформата Rappler, която се бори за човешки права, срещу дезинформацията и срещу авторитарния режим на филипинския президент Родриго Дутерте.

Макар и да са минали повече от 80 години от времето на Осиетски, изглежда не много се е променило или поне не навсякъде – заради критиките си към режима на Дутерте Мария Реса е с повдигнати редица обвинения, заради които властите й забраняват да напуска държавата. Едва след като се обръща към съда, за да търси правата си, тя получава правото да излезе от Филипините и да отиде да си получи Нобеловата награда.

В интервюто за списание “Икономист” Мария Реса говори за работата си и за предизвикателствата пред журналистите в света на социалните медии. Цялото интервю може да се чуе в подкастa на “Икономист” (на английски):

Ето няколко акцента от него:

Технологии, тролове, дезинформация

Технологията промени напълно правилата на играта. Журналистите изгубиха силата на “пазачи на входа” в полза на технологичните платформи.

Лъжи, подправени с гняв и омраза – това е, което приоритизират алгоритмите на социалните мрежи; а не скучни факти. Това носи много пари на платформите. […] Колкото повече гняв, колкото повече омраза, толкова по-бързо и по-надалеч се разпространява посланието ти. Винаги съм казвала, че в момента социалните медии са настроени против фактите, против журналистите. И начинът да се противопоставим са пак фактите, дори и публично достъпните данни, които понякога не всеки може да разбере.”

На въпрос не е ли по-добре да си замълчиш пред масовото тролене, тя отговаря: “Не, защото ако мълчиш, наративът ще те заличи. Повторената хиляди пъти лъжа става истина.”

Дезинформация и политика

Според Мария Реса обикновено покрай избори се наблюдава увеличаване на дезинформацията в интернет. Тя разказва за политически кандидат във Филипините, който е обвинен в убийство и който използва акаунта си в социалните мрежи, за да разпространява дезинформация и така премества фокуса от обвиненията срещу себе си. Премества реалността.

Дигиталните авторитарни фигури, които и преди това си бяха авторитарни, се възползваха от социалните медии, за да консолидират властта си, за да манипулират хората и от това всички губим. Не знам как това не е ясно за всички онези, които имат възможността да променят нещо.”

“Единственият начин, по който журналистите могат да отговорят, когато властта ги притиска, е като “светнат лампата”.”

Ролята и отговорността на Фейсбук

Мария Реса работи като фактчекър за Фейсбук, което изглежда малко странно предвид мнението й за платформата като разпространител на дезинформация. На въпрос как се съчетават двете тя отговаря, че тези платформи имат всички средства, за да променят нещата, т.е. да променят това, че се използват предимно за разпространение на лъжи. На тях не им е необходимо специално законодателство, за да вземат мерки. И това е едната причина да работи с тях. Другата е, че аудиторията й е във Фейсбук. (100% от филипинците са във Фейсбук.)

И все пак, как може Фейсбук да е част от решението на проблема с дезинформацията, ако той е част от възникването му?

Отговорът на Мария Реса: “Нямаш избор като журналист. Иска ми се да затворя Фейсбук, но не мога. И мисля, че оттук ще дойде решението. Това е бизнес организация. А устойчивият бизнес модел включва технологиите. Това, което правят технологичните компании, е неустойчиво. Не само за тях, но и за обществото. На тях ще им се наложи да въведат журналистическите принципи.”

Нищо от това, което правим, няма значение, ако платформите, които доставят новини, не създадат механизми за защита на фактите”

Оптимист съм, защото трябва да съм. Аз израстнах със CNN и видях как тя се превърна в глобален новинарски лидер. И искам да дам на Фейсбук същия шанс. Става бавно, те правят твърде много пари. Просто се надявам, че големите технологични компании няма да искат да си спечелят славата на големите производители на тютюневи изделия.”

Борбата за фактите и за общата ни реалност

Притеснявам се, че когато разделяме реалността по този начин, не можем да имаме демокрация. Ако нямаме споделена реалност, не можем да решаваме проблемите. А има един тон проблеми за разрешаване.”

“Проблемът е, че новините идват до нас със светкавична скорост, а способността ни да ги възприемаме си остава нормалната човешка.”

“Фокусът върху свободата на словото и върху журналистите показва колко важно е да приемем сериозно борбата за фактите. Защото това [дезинформацията] променя нашата демокрация, това убива нашето споделено пространство.”

Фалшива новина, дезинформация, мисинформация – кое какво значи

Клавиатура

Тези термини не са нови (може би с изключение на “фалшива новина”), но наскоро придобиха доста голяма популярност. Въпреки че звучат сходно, те имат различни значения, които е добре да познаваме, ако смятаме да ги употребяваме.

