Кампанията „Феърплей” иска да ме убеди, че честният потребител не тегли музика и филми от интернет (не ги тегли нелегално тоест). Защото така е честно.
Затова реших да си направя експеримент, който нарекох „Какво е да си честен потребител на авторско съдържание в България.”
Искам да гледам филм онлайн, по честен начин. Български филм. По-точно, филм с Асен Блатечки.
Избрах си „Шивачки” от 2007 г. и започвам да разглеждам вариантите да го гледам.
Вариант 1: Voyo
Тъй като все пак цялата работа беше заради Voyo, това е мястото, откъдето започвам. Там филмът го няма и продължавам нататък.
Вариант 2: Netcinema.bg
Честно казано, не знаех за съществуването на този сайт и бях приятно изненадана. За момента в него има 20-ина български филма, които могат да се гледат онлайн (не се свалят) срещу 1,20 или 2,40 лв. Има няколко варианта за плащане, включително и чрез sms. А дори има и няколко безплатни филма.
Никак не е лошо. Потенциален недостатък е, че ми трябва интернет през цялото време (филмът се стриймва), което значи, че ако по някаква причина връзката ми прекъсне, няма да мога да гледам. Друг недостатък е, че получавам достъп до филма за 12 часа, т.е., ако искам да го гледам втори път на следващия ден, трябва да платя нови 1,20 или 2,40 лв.
Също така, тази алтернатива е само за гледане онлайн. Места, откъдето да сваля легално български филм, не успях да намеря.
Така или иначе филма, който търся, го няма в Netcinema.bg.
Вариант 3: Торент тракерите
В торентите филма го има. Мога да го изтегля за няколко минути на компютъра си, след което не ми трябва интернет, за да го гледам. Мога и да го гледам пак на следващия ден. Можа и да си го запиша на диск и да си го запазя.
Резултат – 1:0 за нелегалната алтернатива.
Дори да не обръщам внимание на цената – 2,40 лв. е напълно приемливо, – нелегалната алтернатива води по достъпност на съдържанието и удобство на ползването.
Т.е., за да съм честна, аз трябва да гледам филмите, които мога да намеря, а не тези, които искам да гледам. Това стеснява избора ми и пречи на разпространението на по-малко известни филми.
И се получава парадокс – при наличните възможности моята честност и „феърплей в интернет” на практика пречат на разпространението на български филми. Защото, ако реша да съм честна, аз няма да гледам филма, който съм си избрала.
Нарочно оставям настрана другите варианти – да чакам някое кино или телевизия да пуснат филма или да го издирвам на DVD, за да си го купя. Просто защото в информационното общество е абсурдно да се позоваваме на наличието на легални, но по-неудобни начини, противопоставяйки ги на нелегалните, които са буквално на един клик разстояние.
Да искаш от потребителя в името на честността да се откаже от правото си на избор и на свободен и лесен достъп до информация – това не е честно.
Сблъсках се със сходен проблем докато се опитвах да си платя за музика, която тегля от интернет нелегално, затова и се хванах да идя какво пишат хората по въпроса и да споделя моето мнение. А то е:
Добре де, ясно, че не харесахме кампанията, Асен Блатечки и Криско…ама седя си аз тук и си рипвам БГ песнички от vbox-a за последната ми морска компилация и някак си ми става гузно… За чуждите изпълнители не ми пука, те си правят големите пари, но това лято имаше много и то все хубави БГ хитчета, които си тегля и си спомням с умление за един период от времето на ранните Д2, Мария илиева и т.н. когато също имаше немалко прилични БГ песни. Та мисля си аз как ще си изтегля готините песни и ще си ги слушам, ама тези хора като не видят и стотинка от продукта си догодина може да не запишат нищо повече….та точа си аз песните и си мисля, дали пък не си заслужава да дам 1-2-3 левчета за всяка изтеглена БГ песен. Хем няма да ми е скъпо да си направя готината компилациийка за лятото, хем ще съм с чиста съвест, че някой там от тези изпълнители ще вземе някое левче и от мен и може би догодина ще пусне някоя нова песничка…
Лошото е, че гугълвах наляво-надясно, но не намерих такова място, от където да си платя “индулгенцията” и да си изтегля с чиста съвест БГ песничките – или никой не се е сетил (съмнява ме), или някой е решил, че няма кой да плаща за тези песни (по-вероятното според мен).
Или трети вариант, който според мен лично е най-вероятен – поради някакви причини разпространителите на авторско съдържание в България (музика и филми най-вече) нямат никакво намерение да използват интернет и новите технологии, за да разпространяват продуктите си легално. Аз исках и за музиката да направя рисърч, но не исках да разводнявам темата, но ти си го казал(а) много точно – няма легален начин или поне няма достатъчно добър (лесен за използване, с разнообразно съдържание и т.н.) Повечето сайтове за легално сваляне на музика, на които попаднах, приличаха на правени преди 10 години и самият им вид ме отказа да се ровя в тях.
Защо е това нежелание да се използват новите технологии е друга тема, но то логично води до това потребителят да предпочита нелегалните алтернативи. При това воден от най-чистото си желание да консумира българска култура.