Categories
Светът, в който живеем

Що е то патриотизъм

Това е въпрос, който често си задавам на национални празници и на който ми е много трудно да си отговоря.

Честит празник – това е нещо, на 3 март звучи отвсякъде. От близки хора, от медии, от Фейсбук. Новинарските сайтове си слагат трибагреници в логата, а работещите хора се радват на почивния ден (освен ако, да му се не види, той вземе, че се падне в неделя.)

А аз се питам що е това патриотизмът.

Патриотизмът е необходим за оцеляването на една група. Той е едно от нещата, които дават на индивида принадлежност към нацията и следователно патриотизмът има не само емоционална, но и политическа и икономическа стойност. Патриотизмът е един от факторите, които са допринесли за историческата поява и развитие на държавите.

Така че необходимостта от подобни чувства ми е ясна.

Не ми е ясно голословието, с което днес твърдим, че сме патриоти, издигайки като аргумент имената на хора като Васил Левски и Христо Ботев. Все едно имаме нещо общо с тях по начин на мислене и по чистота на идеите.

Всички са патриоти. Политиците са патриоти и действат само в интерес на народа. Тълпите са патриотични. Футболните фенове са патриотични. Повечето хора, ако ги попиташ, ще ти кажат колко големи българи са. И как българското кисело мляко, шопската салата и баницата са достойнства, с които трябва да се гордеем.

Включително и няколкото субекта, които днес видях да уринират посред бял ден в морската градина в Бургас. Ако ги питаш, и те са патриоти и уринират патриотично.

Хората, които си хвърлят боклука през терасите, сигурно също са патриоти. Както и онези, които не спират на пешеходни пътеки. Или онези, които поддържат безупречната работа на сивата икономика.

Всички сме патриоти. На думи.

Да не говорим колко патриотично става настроението, когато споменем турците или други малцинствени групи. Тогава ставаме не само сподвижници на Левски и Ботев, ами и още по-големи патриоти от тях.

И така, тръгвайки от патриотичното твърдение колко е велика страната ни, не мога да не се запитам “Защо?”

Джордж Бърнард Шоу е казал: “Патриотизмът е вярата, че твоята страна е по-велика от всички останали, само защото ти си роден в нея.”

Напълно вярно и много точно казано. Въпреки че виждам рационалния смисъл на патриотизма в исторически план, не виждам съвременна причина мястото, където един човек е роден, да придава някаква добавена стойност на цялата му личност. Все едно географската ширина на месторождението ти те прави по-добър, по-умен или по-способен.

Не отричам патриотизма. Просто не виждам красотата на проявата му в голяма част от хората в България.

Да се върнем на 3 март. Радостта от едно митично избавление, което се е случило преди 135 години, ми се струва някакъв опиат, който ни пречи да възприемем далеч не толкова героичната действителност наоколо. Фикцията за Велика България, митологията на трите морета, биенето в гърдите и гордостта с постиженията на отделни исторически личности – всичко това ми се струва извратено на фона на онова, което представляват днес държавата и обществото ни.

Не знам дали една такава позиция ме прави не-патриот. Вероятно за много хора мнението ми звучи почти родоотстъпническо.

Просто ми се струва, че за да се наречем патриоти, първо би трябвало да го заслужим. И като индивиди, и като общност.

Не виждам рационална причина в 21 век да се гордеем с миналото на държавата си. Или с природата й, все едно, че другаде дървета няма.

За мен съвременният патриотизъм би трябвало да се основава на съвременната действителност. Иначе въпросният патриотизъм е просто един сбор от думи и от безсмислени честитки на празници.

Лъвът на снимката не е българин, а е от Намибия. Автор – yaaaay, Wikimedia Commons. Лиценз на снимката: Creative Commons Attribution 2.0 Generic

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *