Казусът
През септември 2012 г. френските медии се обърнаха към френското правителство с искане за създаване на закон, според който търсачките – и най-вече Google – да дължат пари на онлайн медиите, чието съдържание индексират. Иначе казано, всеки път, когато потребител кликне на линк към онлайн издание, изваден като резултат от търсене в Google, Google да дължи определена сума на въпросното онлайн издание.
Френските власти откликнаха на молбата и застанаха на страната на медиите.
На това Google отговори, че ако подобен закон бъде създаден, то търсачката им ще спре да индексира сайтовете на френските медии.
Подобно законодателство не е ново
В Германия има закон, неформално наричан Lex Google, който въвежда права, сродни на авторското, които покриват линковете, извеждани като резултати в интернет търсачките. Този закон беше одобрен от правителството през август. За да влезе в сила, трябва да получи одобрение и от парламента, което предстои.
В Белгия има подобно законодателство от миналата година, в резултат на което популярни белгийски онлайн медии не излизат като резултати при търсене в Google.
В Бразилия медиите не успяха да се разберат с Google при подобен спор миналата година, в резултат на което най-големите издания (представляващи 90% от медийния пазар) взеха решение да бойкотират Google News. Сега тяхното съдържание не се индексира от Google, което според самите бразилски медии е довело до незначителна загуба на потребители. Медиите са готови да преговарят отново с Google, но само ако от компанията са готови да плащат за индексирането на тяхното съдържание.
Позициите
От Google виждат нещата така: търсачката им пренасочва 4 милиарда клика на месец към сайтовете на френските медии. Това според Google не само че не ощетява медиите, но и допринася за развитието им.
Медиите от своя страна твърдят, че самото им съществуване е заплашено, ако търсачките индексират тяхното авторско съдържание безплатно.
Властите са съгласни с медиите. Културният министър на Франция Орели Филипети коментира, че въвеждането на такъв закон в „изключително уместно”. Президентът Франсоа Оланд дори заплаши Google, че ако не уредят спора си с френските медии преди края на годината, новото законодателство ще стане факт.
Анализатори, цитирани от BBC, коментират, че Франция винаги е била склонна да въвежда закони, които защитават интересите на френските медии и които изглеждат прекалени спрямо законодателството в други области.
Черновата на закона, предлаган във Франция, предполага налагане на наказания при неспазването му, сред които са три години затвор и глоба до 300 000 евро.
Въпросът с парите
Основното, до което се свежда спорът, е, че и онлайн медиите, и Google печелят реклама. И според медиите част от приходите на Google идват на базата на медийното съдържание, което те индексират безплатно.
Може ли да има авторско право върху линк
Законодателството, свързано с авторските права онлайн, все още не дава ясен отговор на този въпрос. Той като цяло не е засегнат пряко нито в европейското законодателство, нито в общовалидните документи, свързани с авторското право (имам предвид такива документи като Бернската конвенция, която за последно е ревизирана през 1979 г.)
Така че при евентуални спорове въпросът би се решавал за всеки конкретен случай. Така е в американското законодателство, където въпросът с линковете се е появявал в отделни дела.
Едно от тях е Ticketmaster v. Tickets.com от 2000 г., в което Ticketmaster съди своите конкуренти Tickets.com (и двете страни се занимават с онлайн продажба на билети) за това, че Tickets.com имат на сайта си линкове към Ticketmaster. Това според Ticketmaster е нарушаване на техните авторски права.
Едно от заключенията по делото е, че линковете не представляват нарушение на американския Copyright Act, защото при тях няма копиране на информация, защитена от авторско право (основно положение при нарушаването на авторски права е създаването на някакъв вид копие). Освен това, линковете насочват потребителя директно към конкурентния сайт, т.е., това не би могло да представлява нарушение на права.
Обратно към Google и френските медии
Въпреки че изглежда нелогично да се твърди, че Google нарушава авторски права, използвайки линкове към защитено съдържание, все пак въвеждането на съответното законодателство е въпрос на преценка на френския законодател. Ако обаче той се опита да вмени на Google парични задължения, резултатът най-вероятно ще е такъв, какъвто е бил в подобни ситуации в други държави – Google ще спре да индексира съдържанието на френските медии.
По принцип всеки сайт може да избере да не бъде индексиран от търсачките и в този смисъл липсата на определени резултати в Google търсене не е нещо ново. Новото в тази ситуация е, че модифицирането на резултатите ще идва от страна на Google, а не на индексираните сайтове. А самата идея за преправяне на резултатите от търсенето, независимо от първоначалната причина, би довела до промяна на начина ни на достъп до информация чрез търсачките в интернет.
Въпросът с индексирането на снимки
Търсачките са сива зона в законодателството, свързано с авторски права, от самото начало на World Wide Web. Още през 90-те има подобни дебати, свързани с тогава актуалната търсачка Alta Vista. Тогава обаче споровете са повече по въпроса с индексирането на снимки, което е още по-сложно от линковете.
При извеждането на резултати от търсене на снимки търсачката реално води потребителя само до снимката, а не до цялостното съдържание на сайта, на който се намира тя. По този начин собственикът на сайта би могъл да твърди, че правата и интересите му са нарушени, защото част от неговото защитено съдържание – снимката – се показват извън оригиналния си контекст. Освен за нарушаване на права, това би могло да се счита и за нарушаване на интересите на сайта, защото потребителят може изобщо да не влезе в него, а само да види снимката. Така той няма да е изложен на рекламите в съответния сайт, което нарушава интересите на собственика на сайта.
Новите технологии и новите права
С развитието на нови начини за достъп до информация въпросите, свързани с авторското право, стават все по-нови и в известен смисъл по-сложни. Законодателството изостава спрямо технологичните промени и основната опасност в тази ситуация е възможността това изоставане да се използва за модифициране на достъпа до информация по начини, които в крайна сметка биха ощетили потребителя и свободата на словото.