Наесен с песен

Тетрадка с образа на чалга звезда + диск с песните на тази или друга подобна звезда = 1,99 лв.

През последните години думата „промоция” придоби специален статут в България. Като общество, което все още се запознава с принципите на капитализма, започнахме малко по малко да откриваме разни интересни неща за свободния пазар, пазарната конкуренция и рекламата. И едно от тях е, че думата „промоция” е почти вълшебна.

Тази конкретна промоция, за която вчера съобщи вестник „Труд”, обаче е още по-вълшебна. Освен интерес, тя предизвика поредното възраждане на двадесетгодишния спор за чалгата.

Може ли или не може да се продават на учениците тетрадки с образа на чалга звезди, опаковани със съответния диск, и може ли или не може цялото това богатство да струва само 1,99 лв.?

Повечето противници на идеята посочват, че не е редно децата да бъдат излагани на текстове от песните на чалга звездите, цитирайки например това: „моето тяло жадно обгрижваш с ръце, нека… всичко се тресе”.

Защитниците на чалгата също се включват с обичайните аргументи – че и това е музика, че тя има еди какви си български, народни корени (патриотичната струна е особено чувствителна) и т.н.

Само че въпросът изобщо не е в промоцията.

Да, според мен е нередно децата да бъдат излагани на такова съдържание. Да, според мен то е пошло и неподходящо за децата, които все още са в процес на изграждане на ценностните си системи и на представите си за света, обществото и отношенията между хората.

Само че въпросните тетрадки са само един пример, само един от многото начини, по които децата са излагани на неподходящо за тях съдържание. Чалгата във всичките си форми е навсякъде и не мисля, че тетрадките са по-нередни от един билборд или от цялата програма на телевизия „Планета”. Не са. Те са просто една малка част от картината.

За съжаление обаче, както често се случва с големите проблеми и дебати в България, ние като общество се съсредоточаваме върху конкретния инцидент, без да оценяме, че той е част от нещо по-голямо.

А по-голямото е наистина много голямо. По-голямото е липсата на адекватна политика по отношение на образованието и възпитанието на децата. По-голямото е липсата на капацитет в обществото като цяло да се създаде алтернатива на чалгата – както като музика, така и като култура.

Хубаво, ще махнем тетрадките. И после какво?

После децата ще продължат да бъдат излагани на полуизпадали от деколтетата гърди. Не от тетрадките, а от останалите многобройни източници.

Още нещо ми идва наум. Сещам се за тетрадките, които аз имах като ученичка. Повечето бяха с някакви картинки, но имах например тетрадка със снимка на „Спайс гърлс”.

Каква е разликата и защо никой не се оплаква от тетрадки с Джъстин Бийбър например (не знам дали има, просто предполагам)?

Ако няма разлика, то не е ли прав PR-ът (винаги ми е било неясно как точно се пишат на български пиарите, ПР-ите и PR-ите) на „Пайнер” Любомир Костадинов? Ето какво е казал той пред „Труд”:

На въпрос дали е уместна продажбата на “ученически помагала” заедно с дискове с песни, които съдържат текстове като: “Като грип ме преповтаряй, много дълго ме изгаряй. Ти си много готин тип, но си като летен грип”, Любомир Костадинов възкликна: “Защо не?! Това е една весела шеговита песен. Чалга текстовете са много по-прилични от българския и чуждестранния поп напоследък.” (линк)

Без да коментирам чувството за хумор на г-н Костадинов, това според мен не е шеговито. И да, има разлика между „българския и чуждестранния поп напоследък” и чалгата. И да, по-приемливо ми се струва да имаш тетрадка със „Спайс гърлс” (много старомодно, но все пак отдавна съм била ученичка), отколкото с някоя от многобройните звезди с по едно име на чалгата.

Причините, поради които смятам, че има разлика, са много и ще стане много дълго да ги изброявам всички, но все пак накратко.

Първо, текстовете на чалгата са много по-лесно разбираеми за децата на чисто езиково ниво, ако ги сравняваме с англоезичния поп. Второ, въпреки че музиката днес има много повече развлекателна, отколкото социална функция, тя все пак е и проводник на някаква култура. И културата на чалгата, без значение дали е по-добра или по-лоша от културата на „българския и чуждестранния поп напоследък”, е по-достъпна. Лесно разбираема, близка и родна. И когато близкото и родното облъчват децата с посланието „Като грип ме преповтаряй”, да, това за мен е по-голям проблем от попа, който аз съм слушала, когато съм била в училище.

Разликата между чалгата и англоезичната поп музика ми е много интересна тема, която обаче заслужава отделен пост

А като стана дума за детството ми…

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

© 2012-2025 Моята малка работилничка All Rights Reserved

Моята малка работилничка