Свободата на словото онлайн

Това е текст, на който попаднах в Lifehacker (един много интересен и полезен сайт за всичко) и който съдържаше някои нови за мен неща. Въпреки че е писан за американската аудитория, нещата са валидни като цяло за онлайн пространството, затова ми се стори полезно да го преведа и публикувам.

Истината е, че същността и приложението на свободата на словото всъщност са много прости неща, но нашето разбиране за тях е изкривено, най-вече защото хората използват понятието „свобода на словото” като оръжие в случаи, в които то не е приложимо, както и като щит, зад който да се крият, когато някой ги критикува. Въпреки това свободното слово никога досега не е било по-ценно право, особено в интернет, където правителства, компании и личности се опитват да контролират имиджа си и нещата, които хората говорят за тях. Аз не съм конституционен адвокат, но има много начини да практикувате свободата на словото онлайн. Първо нека да си припомним гражданското си обучение.

Какво всъщност казва Първата поправка

Първата поправка на конституцията (става дума за американската конституция, бел.прев.) гласи:

„Конгресът няма да приема закони, които установяват или забраняват свободното изповядване на каквато и да било религия, ограничават свободата на словото, свободата на пресата или правото на хората да се събират мирно и да се обръщат с петиции към Правителството за отстраняване на несправедливости.”

Тази поправка – и всички останали поправки на Конституцията – е добавена, защото самата Конституция, според своите автори и според щатите, които е трябвало да я ратифицират, не е осигурявала достатъчна защита за гражданските свободи от властта на правителството. Това е много важно – свободата на словото, заедно с останалите свободи в Първата поправка, има за цел да защитава свободите на народа срещу евентуално потисническо правителство, което би се опитало да смаже тези права заради собствения си интерес.

Частните субекти и частните пространства обаче като цяло нямат за задължение да защитават твоята свобода на словото и Първата поправка не защитава онова, което казваш. Тя защитава само правото ти да говориш. Това означава, че можеш да говориш каквото си искаш, но природата на свободното слово предполага, че и останалите са свободни да говорят каквото решат, дори и това да значи, че те няма да се съгласят с теб или че ще поведат редица хора, които да ти отговорят. Тези неща трябва да се имат предвид при обсъждането на това как точно можеш да практикуваш свободата на словото в интернет.

Свободното слово и цензурата в интернет

В миналото на нашата страна повечето градове са имали площад, разположен в центъра на общността, където хората са можели да се срещат, да обсъждат  и да чуят новините и проблемите на деня. На това място обикновено са се правили официални съобщения, а кандидатите за постове са говорели и събирали гласове (точно както срещите в кметството днес). Като цяло на това място хората свободно са се събирали и са разговаряли. Тези площади почти са изчезнали и въпреки че все още има кметства и други обществени места, където хората да се изказват, истинският център на повечето общности днес са частни пространства за търговия и забавление – молове, големи магазини, стадиони.

Днес повечето от нас се обръщат към интернет защото той предлага безплатни и достъпни инструменти – Twitter, Facebook, Reddit, вестници, блогове с коментари, форуми. Всички те предлагат начини само чрез един клик да си кажем мнението.

Само че, когато напишеш коментар на страницата на дадена компания със Facebook, отговориш на тема в Reddit или споделиш някакво оплакване в Twitter, ти се изразяваш в пространство, което е частна собственост. Това означава, че не можеш да имаш очаквания, че свободното ти слово е защитено по някакъв начин, който е извън условията за употреба на това пространство.

Като се има предвид това, когато става дума за свобода на словото в интернет, има две истини, които са почти универсални:

* Повечето места в интернет са частна собственост и не са длъжни да ти позволяват да се изказваш свободно в тяхното пространство. Ако Facebook изтрие съдържание, което нарушава техните собствени условия за употреба, ако собственикът на даден блог изтрие коментар, който според него е обиден, или голяма компания изтрие постове на потребители от страницата си във Facebook, това може да представлява цензура, но на тези места Първата поправка не дава право на свободно изразяване. Това включва и нашите дискусии в Lifehacker – ние винаги сме имали високи изисквания към нашата общност и ако някой започне дискусия, която според нас не отговаря  на стандартите ни, ние си запазваме правото да я прекратим.

* Повечето компании знаят, че в техен интерес е да ти позволят да се изказваш свободно в техните платформи. Когато чуеш някоя компания да казва „Ние подкрепяме свободата на словото”, те всъщност имат предвид, че като зачитат твоето право на свободно слово, те знаят, че мога успешно да изградят общност, да привлекат потребители, да привлекат рекламодатели и да направят пари. Те може и наистина да женят свободата на словото, не ни разбирай погрешно, и повечето компании знаят, че успехът означава да приемат и хубавото, и лошото, но това не го прави твое право. Те просто знаят, че е в техен интерес да кажат, че го ценят, и да се държат по съответния начин.

Докато „цензура” може да се отнася до всякакъв вид потискане на изказвания, цензурата в контекста на свободата на словото като цяло се отнася до случаите, в които свободата на словото е потискана от държавата или от държавни субекти. Ако една компания изтрие твоя пост от страницата си във Facebook (пост, в който ти си казал, че техният продукт е загуба на пари), даже и да смяташ, че постът ти е бил по темата и е бил забавен, това изтриване не е потискане на свободата на словото от страна на държавата. Може да е цензура, но твоята свобода на словото не е нарушена.

Помни тези неща, когато се изказваш в интернет. Дори и да ти се струва, че Reddit и Twitter са като нови градски площади, те не са такива. Това означава, че твоето слово не е защитено от Конституцията, освен ако това не е упоменато в условията за ползване на съответната услуга. А те могат да се променят във всеки момент, в който доставчикът на услугата реши. Освен това правителствата знаят, че могат да притискат компаниите да променят своите правила (справка – SOPA, PIPA и ACTA) и да ограничават личното изразяване, без значение дали могат да го правят открито.

Въпреки това не всичко е изгубено – в някои случаи словото е защитено и има места, където можеш да кажеш каквото решиш.

Къде в интернет свободата на словото е защитена?

Това е сложен въпрос. По този въпрос има многобройни юридически предизвикателства, много от които са опити да се дефинира какво е защитено в един век, в който границата между обществено и частно е мъглява и в който мнозинството от хората гледат на интернет като на обществено място.

Например, според някои кликването на бутона “Like”е защитено изразяване, защото е публично по характер. Други смятат, че публикациите ти в Twitter или в личния ти блог са защитено слово.

Към днешна дата повечето съдилища са стигнали до следното положение: използвайки частна услуга, ти си зависим от нейните правила и модерация, но правителствата не могат да се месят в личното ти изразяване, нито отделни личности могат да ти попречат да се изказваш, само защото не им харесва онова, което казваш.

Спомняте ли си, че посочихме, че свободата на словото не пречи на останалите да говорят срещу теб? Това също е важно – твърде често в интернет „свобода на словото” се използва като защитен механизъм за отбиване на критики, докато всъщност тя е създадена, за да насърчава хората да контролират и критикуват общества и правителства.

Накратко, свободата на словото означава, че всеки има правото да говори на публични места, без значение дали изказва мнение, което противоречи на твоето. Ако кажеш мнението си на публично място и се окаже, че група хора около теб не са съгласни с теб, твоите права не са нарушени. Ти просто не си популярен. Всички вие имате правото да говорите.

Къде мога да говоря свободно?

И така, къде можеш да се изказваш свободно, ако се окаже, че мненията ти не са добре дошли на страницата на дадена компания във Facebook или ако са ти забранили да коментираш в даден блог?

Можеш да си направиш собствено място за изразяване, като например да си направиш блог и да каниш хората да участват в твоите дискусии. Можеш и да си направиш собствена Facebook страница, където да публикуваш оплакванията си от компанията, която не ти обръща внимание. Отново обаче, понеже това пак са места, които са частна собственост, твоето изразяване е защитено само дотолкова, доколкото прецени доставчикът на услугата. Ако си направиш блог в WordPress или Tumblr, трябва да не излизаш от съответните условия за ползване. Ако си направиш Facebook страница, трябва да се придържаш към условията за ползване на Facebook. Затова ги прочети внимателно.

Най-добрият начин е да хостваш сам блога си, в който случай можеш да говориш каквото си искаш. В този случай ти си този, който има условия за ползване и можеш да бъдеш толкова либерален и толкова рестриктивен, колкото решиш. Може да нямаш аудиторията, която искаш (потребителите на Facebook или читателите на даден форум), но свободата на словото защитава само твоето право да говориш. Тя не задължава околните да те слушат. Дори и в този случай трябва да се съобразяваш с условията за ползване на съответната хостинг компания и блогът ти е нещо като полу-частно пространство, но това е най-близкото, до обществено място в интернет, което можеш да получиш, а и повечето хостинг компании не се интересуват какво казваш, стига то да не създава юридически проблеми за тях.

Оригиналният текст на английски в Lifehacker