Ленивото жужене на осите около гробищната чешма беше като приспивна песен.
Последна нощ
Този разказ се роди от една мисъл, която ме тормози през последните дни – при всяка военна агресия, при всяко вражеско нахлуване на територията на суверенна държава има една последна нощ. Последна нощ на нормалност. Последна нощ на спокоен сън без въздушни тревоги. Последна нощ, в която децата гушкат плюшените си мечета в леглата си, а не в бомбоубежища и бежански лагери.
Въпросът с паметника е пределно прост
Фейсбук – последното място, където според мен могат да се водят смислени дебати по каквито и да било теми – през последните дни се вълнува във всякакви посоки по въпроса с демонтирането на паметника на съветската армия в София. Вадят се исторически дати и цитати, спори се с примери от други държави, пишат се стихове,… Continue reading Въпросът с паметника е пределно прост