Току-що слушах новините по БНР, в които водеща новина беше едно убийство, извършено в двора на спортното училище в Стара Загора.
За около една минута научих името на човека, подробности за личния му живот и че е бил намерен с окървавена глава.
Отворих новинарските сайтове, които обаче все още не бяха успели да напишат всички подробности. Сигурна съм, че ще наваксат.
Садистичното желание на медиите да съобщават подробности за случаи на насилие не е нещо ново, но въпреки това всеки път ме изумява. Това не е просто нарушение на Етичния кодекс. Това е начин, по който медиите доубиват жертвите, съобщавайки на обществеността ненужни детайли. А сред тази общественост, която в момента слуша радио, гледа телевизия или чете новините в мрежата, може би има хора, които са познавали жертвата. И които ще научат от медиите за окървавената му глава и за спекулациите за личния му живот. На човешки език това се нарича жестокост. На езика на журналистическата етика – или липсата й – това се нарича вторична виктимизация.
Ето какво казва Етичният кодекс на българските медии по въпроса:
2.3. НЕПРИКОСНОВЕНОСТ НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ
2.3.1. Уважаваме неприкосновеността на личния живот на всеки.
[…]
2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
[…]
2.6.3. Ще проявяваме предпазливост при разкриването на самоличността на жертви на престъпления и свидетели на престъпления, особено в случаите на сексуално насилие, освен ако самите жертви не се съгласят да бъдат идентифицирани.
Update: Включване от News.bg: Два трупа при кървава драма в Стара Загора