Защо вярваме на пропаганда

На черната дъска

Заради една огромна дупка, която зее в българското образование и в която може да пропадне цялото ни общество.

Едва ли са необходими аргументи в полза на тезата, че образованието е основна ценност за едно демократично общество. Още от уроците по история знаем, че духовното ни Възраждане е започнало преди борбата за политическа свобода и до голяма степен е било основа за тази борба.

Само че образованието е повече от това да знаеш исторически факти, да можеш да смяташ и да пишеш без правописни грешки. Тези базисни умения са само основата, над която трябва да се гради още много, особено в технологично сложния свят, в който живем. Именно това надграждане според мен е дефицитно в образователната ни система.

Дефицитът има поне три страни – липса на гражданско образование, липса на обучения по медийна грамотност и липса на възпитаване в критично мислене.

Дефицит на гражданско образование

Има някои теми, по които на мен за пръв път са ми говорили в учебна среда в университета – например какво е толерантност, какво представлява дискриминацията, какво е реч на омразата, какво се стереотипите и предразсъдъците, какво е национално малцинство, какви са разликите между различните политически системи, какво са авторитаризъм и тоталитаризъм, какво е свобода на словото, какво са човешките свободи като цяло и дали са безгранични. Какво е правото на самоопределение, какво е геноцид и престъпления срещу човечеството, какво са знакови документи в човешката история от Магна Харта през Декларацията за правата на човека и гражданина от времето на Френската революция до Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. И още много в този дух.

Също в университета са ми говорили за това как работи съвременният свят, откога съществува разбирането за държавен суверенитет и какво означава това, какво прави ООН, какво е Съветът за сигурност, какво правят организации като ОССЕ, каква е разликата между международна организация и съюз между държави, каква е разликата между ЕС и Съвета на Европа и разни други полезни неща.

Всичко това за мен стана ясно на ниво университет и то защото изучавах хуманитарна специалност (журналистика в СУ).

Дотогава, макар че съм завършила изключително добро средно училище – Английската гимназия в Бургас, – в моя образователен път такива неща или не се бяха споменавали, или се бяха споменавали ограничено и недостатъчно.

Което за мен е огромен дефицит. 

Няма как да имаш общество на свободни граждани, ако не им дадеш от най-ранен етап възможността да се запознаят с това как работи светът.

А и как работи собствената им държава.

Сигурно някъде в средното образование се споменава Конституцията и как България е парламентарна република с местно самоуправление, но дали се разяснява какво значи това? Дали се говори за изборен процес, за правата и задълженията ни на граждани, за това как работят основни институции? За разделението на трите власти и защо то е важно? За това какво прави парламентът и какво прави правителството? За четвъртата власт? За важността, изключителната важност на свободните медии за едно демократично общество? За обществения договор, за връзката между народа и неговите избраници?

Всичко това е липса, която се наслагва във времето, самовъзпроизвежда се и произвежда поколения, които са апатични към случващото се около тях, не желаят да гласуват, предпочитат да не гледат новини и като цяло не са част от своето общество. Което води до ерозия на самото общество.

Дефицит на медийна грамотност

Това е вторият елемент от дупката в образованието и той е изключително многопластов.

С развитието на интернет и комуникационните технологии достъпът ни до всякаква информация стана изключително лесен, само че отсяването на тази информация стана все по-трудно. И понеже няма някакви систематични усилия на ниво институции в тази посока, всеки трябваше сам да се научи как да съществува в дигиталната информационна среда.

Самообучението обаче не винаги стига. Според мен са необходими две неща – първо медийната грамотност да залегне в училищното образование и второ да се организират мащабни обучения за възрастни по медийна грамотност, тъй като много поколения се сблъскаха с новите технологии, без да имат каквато и да било подготовка да боравят с тях.

Медийната грамотност може да се разглежда многостранно. Най-общо казано, това е умението да боравиш с източници на информация и да преценяваш (не “преценяш”) самостоятелно тяхната достоверност.

Един пример – чувала съм изречения от сорта на “Той много чете. По цял ден е във Фейсбук, постоянно се рови и много знае по темата.”

Едно е да четеш, друго е да знаеш какво четеш, кой го е написал и защо. Както писах по друг повод, вече всички имаме нужда от базисните умения, които преди няколко десетилетия са трябвали само на професионалните журналисти. Необходимо е всеки да знае как да проверява източниците си на информация и че не всяко нещо, за което е заснето видео с ниско качество, качено в You Tube, е истина. Необходимо е да обучим и деца, и възрастни каква е разликата между факт и мнение и защо тя е важна. И защо не можем да си позволим да вярваме на медии, които не правят разлика между двете.

Медийната грамотност е част от дигиталната грамотност, която също липсва като тема за обществото и за образователната ни система. В света на съвременните технологии и деца и възрастни трябва да бъдат обучавани по теми като поведението им в интернет, сигурността на данните им, възможните интернет измами, как да използват технологиите безопасно.

Дефицит на критично мислене

Той е последица от горните две липси.

За да има самостоятелно мнение, човек трябва да мисли критично. А това е възможно само ако има познания за света, на базата на които да си състави мнение (гражданското образование), и умението да оценя фактите и мненията, които намира в медиите (медийната грамотност).

Пак пример от университета – отново като студент, вече магистър по европейска интеграция, за пръв път попаднах на преподавател, който повече задаваше въпроси, отколкото четеше лекции в класическия смисъл на думата. Започваше темата, но не изнасяше лекция, а ни питаше защо според нас това е така и какво следва от този факт. На практика се получаваше така, че ние, студентите, използвайки вече наученото до момента и мислейки самостоятелно, сами стигахме до познанията и изводите, вместо да чакаме някой да ни ги налее с фуния в главите.

Това според мен е изключително важно и ценно и също е една голяма липса в образованието в България. Самостоятелността на мисленето, логическото обвързване между отделни факти за света, достигането до собствени изводи – това би трябвало да е крайната цел на всяка образователна система. Само че основите трябва да се поставят още в училище, а не да чакаме да достигнем до хуманитарна специалност в университет.

Тези три липси в образованието ни според мен поне отчасти могат да обяснят популярността на неистината сред част от хората в България.

Те, плюс погрешното схващане за образованието като нещо, което получаваш и край.

Образованието продължава цял живот. Особено когато светът се променя толкова бързо в технологично отношение. И за да не остават цели поколения във вакуум, според мен е особено критично да се съгласим за важността на образованието за възрастни, което да им даде както базисни компютърни умения, така и способността да различават качественото медийно съдържание от манипулацията. Това наред с обучението на децата в училище по горните теми.

Историята за ламята

Накрая ми се иска да завърша с историята за ламята с многото глави. Героят се бори с нея, отсича една глава, на нейно място се появява друга и т.н. 

Главите на ламята са неистините, които могат да се разпространяват онлайн. Те са много, идват по различни канали и на практика са неизчерпаеми. Току обориш една и се появи следващата. Даже понякога на мястото на една разобличена неистина се появяват нови три.

Това е загубена битка срещу откровената лъжа и дезинформацията. Старата максима, че лъжата е обиколила света, преди истината да е успяла да си обуе обувките, се е появила още преди интернет и днес е по-актуална от всякога. (Една от най-старите й версии принадлежи на Джонатан Суифт: “Лъжата лети, а истината куцука след нея”. )

Единственият начин да се справим с ламята е вътре в нас. Нашите собствени механизми за разпознаване на дезинформацията, манипулацията, откровената лъжа, пропагандата. Единственият начин да не затънем в тресавище от неистини, изписани с главни букви и правописни грешки, е да поставим образованието на деца и възрастни в центъра на израстването ни като граждани. Образованието по принцип и по-конкретно гражданското образование, медийната и дигиталната грамотност и критичното мислене. Звучи дълго и трудно и не малко време вече е загубено, но друг начин няма.

Алтернативата е героят ни най-накрая да се изтощи от битката с ламята, да бъде изяден от една от многото й глави и на следващия ден ламята да напише във вестника, че не, тя не е изяла героя, тя герои по принцип не яде, просто го е гонила да го освободи и той, бягайки, е паднал по стълбите.

Образованието не е да напълниш кофа, а да запалиш огън” – Уилям Бътлър Йейтс

снимка: Pixabay, Pexels.com

Фалшива новина, дезинформация, мисинформация – кое какво значи

Клавиатура

Тези термини не са нови (може би с изключение на “фалшива новина”), но наскоро придобиха доста голяма популярност. Въпреки че звучат сходно, те имат различни значения, които е добре да познаваме, ако смятаме да ги употребяваме.

Понеже точността в изказа е важна 🙂

И така, кое какво е?

