Как изведнъж станахме духовни

Рано тази сутрин е починал българският патриарх Максим. Новината вече е водеща за онлайн медиите, по БНР също слушах изказвания по темата – за личността и живота на патриарха, за състоянието на Българската православна църква и т.н.

Това, което ми направи особено силно впечатление, бяха коментарите на хората под новината в различните онлайн медии.

В голямата си част те се разделят на две групи, като всяка е изумяваща по свой начин.

Първата са тези, които часове след смъртта на патриарха започват да ровят в миналото му, в комунизма, в това какъв е бил и какъв не е бил. И, както обикновено когато се намеси комунизмът, се стига до конфликти между потребителите и обиди от сорта на “ти си тъп като…”. Под новината за смъртта на патриарха.

Втората са онези, които се надпреварват да пишат “Почивай в мир” и още по-искреното и българско “RIP” и които твърдят колко свят човек е бил патриархът и колко много им е мъчно.

Може би втората група ме изумява повече. Никога не съм разбирала това желание да легитимираш собствената си значимост, като напишеш “RIP” под новината за това, че някой е починал. Това не облекчава мъката на близките му, само дава усещане за значимост на пишещия и увеличава собственото му самочувствие и усещането му за ролята, която играе в света.

Може да звучи крайно, но според мен българският народ като цяло е доста бездуховен. Поради редица културни и исторически фактори религията и църквата не присъстват в света на повечето от нас.

И поради това ми се струва лицемерно сега да се преструваме на религиозни и опечалени до степен, която просто ни кара да се чувстваме добре по отношение на себе си. Все едно създаваме собствен мит за самите нас като религиозни и духовни хора.

Грозната истина е, че не сме нито едното, нито другото. Че духовността не е част от живота ни и че се сещаме за нея само в моменти като този. Че не знаем нищо повече за патриарх Максим от това, че човекът е починал тази сутрин.

Малко линкове към новината в онлайн медиите:

News.bg

Vesti.bg

Dnes.bg

Dnevnik.bg

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *