Наскоро работих по една поредица от материали за Vratovrazka.bg за визията, която учените от 60-те са имали за днешния ден. Визия, която толкова стряскащо напомня на нещата, които действително се случват около нас, че е почти невероятно.
Може би мен лично най-много ме впечатли казаното от Маршал Маклуън – че с новите медии хората все повече се връщат към една племенна организация на обществото, забравяйки за ренесансовия индивидуализъм и връщайки се към онези времена, в които групата и нейното мнение и ценности са били по-важни от тези на отделния човек. Под “нови медии” Маклуън е имал предвид съществуващите през 60-те, но думите му съвсем спокойно могат да се отнесат и към интернет и социалните мрежи.
Всички тези дълбоки теми ме накараха да се върна към една от темите, които първоначално имах идея да са централни в блога ми – съвременните медии в най-общ смисъл. Достъпът до информация, авторските права, личната неприкосновеност и други подобни неща, които играят все по-голяма роля в живота ни.
И понеже вчера по BBC гледах нещо по въпроса за неутралния интернет (net neutrality), реших да се поровя малко по този въпрос.
Що е то неутралност на интернет?
Дефинициите са само началото на една подобна тема, но пък това е необходимо начало, затова:
Уикипедия казва, че това е “принципът, че доставчиците на интернет и правителствата трябва да гледат на всички данни в интернет еднакво, без да дискриминират и без да търсят различна отговорност от различните потребители, сайтове, съдържание, платформи, приложения или начини на комуникация.”
Иначе казано, принципът на неутралност на мрежата означава, че нито правителствата, нито доставчиците на интернет могат да ограничават достъпа на потребителите до съдържание. Принцип, който все повече ще бъде подлаган на изпитания, най-вече що се отнася до въпроси като предполагаеми нарушения на авторски права, разпространение на порнографско или друго чувствително съдържание или индексиране от търсачки, като това са само няколко примера.
Още малко по въпроса с дефинициите. Ето какво казва по въпроса американската Федерална комисия по комуникациите:
“Една от най-важните характеристики на интернет е неговата отвореност. Той използва безплатни, публично достъпни стандарти, до които всеки има достъп и които всеки може да използва; той третира целия трафик, който тече по мрежата, по общо взето един и същ начин. Този модел е направил възможно за всеки и навсякъде да създава иновативни приложения и услуги и по този начин е революционализирал начина, по който хората комуникират, участват, създават и правят бизнес. Помислете за имейла, блоговете, онлайн видеото и онлайн пазаруването.”
И още – какво е “отвореният интернет” (open Internet, синоним на net neutrality):
“Това е интернет такъв, какъвто го познаваме – един равен терен за игра, където потребителите могат да избират свободно какви приложения и услуги да използват и където потребителите са свободни да решават какво съдържание искат да консумират, създават или споделят с останалите.”
По-нататък комисията очертава три основни правила на неутралния интернет: прозрачност (доставчиците на интернет са длъжни да предоставят информация относно начините, по които управляват мрежите си), отсъствие на блокиране (доставчиците не могат да блокират съдържание, приложения или услуги, които не нарушават закони; доставчиците мобилни услуги нямат право да блокират сайтове, които не нарушават закони, или приложения, които са конкурентни на техните собствени гласови или видео услуги) и остъствие на неоснователна дискриминация (доставчиците не могат без причина да прибягват до дискриминация, когато пренасят трафик, който не нарушава закони).
Последните две правила могат да бъдат пренебрегнати, ако става дума за предотвратяване на разпространението на незаконно съдържание, или незаконното разпространение на иначе законно съдържание, или на нежелано от крайния потребител съдържание.
Предизвикателствата пред неутралната природа на интернет ще оставя за следващ материал, тъй като това е отделна и много обширна тема.