Една страна, в която хора умират от студ

През последните няколко дни те са в новините като хора, умрели от измръзване. След това ще преминат в статистиката и до края на седмицата ще бъдат забравени.

Засега са трима. Но зимата едва започва.

Четейки за измръзнали хора, не мога да не се запитам дали това е нормално и неизбежно. Неизбежно ли е, когато температурите навън са много под нулата, хора да умират от студ?

И си отговарям – да, неизбежно е. Ако живеем в пещери или наколни жилища и ако годината не е 2012.

Да умреш от студ не в някоя затънтена гора, а в населено място в началото на 21 век ми се вижда просто нелепо. Във време, в което науката се опитва да излекува тежки болести, в което хуманитарни организации се стараят да направят бедстващите хора по света част от дневния ред на обществата, в което науката и технологиите напредват с часове, ми се струва гротескно хора да умират от студ по улиците.

Една от жертвите на студа е бездомник. Някои медии го нарекоха и клошар.

Тази новина по темата на БТВ ми беше много интересна – Две жертви на студа и пет отрицателни температурни рекорда. Интересна ми беше, защото съобщава за двама души, починали от студ – един човек и един бездомник.

Но да оставим за малко езика на медиите, той така или иначе е безнадеждна тема. Иска ми се да се върна на бездомниците. На клошарите, ако искате. Защото това явно е официална дума.

Когато преди няколко дни се обадих на телефон 112, за да съобщя за човек, който лежи и не помръдва между два казана за боклук в Бургас, един от въпросите на оператора беше „Прилича ли ви на клошар?”. Така че явно това е официална дума.

Не знам какво значение има за спешната помощ дали човек, лежащ в студа, е клошар. Ще ми се да вярвам, че има значение, за да може освен лекарски екип, на мястото да се изпратят и съответните социални служби, които да се погрижат за този човек.

Само че едва ли е станало така. Най-вероятно са изпратили полиция, която е проверила дали човекът е техен познайник, събудила го е, ако просто е спял, и го е изгонила оттам. За да се превърне в нечий друг проблем.

Много е хубаво, когато превърнеш нещо неприятно в нечий друг проблем.

На следващия ден отново видях легнал на земята човек, само че в една градинка. Много е вероятно да беше употребил алкохол. Заради което хората го подминаваха. Все пак някакъв нещастен пияница не им влиза в работата. Нищо, че навън е минус не знам колко точно градуса и че човек, който спи навън в това време, има доста големи шансове да не се събуди.

Нямах телефон в себе си и намерих друг човек, когото да помоля да се обади на 112. Защото ми се струва, че така е редно. И че има такова нещо като граждански и, още повече, човешки дълг. Че не е редно да оставим нещо неприятно зад гърба си, бързайки по своите си работи, с надеждата то да се превърне в нечий друг проблем.

Преди няколко години в София тогавашният кмет Бойко Борисов си направи една ПР акция, прибирайки бездомници на топло през зимата (ето едно много хубаво заглавие от 2006 г.: Кметът уреди храна за 1600 бездомници). Тази година обаче това явно не е в рекламния план на правителството. Вероятно заради магистралите.

Не знам точно какви са причините, поради които са умрели от студ другите хора в новините, онези, които не са бездомници. Спрях се специално на бездомниците, защото отношението към тях е това, което ме ужасява особено много. Отношението на институциите, на медиите и на хората.

Вероятно такива неща се случват навсякъде. Едва ли може да се обвинява конкретно нашето общество или държава. Възможно е дори това все пак да е неизбежно.

Но дори да е така, това не прави ситуацията по-малко абсурдна. Варварско е да се оставят хора да умират на улицата от студ, след което медиите да им лепват етикета „клошар”, за да може аудиторията да се успокои. Все пак е в реда на нещата клошар да умре от студ. Нормалният ход на нещата не е нарушен. Мястото на клошарите е на улицата и всичко си е на мястото.

Ясно е, че проблемът е много сложен. Че донякъде е разбираемо защо на никого не му се занимава с някакви нещастни хора, които по една или друга причина са се озовали на улицата. Аз самата не бих се осмелила даже да отида до тях и да ги пипна. Смелостта ми и добрите ми намерения отиват само до обаждане на 112.

Но пък именно това е част от работата на държавата като сбор от институции – да върши онова, което индивидът не може по една или друга причина. Обществено полезните дейности не винаги са приятни, Работата на полицаи, следователи, лекари, социални работници не е приятна. Но това не освобождава държавата от задължението да създаде действащи механизми за вършене на неприятната работа. Механизми, които включват и грижа за хората, които вършат неприятната работа.

Или може би я освобождава. Ако държавата се казва България.