Фалшива новина

Според Уикипедия терминът няма точна дефиниция и често се употребява в по-широк смисъл на всякакъв вид фалшива информация. С тази уговорка е представена все пак някаква дефиниция: “Фалшива новина е неистинна или заблуждаваща информация, която се представя за новина.”

Източник

В някои дефиниции се срещат и определения за фалшивата новина като сензационна и емоционално натоварена.

Като цяло терминът “фалшива новина” е малко проблематичен именно поради това, че няма точна дефиниция и че с него реално могат да се опишат доста различни неща.

“Фалшива новина” се използва както в смисъл на фактологично невярна или заблуждаваща информация, така и за да се опишат твърдения, с които говорещият просто не е съгласен. Това реално дава възможност за пренебрегване на неудобна информация чрез етикетирането й като “фалшива новина”.

Именно поради тази разтегливост на понятието се смята за далеч по-точно вместо него да се употребява едно от другите две понятия – “дезинформация” или “мисинформация”.

Още: You Say Fake News, I Say Misinformation: What’s in a Term

Дезинформация

Дезинфирмацията се дефинира като “нарочно заблуждаваща или изкривена информация; манипулирани факти или наративи; пропаганда”.

Източник

Мисинформация

Мисинформация е “невярна информация, която се разпространява с или без намерение да заблуждава”.

Източник

Според речника на BBC мисинформацията и дезинформацията са видове фалшиви новини, като основната разлика между двете е, че при дезинформацията имаме съзнателно намерение за заблуждаване, докато при мисинформацията заблудата може да не е нарочна.

Дезинформацията предполага умишлен опит за заблуждаване чрез използване на материал, за който авторът на дезинформацията знае, че не отговаря на истината. Дезинформацията е създадена, за да бъде широко споделяна. Целта често е хората да бъдат убедени да мислят по определен начин или да гласуват по определен начин. Целта може и да е печалба, която се реализира от реклами всеки път, когато някой кликне, за да прочете заблуждаваща история.

Мисинформацията е по-общ термин, който описва неистинна, заблуждаваща или извадена от контекст информация независимо от мотивите, които стоят зад нейното разпространение.

Fake news glossary: Top 10 words to know

Например: ако някой умишлено разпространява неистинно твърдение, според което дадена публична фигура е извършила престъпление, то това е дезинформация. Ако ваш познат види тази дезинформация и я сподели, то той разпространява мисинформация, тъй като той не знае, че разпространява нещо невярно, и не го прави нарочно.

Важно е да се отбележи, че въпреки липсата на намерение, мисинформацията е не по-малко опасна от дезинформацията.

И че всички сме отговорни за информацията, която споделяме онлайн.

Снимка: Lukas, Pexels.com

Завръщане на мегдана

Копче за reset на света?

Как се е разпространявала информацията преди да има масова комуникация? Преди интернет, преди радиото и телевизията, преди вестниците?

Като излезеш на мегдана да чуеш какво ново.

Разбира се, може да не е мегдан. Може да е пазар. Може да е религиозен храм. Или кафене. Може да е друга формална или неформална организация, институция или структура, в рамките на която така наречените обикновени хора са получавали информацията си от уста на ухо. С всичките произтичащи от това последствия. Той каза, че тя каза, че някой е чул, че… Ефектът на разваления телефон според мен се е появил доста преди самия телефон.

Какво се променя в епохата на масовата комуникация?

С появата на вестници, радио и телевизия малко по малко започваме да се информираме не само от съседката и от случайно срещнати на мегдана хора, а от източници, които се занимават професионално с масова комуникация. Постепенно се развиват правила, по които се разпространява информация, появява се професията на журналиста и идеята за медиите като “пазачи на входа”. Тоест като онова сито, което определя какво и как стига до обществото.

Редакторите в тези традиционни медии са онези, които поемат огромната отговорност да решават какво и как да се съобщава, да следят за проверката на фактите и да спазват правилата на журналистическата етика.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че всички традиционни медии работят по тези идеални правила. Още по-далеч съм от твърдението, че в епохата на класическите медии нямаме явления като подвеждане, прикриване или изкривяване на информация. Напротив.

Има обаче нещо друго. Самият факт, че се развиват и усъвършенстват правила за коректно поведение на медиите, показва, че съществува най-общо разбиране и съгласие за тяхната огромна отговорност и за всичко, което тази отговорност предполага.

За пример – това са няколко извадки от редакторския наръчник на BBC:

“В новините и актуалните предавания точността на информацията е по-важна от скоростта.”

“Ще се стараем да наблюдаваме лично събитията и да събираме информация от първа ръка. Когато това не е възможно, ще говорим с източници от първа ръка и, когато е възможно, ще търсим потвърждение на техните думи.”

“Ще избягваме да разчитаме на един-единствен източник. Ако разчитаме на един-единствен източник, то той трябва да е достоен за доверие, като винаги ще предпочитаме източници, които не са анонимни и които са готови да бъдат записани.”

Как се променя картинката, когато включим в нея социалните медии?

Изключително много.

Копче за reset на света?
Копче за reset на света?

В нито един момент от своето съществуване традиционните източници на информация не са били толкова избутани, колкото са сега. През последното десетилетие социалните медии – основно Фейсбук, но не само – ефективно се превърнаха не просто в платформи за споделяне, но и в източник на информация.

/Отварям скоба, за да уточня, че за целите на настоящия размисъл разграничавам класическите медии от социалните мрежи като източници на информация и следователно постовете на официалните профили на медиите в социалните мрежи следва да се смятат за част от първите./

Замисляли ли сте се колко често чувате – или дори казвате – за нещо, че сте го “прочели във Фейсбук”? Все едно Фейсбук сам по себе си е източник на информация? И то достоверен такъв? (Подобно е и “четох в интернет”.)

Все повече хора се информират основно от Фейсбук, погрешно отъждествявайки платформата с източник на информация, пропускайки да идентифицират реалния източник на информацията (ако това изобщо е възможно) и да го подложат на здравословно съмнение. Какво следва от това? Ужасно много, но най-общо:

Традиционните медии губят мястото си на основни информационни източници в полза на Фейсбук и социалните мрежи като цяло. И последиците от този процес са доста.

Една от най-важните е, че професионалните журналисти и редактори, класическите пазачи на входа биват изместени от една аморфна маса, в която дори да има реални авторитети, те са удавени от псевдоспециалисти, лъжепророци, врачки и баячки, откровени манипулатори, фалшиви експерти, платени и безплатни тролове. Тази помийна яма за много хора се превръща в “източник”, резултатът от което е разпространение на гримирани неистини, откровени лъжи, заблуди и недопроверени псевдофакти, които в представите на много хора се кичат с името “истина”. Която “прочетох във Фейсбук”.

Друга последица е, че чисто икономически традиционните медии поемат един сериозен удар. Вниманието и времето на аудиторията са ограничени и колкото повече внимание и време отива във Фейсбук и социалните мрежи, толкова по-малко остава за традиционните медии. Което означава, че много от тях изчезват или се видоизменят по чисто икономически причини. Което от своя страна може да доведе до още по-голям дефицит на качествена и проверена информация. Класически затворен кръг.

И, накрая, последицата от преместването на аудиториите в социалните мрежи е едно де факто връщане към мегдана, където източник на информация е първият срещнат. И където няма стандарти, няма принципи на журналистическо поведение, няма правила.

“Прочетох във Фейсбук” е същото като “Чух на мегдана от един случаен непознат”.

Само че много хора не се замислят за това. Печатаното слово им изглежда истинно само защото е печатано. Цели системи от убеждения започват да се градят и крепят на псевдофакти, споделени от източници, мимикриращи като достоверни. Защото мегданът няма пазачи на входа, които да отсяват проверената информация от лъжеинформацията. На мегдана може да се изказва всеки. Което има и плюсове, и ужасяващи минуси.

И сега накъде?

Въпросът с отговорността на платформите за споделяне на съдържание малко по малко се появява в дневния ред на обществата, което изглежда като някаква светлина в края на тунела. Обаче става дума за един много, много труден и трънлив път. Приемането от страна на Фейсбук и останалите социални мрежи на отговорността за разпространяваната чрез тях информация е изключително сложно по много причини, само една от които е трансграничната природа на тези мрежи, съпоставена с ограниченията на националните законодателства.

Докато нещо се промени към по-добро ни остава само едно – да не вярваме на всичко, което чуем на мегдана. И да не бъркаме фийда* си във Фейсбук с реалния свят.

* (“Feed” във Фейсбук се нарича персонализираната поредица от постове на хора и страници, които сте харесали и следвате, подредени от алгоритмите на платформата и смесени с реклами. “Feed” значи “храня”.)

Източниците на информация – още по темата

снимка: Jose Antonio Gallego Vázquez, Pexels.com