Това е посланието на една реклама, която слушах днес по радиото. Възможно е да я има и по други медии, аз лично я чух по БНР.
Сюжетът накратко, дано да съм го запомнила добре:
Рекламата е на кредит, предназначен специално за пенсионери. И като вземат този кредит, пенсионерите участват в томбола за спечелване на 100 лева. Рекламата завършва с думите на лирическата героиня (пенсионерка): “Така ще мога да си платя тока!” Мисля, че се има предвид с парите от томболата. Останалите – кредитът тоест – вероятно е за хляб.
Първата ми мисъл, след като чух рекламата, беше колко отвратително е да съществува кредит, който се рекламира пред пенсионерите по този начин. Следващата ми мисъл беше, че този извратен кредит е напълно в реда на нещата. В България.
Един от преподавателите ми в университета много обичаше да разсъждава – и да кара и нас да разсъждаваме – за това как в България има нормални неща, които за Европа са повече от ненормални. За това защо тук е нормално нещо, което така нареченият цивилизован свят никога не би приел за редно.
Този кредит е едно от тези нормални неща, които не би трябвало да са нормални. Съществуването на кредит за пенсионери и на томбола, с която те могат да си платят тока (не знам какво ще правят онези, които не спечелят от нея), тук е нормално. И тази нормалност е плашеща.
Ако е в реда на нещата да теглиш кредит, за да си платиш тока, то нещата никак не са в ред.