Това е част от отговора на премиера Бойко Борисов на журналистически въпрос дали ще бъде удовлетворено искането на министъра на здравеопазването Десислава Атанасова да се увеличи бюджетът за здравеопазването с 21 млн. лева. (линк)
Цитат от отговора:
“140 – 150 млн. лева стоят в общините за общински болници. Една година не ги контрактуват. Като ги изхарчат тях, ще им дам още”
И заглавието на новината:
„Борисов: Атанасова и 20, и 200 млн. да иска, все няма да й стигнат”
Какъв е проблемът
Още на пръв поглед се вижда един проблем – че премиерът и здравният министър разговарят пред медиите за държавните разходи по такъв начин. Изречението „Атанасова и 20, и 200 млн. да иска, все няма да й стигнат” ми прилича на „Тя мойта колкото и пари да й дам за обувки, все са й малко”.
Това обаче е проблем, който е повече от стилистичен. Изказът и реториката на премиера са само знаци за нещо доста по-сериозно.
Как се прави бюджетът
Според Конституцията законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет (чл. 87), след това се приема от Народното събрание (чл. 84); след това Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет (чл. 106), а Народното събрание приема отчета за изпълнението му (чл. 84).
Иначе казано, цялата работа около бюджета се движи от колективни органи, каквито са Министерският съвет и Народното събрание. Защото се предполага, че така е по-демократично, отколкото бюджетът да се прави от един човек.
Поради което изказванията на премиера в първо лице от чисто дебелашки стават страшни.
Не че премиерът за първи път говори по този начин. Това е част от изказа му от самото начало на политическия му живот.
Нещо повече, това първо лице се прехвърля и в начина, по който го вижда електоратът. Поради което е съвсем логично, че в съзнанието на много хора същите тези колективни органи, които би трябвало демократично да ръководят държавата, се заместват с една дума – „Бойко”.
Личността и едноличността
„Като ги изхарчат тях, ще им дам още” – тези думи на премиера ужасяващо много ми напомнят на „Държавата – това съм аз”. Само дето второто описва абсолютната монархия от преди повече от 300 години, а първото – действителността в една съвременна, предполагаемо демократична държава.
Да не говорим за конотацията на „изхарчат” – дума, която много се различава по смисъл от „вложат” и „инвестират”. Това обаче е друга, също толкова тревожна тема.