Categories
Четвъртата власт

От това да газим до това да ни сгазят

300Езикът в българските медии е моя любима тема. Начинът, по който се казва едно нещо, е също толкова важен, колкото и самото нещо. Едно е да „загубиш” един мач. Друго е да те „сгазят”, „унизят”, „подчинят” или „накажат”. Както и да те „бият”, „разгромят” или „опозорят”.

Въпреки че това важи за медиите като цяло, напоследък впечатленията ми са най-вече от спортната журналистика покрай олимпийските игри в Лондон.

Това, което ми направи най-силно впечатление като цяло от медийното отразяване на игрите, беше колко поляризирано е отношението към българските спортисти. Когато побеждават, те са „велики”, „изумителни”, „невероятни”, а когато нещо не се получи както трябва, се появяват думи като „резил”, „позор”, „наивна загуба”.

Въпреки че онлайн медиите са ми най-любими в това отношение, а и най-много ги следя, не мога да не започна с телевизията-майка БНТ, при която едно-две неща ми направиха особено впечатление.

Първото е откъс от интервюто, което репортерът на БНТ, който отразяваше леката атлетика (не се сещам за името му), взе от Ваня Стамболова след отпадането й в бягането с препятствия. Точните думи на „въпроса” му:

„Толкова години се готви, сигурно се чувстваш ужасно”.

Ясно е защо „въпрос” е в кавички.

Второто са думите на Свобода Маданска към разплаканата Станка Златева след финала:

„1465 дни се готви за този медал. Къде го загуби?” (за съжаление цитирам по памет, не мога да намеря видео с интервюто)

Цялата серия от въпроси явно дойде твърде много на Станка Златева, защото тя в един момент просто се обърна и спря да говори със Свобода Маданска.

ОК, ясно, че моментът е уникален за един журналист. Това е, както казва другото светило Петър Василев, „рядък журналистически шанс”. Да отидеш да вземеш първото интервю от спортист, който току-що е играл финал на олимпийски игри, е нещо невероятно.

Само че освен спортист, това е и човек. При това човек, когото самата Свобода Маданска познавала и обичала – това тя сподели по-рано същия ден пред Тереза Маринова. Това е човек, който е дошъл за златото и не го е взел. Моментът след загубата е най-неподходящият, в който да ровиш в съжалението за изпуснатия шанс с някакво жестоко усърдие. Това е момент, в който да поздравиш момичето за едно наистина голямо постижение – сребърен медал от олимпийски игри! – и да го оставиш да осъзнае какво се е случило.

Като цяло ми се струва, че медийният език малко запецва и не знае точно накъде да поеме, когато става дума за спортни загуби. Когато побеждаваме, е много лесно, когато обаче губим, думите някакси не излизат както трябва.

Обратно към онлайн медиите, които в борба за читателски интерес сътворяват невероятни неща.

Когато спортистите ни губеха, някои заглавия и текстове стигаха до истински шедьоври на нареждането. Мисля да не коментирам, само ще цитирам някои от нещата, които се изписаха след загуби на български спортисти:

Пълен резил за Кирил Терзиев в борбата” (заглавие в Sportni.bg)

“Световният шампион изхвърли Тервел от финал на Олимпиадата” (заглавие в Gong.bg)

Палачът на Памперса се хвали на майка си” (заглавие в Sportni.bg; „Памперса” е боксьорът Александър Александров)

Пълен кошмар за Ваня Стамболова в Лондон” (заглавие в Sportni.bg)

Провал за Мария Гроздева на пистолет” (заглавие в Dnes.bg)

“Ветроходецът ни се свлече до 35-а позиция” (заглавие в Sportni.bg)

Разочароващ старт за Ирина Константинова” (заглавие в Sportni.bg)

„Лекоатлетът Виктор Нинов стана поредният български спортист, който успя само да запише участие на Кубертеновия принцип на Олимпийските игри.” (материал в Sportni.bg)

Разбира се, един от спортовете, който предизвика най-много емоции, е волейболът.

Дотолкова предизвика емоции, че в журналистическите текстове новината, коментарът, похвалите и личните мнения се омесиха в чудна смес, в която най-силен беше вкусът на бойната тематика.

Първо: бойната еуфория

В заглавията се смесиха националната гордост, агресията към противника и алюзиите с бойно поле, върху което очевидно не спираме да мачкаме, газим, бием и т.н.

“България спука полския балон 3:1” (Sportni.bg)

“Волейболистите ни отнесоха и Австралия” (Dnes.bg)

“Страхотна България отнесе Италия с 3:0” (Sportal.bg)

„Фантастична България разби и Италия!” (Dnes.bg)

„Велика България на полуфинал след бой над Германия” (Sportni.bg)

„Велика България помете Германия – 3:0” (Dnes.bg)

Смазахме Германия, играем за медал!” (News.bg)

Русия, треперѝ! България идва” (Sportni.bg)

После – мъката

След загубата от Русия медиите превключиха на по-лирична вълна, изваждайки от речника всичко, което може да внуши колко лошо и нечестно се е държала Русия, побеждавайки България.

“Русия уби надеждите на българския национален отбор по волейбол за златен медал” (материал на Sportni.bg)

„Русия прекърши мечтата ни за финал” (заглавие в Topsport.ibox.bg)

И разбира се, трябва да покажем, че противникът не е в час, иначе няма медийна и национална логика в това да паднем:

Алекно изперка: Искам на финала да играем с Пуерто Рико!” (заглавие в Sportal.bg; Алекно е треньорът на руския волейболен отбор)

Бой, бой и пак бой. Слава богу, без кръв.

„Свирепа битка!” (заглавие в Sportal.bg)

„Русия ни бие здраво. Засега!” (също там)

В навечерието на полуфинала срещу Русия асоциациите с бойно поле продължиха. И все пак трябва да отбележа едно положително нещо.

За щастие, поне доколкото скромното ми проучване показва, навсякъде са се ограничили с общата представа за боеве и битки, без да стигат до кръв, черва, вътрешности и разни други подробности. Хубаво е, че все пак има някаква граница.

One reply on “От това да газим до това да ни сгазят”

Много точни неща са отбелязани тук. Признавам, че и мен ме възмути реакцията на медиите, които забравят, че спортистите са хора. Гледах първото интервю със Станка Златева. Много ме натъжи тази несъобразителност. Друго щеше да е, ако Свобода Маданска беше започнала с усмивка, с поздрав за голямото постижение. Истината е, че ако има някой, който да се е изложил на тази Олимпиада, това определено са медиите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *