„Референдум” е магическа дума, която рядко оставя обществото равнодушно. Покрай идеята за референдум за АЕЦ „Белене” се замислих за това добра практика ли е този елемент на пряка демокрация или не.
И си отговорих по-скоро с „Не”.
Референдумът има някаква обаятелна сила за хората, защото създава усещането за пряко участие във властта – нещо, което е много примамливо, най-вече за общества като българското, в които мнозинството от хората не са доволни от едно или друго нещо във функционирането на държавата. Идеята да се съберем на агората и да гласуваме с вдигане на ръка звучи чудесно – това означава, че народът е този, който взима властта в свои ръце, макар и само по един въпрос.
През последните 100 години в България са ставали значителни промени, без за тях да е искано съгласието на така наречения народ. Промени в държавното устройство, присъединяване към ЕС и НАТО – все неща, за които българските граждани не са били питани пряко. И ми се струва, че това води до относителната привлекателност на идеята най-после да ни попитат за нещо.
Дори и това „нещо” да е свързано с материя, която е толкова високо специализирана, колкото ядрената енергетика.
Това е една от основните причини, поради които не смятам, че референдумите по принцип и този конкретен в частност са добра практика. Когато става дума за високо специализирани области, допитването до населението е сравнимо с това да връчиш скалпел на човек, който се занимава с озеленяване.
Би следвало толкова специализирани въпроси да се решават от специалисти, а не от обществото като цяло, просто защото обществото като цяло не е компетентно. Именно специализацията и усложняването на обществения и икономическия живот са довели необходимостта от представителна демокрация. Колкото и да ни се иска, няма как всички да управляваме държавата, а и не е необходимо.
Друга причина за мнението ми са политическите употреби на референдума, които ще са толкова разнообразни, че ще ни се прииска да дадем на политиците си награда за креативност.
Днес например четох, че „Атака” предлага в референдума да се включи и въпрос дали българите са съгласни да продължим да бъдем членове на НАТО. Притесненията на Волен Сидеров са свързани с напрежението между Сирия и Турция и евентуална опасност България да бъде въвлечена в конфликт.
По логиката на господин Сидеров можем направо да съставим въпросник с 20-30 въпроса. Така и така питаме. Нищо, че ще бъде объркващо за хора, които за първи път участват в референдум. Никой не е казал, че практикуването на пряка демокрация трябва да бъде лесно.
За мен въпросът при предлагания референдум не е „за” или „против” АЕЦ „Белене”. Въпросът е дали илюзията за демокрация ще донесе на управляващите очакваните дивиденти, когато дойде време за избори.