В България 66 на сто от младежите са пушили поне веднъж в живота си. – “Всеки четвърти ученик в България пие, пуши или се дрогира, сочи изследване”
Всички знаем за проблемите в българското училище. За дефицита на релевантни за съвременния свят програми, за тютюнопушенето сред младите хора, за покачващите се нива на затлъстяване (Близо 1/3 от българските ученици са затлъстели), за цялостната липса на държавна политика, насочена към създаването на утрешните граждани.
На фона на тези дефицити една директорка на пловдивска гимназия се ужаси, че един от учителите в подопечното й училище събрал учениците си, за да – о, ужас! – танцуват.
Историята най-вероятно ви е известна, но все пак накратко:
През февруари 2013 г. в интернет става популярно нещо, наречено “Harlem Shake”. То може да се нарече танц, въпреки че Уикипедия го определя като “комедиен скеч” (Harlem Shake (meme)), изпълняван на фона на песента Harlem Shake. В платформите за видео споделяне е пълно с версии на танца.
И понеже, откакто има интернет, и ние сме част от света, Harlem Shake достига и до България. И един учител по английски от пловдивската хуманитарна гимназия “Св. св. Кирил и Методий” решава да организира учениците си да направят версия на танца.
Събитието е заснето и качено в интернет, в резултат от което ръководството на гимназията учтиво помолва учителя Христо Данев да напусне работата си. Не било допустимо учител да участва в подобни клипове, в които има “неприлични жестове” и сексуален подтекст. (Уволниха учител от пловдивска гимназия заради харлем шейк) Не че няма сексуален подтекст, но той нито е толкова скандален, нито е нещо, което не достига до учениците по редица други канали.
Какво е това нещо училището
Тази случка е показателна за състоянието на българската образователна система, в която за един учител е недопустимо да прави каквото и да било извън изпяването на урока. Нищо, че половината му ученици гледат през прозореца. Важно е пеенето на урока да върви.
Винаги съм се чудела на това подразбиращо се противопоставяне, което в България се смята за съвсем естествено, между учениците от една страна и училището от друга. Неспособността на обществото – включително на родителите, държавните институции, медиите – да обясни на младите хора важността на образованието ме ужасява. Ужасява ме и образът на съвременен млад човек, който гледа на училището като на някакво място за мъчения или в най-добрия случай за губене на време.
И когато един млад учител решава да достигне до учениците си по нов, съвременен начин, чрез нещо популярно, това изведнъж ужасява системата. Всеки диалог между учителя и ученика, който не се състои пред черната дъска и който не води до числен резултат, написан в дневника, за системата е недопустим.
Образованието е нещо, което би трябвало да се променя заедно с останалите аспекти на живота ни. Новите технологии, масовата комуникация и всички останали характеристики на съвременния свят би трябвало да намерят отражение в онова, което се случва в училището. Вместо това обаче в България си оставаме във времето на Рада Госпожина. Само че прегрешението на учениците не е да кажат, че цар Александър ще ни освободи, а да се включат в това отвратително нещо – танца Harlem Shake.
Младите хора имат много енергия, която трябва да се вложи някъде. Част от задълженията на образователната система и на държавните политики към нея е да осигурят условия за впрягането на тази енергия в положителни неща, които допринасят за личностното развитие на бъдещите граждани. И когато системата не успее да създаде продуктивна употреба на енергията на младите хора, е много по-вероятно те да я вложат другаде, в не толкова положителни неща.
Учителят от Пловдив – сам, не като част от закостенялата система – се е опитал да впрегне енергията на учениците си в нещо съвременно, популярно и интересно. Да влезе в диалог с тях, използвайки език и тенденции, които са им близки. Заради което системата го отлъчи, ефективно заявявайки, че пропастта между учителя и ученика трябва да си остане. Така, както е било винаги. За да могат учениците да продължат да възприемат училището като враг.
Самата образователна система функционира така, че да заздрави противопоставянето между себе си и онези, които би трябвало да са нейни продукти. В резултат на което те или излизат от нея, или се превръщат в утрешните декларатори пред утрешните черни дъски. А онези, които все пак успяват да не тръгнат по нито един от тези два пътя, го правят въпреки системата.
Видеото:
Уволниха учителя по английски език заради този Харлем Шейк в Пловдив