Всичко около него беше пусто и равно. Толкова пусто и равно, че той за миг затвори очи с надеждата, че като ги отвори, нещо магически ще се е променило. Някъде далеч над главата му грееше безцветно слънце, което сякаш нито топлеше, нито светеше. Докато отваряше отново очи, установи, че парчето надежда вече го няма. Нищо… Continue reading Кръгове

– Искаш ли да си хванем светкавица? – попита момчето. – Как се хваща светкавица? – попита на свой ред момичето. – Не знам. Може би просто протягаш ръка… Морето тихо боботеше в лятната нощ, пясъкът беше влажен, а коленете им се докосваха. Беше хубаво. Някъде далеч напред хоризонтът се губеше в сгъстяващия се мрак.… Continue reading Да хванеш светкавица

(етюд или няколко разсъждения в художествена форма на един леко недисциплиниран автор) * – Няма да дойде. – Ще дойде, ще видиш. – Няма. Забравил ни е. – Не вярвам. – Вярвай каквото си искаш. Аз мисля да се махам оттук. Същият този разговор се беше провел вече много пъти и никой не му обръщаше… Continue reading Бурята