Понеже точността в изказа е важна 🙂

И така, кое какво е?

Фалшива новина

Според Уикипедия терминът няма точна дефиниция и често се употребява в по-широк смисъл на всякакъв вид фалшива информация. С тази уговорка е представена все пак някаква дефиниция: “Фалшива новина е неистинна или заблуждаваща информация, която се представя за новина.”

Източник

В някои дефиниции се срещат и определения за фалшивата новина като сензационна и емоционално натоварена.

Като цяло терминът “фалшива новина” е малко проблематичен именно поради това, че няма точна дефиниция и че с него реално могат да се опишат доста различни неща.

“Фалшива новина” се използва както в смисъл на фактологично невярна или заблуждаваща информация, така и за да се опишат твърдения, с които говорещият просто не е съгласен. Това реално дава възможност за пренебрегване на неудобна информация чрез етикетирането й като “фалшива новина”.

Именно поради тази разтегливост на понятието се смята за далеч по-точно вместо него да се употребява едно от другите две понятия – “дезинформация” или “мисинформация”.

Още: You Say Fake News, I Say Misinformation: What’s in a Term

Дезинформация

Дезинфирмацията се дефинира като “нарочно заблуждаваща или изкривена информация; манипулирани факти или наративи; пропаганда”.

Източник

Мисинформация

Мисинформация е “невярна информация, която се разпространява с или без намерение да заблуждава”.

Източник

Според речника на BBC мисинформацията и дезинформацията са видове фалшиви новини, като основната разлика между двете е, че при дезинформацията имаме съзнателно намерение за заблуждаване, докато при мисинформацията заблудата може да не е нарочна.

Дезинформацията предполага умишлен опит за заблуждаване чрез използване на материал, за който авторът на дезинформацията знае, че не отговаря на истината. Дезинформацията е създадена, за да бъде широко споделяна. Целта често е хората да бъдат убедени да мислят по определен начин или да гласуват по определен начин. Целта може и да е печалба, която се реализира от реклами всеки път, когато някой кликне, за да прочете заблуждаваща история.

Мисинформацията е по-общ термин, който описва неистинна, заблуждаваща или извадена от контекст информация независимо от мотивите, които стоят зад нейното разпространение.

Fake news glossary: Top 10 words to know

Например: ако някой умишлено разпространява неистинно твърдение, според което дадена публична фигура е извършила престъпление, то това е дезинформация. Ако ваш познат види тази дезинформация и я сподели, то той разпространява мисинформация, тъй като той не знае, че разпространява нещо невярно, и не го прави нарочно.

Важно е да се отбележи, че въпреки липсата на намерение, мисинформацията е не по-малко опасна от дезинформацията.

И че всички сме отговорни за информацията, която споделяме онлайн.

Снимка: Lukas, Pexels.com

Завръщане на мегдана

Копче за reset на света?

Как се е разпространявала информацията преди да има масова комуникация? Преди интернет, преди радиото и телевизията, преди вестниците?

Като излезеш на мегдана да чуеш какво ново.

Разбира се, може да не е мегдан. Може да е пазар. Може да е религиозен храм. Или кафене. Може да е друга формална или неформална организация, институция или структура, в рамките на която така наречените обикновени хора са получавали информацията си от уста на ухо. С всичките произтичащи от това последствия. Той каза, че тя каза, че някой е чул, че… Ефектът на разваления телефон според мен се е появил доста преди самия телефон.

Какво се променя в епохата на масовата комуникация?

С появата на вестници, радио и телевизия малко по малко започваме да се информираме не само от съседката и от случайно срещнати на мегдана хора, а от източници, които се занимават професионално с масова комуникация. Постепенно се развиват правила, по които се разпространява информация, появява се професията на журналиста и идеята за медиите като “пазачи на входа”. Тоест като онова сито, което определя какво и как стига до обществото.

Редакторите в тези традиционни медии са онези, които поемат огромната отговорност да решават какво и как да се съобщава, да следят за проверката на фактите и да спазват правилата на журналистическата етика.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че всички традиционни медии работят по тези идеални правила. Още по-далеч съм от твърдението, че в епохата на класическите медии нямаме явления като подвеждане, прикриване или изкривяване на информация. Напротив.

Има обаче нещо друго. Самият факт, че се развиват и усъвършенстват правила за коректно поведение на медиите, показва, че съществува най-общо разбиране и съгласие за тяхната огромна отговорност и за всичко, което тази отговорност предполага.

За пример – това са няколко извадки от редакторския наръчник на BBC:

“В новините и актуалните предавания точността на информацията е по-важна от скоростта.”

“Ще се стараем да наблюдаваме лично събитията и да събираме информация от първа ръка. Когато това не е възможно, ще говорим с източници от първа ръка и, когато е възможно, ще търсим потвърждение на техните думи.”

“Ще избягваме да разчитаме на един-единствен източник. Ако разчитаме на един-единствен източник, то той трябва да е достоен за доверие, като винаги ще предпочитаме източници, които не са анонимни и които са готови да бъдат записани.”

Как се променя картинката, когато включим в нея социалните медии?

Изключително много.

Копче за reset на света?
Копче за reset на света?

В нито един момент от своето съществуване традиционните източници на информация не са били толкова избутани, колкото са сега. През последното десетилетие социалните медии – основно Фейсбук, но не само – ефективно се превърнаха не просто в платформи за споделяне, но и в източник на информация.

/Отварям скоба, за да уточня, че за целите на настоящия размисъл разграничавам класическите медии от социалните мрежи като източници на информация и следователно постовете на официалните профили на медиите в социалните мрежи следва да се смятат за част от първите./

Замисляли ли сте се колко често чувате – или дори казвате – за нещо, че сте го “прочели във Фейсбук”? Все едно Фейсбук сам по себе си е източник на информация? И то достоверен такъв? (Подобно е и “четох в интернет”.)

Все повече хора се информират основно от Фейсбук, погрешно отъждествявайки платформата с източник на информация, пропускайки да идентифицират реалния източник на информацията (ако това изобщо е възможно) и да го подложат на здравословно съмнение. Какво следва от това? Ужасно много, но най-общо:

Традиционните медии губят мястото си на основни информационни източници в полза на Фейсбук и социалните мрежи като цяло. И последиците от този процес са доста.

Една от най-важните е, че професионалните журналисти и редактори, класическите пазачи на входа биват изместени от една аморфна маса, в която дори да има реални авторитети, те са удавени от псевдоспециалисти, лъжепророци, врачки и баячки, откровени манипулатори, фалшиви експерти, платени и безплатни тролове. Тази помийна яма за много хора се превръща в “източник”, резултатът от което е разпространение на гримирани неистини, откровени лъжи, заблуди и недопроверени псевдофакти, които в представите на много хора се кичат с името “истина”. Която “прочетох във Фейсбук”.

Друга последица е, че чисто икономически традиционните медии поемат един сериозен удар. Вниманието и времето на аудиторията са ограничени и колкото повече внимание и време отива във Фейсбук и социалните мрежи, толкова по-малко остава за традиционните медии. Което означава, че много от тях изчезват или се видоизменят по чисто икономически причини. Което от своя страна може да доведе до още по-голям дефицит на качествена и проверена информация. Класически затворен кръг.

И, накрая, последицата от преместването на аудиториите в социалните мрежи е едно де факто връщане към мегдана, където източник на информация е първият срещнат. И където няма стандарти, няма принципи на журналистическо поведение, няма правила.

“Прочетох във Фейсбук” е същото като “Чух на мегдана от един случаен непознат”.

Само че много хора не се замислят за това. Печатаното слово им изглежда истинно само защото е печатано. Цели системи от убеждения започват да се градят и крепят на псевдофакти, споделени от източници, мимикриращи като достоверни. Защото мегданът няма пазачи на входа, които да отсяват проверената информация от лъжеинформацията. На мегдана може да се изказва всеки. Което има и плюсове, и ужасяващи минуси.

И сега накъде?

Въпросът с отговорността на платформите за споделяне на съдържание малко по малко се появява в дневния ред на обществата, което изглежда като някаква светлина в края на тунела. Обаче става дума за един много, много труден и трънлив път. Приемането от страна на Фейсбук и останалите социални мрежи на отговорността за разпространяваната чрез тях информация е изключително сложно по много причини, само една от които е трансграничната природа на тези мрежи, съпоставена с ограниченията на националните законодателства.

Докато нещо се промени към по-добро ни остава само едно – да не вярваме на всичко, което чуем на мегдана. И да не бъркаме фийда* си във Фейсбук с реалния свят.

* (“Feed” във Фейсбук се нарича персонализираната поредица от постове на хора и страници, които сте харесали и следвате, подредени от алгоритмите на платформата и смесени с реклами. “Feed” значи “храня”.)

Източниците на информация – още по темата

снимка: Jose Antonio Gallego Vázquez, Pexels.com