Categories
Светът, в който живеем

По стъпките на любезността

Идеалистът е човек, който не се учи от грешките си. Което малко го доближава до наивника.

За това се замислих при поредното си участие в литературен конкурс в България.

След като много пъти съм имала възможността да се убедя в липсата на смисъл в подобно участие, преди няколко дни все пак се реших да се включа в конкурса на фондация “Буквите” с медиен партньор БНР, наречен “По стъпките на лятото”.

Ето кореспонденцията ми с фондация “Буквите”, която разказва историята по-добре от всякакъв преразказ:

Аз на 31.08:

Здравейте,
Като приложени файлове ви изпращам два мои текста за участие в конкурса “По стъпките на лятото”.

Категорията, в която участвам, е проза.

С това писмо също така заявявам, че текстовете са мои и не са публикувани.

Данни за контакт:
имейл: […]
телефон: […]
Славена Захариева

Благодаря ви за вниманието и ви пожелавам прекрасен уикенд.

Поздрави,
Славена Захариева

2 прикачени файла
slavena_zaharieva_leten_sledobed.pdf
164 КБ   Преглед   Изтегляне
slavena_zaharieva_turseneto.pdf
174 КБ   Преглед   Изтегляне

След като не последва публикация на текстовете ми във Фейсбук страницата на конкурса (предварително беше обявено, че всички допуснати текстове ще бъдат публикувани), на 04.09 аз реших да проверя какво става:

Здравейте,

Пиша вив във връзка с конкурса “По стъпките на лятото”.

На 31 август ви изпратих два текста за участие в категорията “Проза”. Доколкото виждам, те не са публикувани на страницата на конкурса във Фейсбук (https://www.facebook.com/StepsSummer). Дали бихте могли да ми кажете дали има някактв проблем – не са допуснати по някаква причина или нещо такова? Или може би бъркам страницата, на която се публикуват?

Благодаря ви за отделеното време.

Поздрави,
Славена Захариева

Бързо получих отговор:

Fondation Bukvite

13:12 (отпреди 38 минути)

до мен

Ами може би трябваше малко да се замислите, че както са в ПДФ публикацията е невъзможна.

При което аз изпратих моя отговор:

Здравейте,

Благодаря ви за любезния отговор. Тъй като в него не се съдържат указания за последващи мои действия, считам, че не съм допусната до участие, и ви желая хубав и слънчев ден.

Благодаря ви също така, че сте посочили в условията на конкурса формата, в който трябва да бъдат изпращани произведенията. Също така, използвам възможността да ви споделя, че копирането на текст от файл в PDF формат не е невъзможно.

Благодаря отново за един ценен опит относно участията в конкурси в България. Използвам също така тази писмена кореспонденция, за да оттегля изпратените от мен произведения, които смятам да публикувам в личния си блог заедно с историята на неуспешното ми участие във вашия конкурс.

Поздрави и пожелания за повече позитивизъм, Славена

Защо публикувам всичко това?

Защото ми писна. Писна ми от хора, които се държат арогантно, само защото в определена ситуация им се струва, че зависиш по някакъв начин от тях. Писна ми да приемам за нормално хора, които би следвало да се държат формално и официално, да ме съветват да се замисля, след като те самите би следвало да се замислят. И не само за това как точно се правят конкурси, но и за това как да се държат човешки.

Не искам да коментирам стилистиката на моите писма, сравнена с онова, което получих като отговор. Не мисля, че има нужда от коментар. Но се радвам, че имам своето кътче в интернет, в което да споделя, че това не е редно. Неучтиво е, грозно е и е непрофесионално.

Прилагам и линк към съобщението за конкурса, където може да се види, че няма никакво изискване за формат на изпращаните файлове:

http://bukvite.bg/konall.php?bid=307

И тъй като очевидно не участвам в конкурса, публикувам нещата, които написах, в блога си. Дано ви харесат. (Копирах ги от PDF файловете. Сигурно знам някаква магия. Или съм хакер. Знам ли.)

Последният летен следобед

Търсенето

Update: Току-що бях удостоена и с личен отговор на писмата си, който не смятам да коментирам и на който не смятам да отговарям, защото не мисля, че мога да отговоря достойно:

Fondation Bukvite 
14:42 (отпреди 0 минути)    
до мен

Хахаха, моме, Вие сериозно ли?
Графоманията наистина покорява нови върхове.

Иван Богданов
Председател
Фондация Буквите

15 replies on “По стъпките на любезността”

Защото ми писна! От хора, които не могат да се досетят елементарни неща, но редовно “оревават” всички институции как несправедливо са засегнати. Споделил съм този линк на стената си и смятам да Ви посочвам за “положителен” пример във всички интервюта, които ще дадем за конкурса.
Все пак бихте ли ни посочили една причина, поне една, поради която сте изпратили произведенията си в PDF формат?

Здравейте,
Аз мога да кажа защо винаги си изпращам автобиографията в PDF формат- така шансът да не се отвори файла е по- малък, Някои използват стар офис пакет и не им се отварят всички уърдовски файлове. Много компании за човешки ресурси препоръчват този похват.

А на Вас като Ви е писнало подайте си оставката от длъжността председател. Май се забравили какви са задачите и функциите на фондациите, не е зле да отворите Търговския закон и да си припомните. Недопустимо е да се държите по подобен начин, независимо дали Ви нападат. Има по- културни начини за комуникации.

Поздрави
Жасмина

Уважаеми г-н Богданов,

Много благодаря за вниманието. С писмата и публикацията си исках да посоча 3 неща:

1. В правилата на конкурса няма посочено условие за формат на файловете. Следователно какъвто и да било формат не може да се приеме за нарушение. При технически трудности би следвало да получа някакъв отговор (“Не можем да копираме текста ви, моля да го изпратите в друг формат”.)

2. Когато става дума за правила, не мисля, че е коректно да се говори за “досещане”. Правилата трябва да са ясни.

3. Отговорът, който получих от вас, беше със стилистика, която за мен лично не отговаря на официална кореспонденция между големи хора (обръщението “моме” е само един пример).

Не мисля, че причините ми за избор на PDF формат за релевантни. Мисля, че вече си говорим за съвсем друго и за съжаление не се разбираме.

Получихме над 600 произведения за този конкурс в двата раздела – поезия и проза. Как единствено Вие, решихте изцяло релевантно, че можете да ни изпратите произведенията във формат, различен от общо приетия DOC. Не можем да изброим в правилата на конкурса всички подробности, които нашите автори не биха се досетили. Може би, трябваше да добавим, че би трябвало да са на литературен български, а не на шльоковица и други подобни.
На ваше място аз бих се извинил и бих внимавал при последващи участия.

Много се изкушавам да попитам кой точно е определил DOC за общоприет формат, но не мисля, че една такава дискусия има смисъл. Както ви казах, не форматът и правилата, а отношението – Вашето и на представляваната от Вас фондация – е това, което продължава да ме учудва.

Не намирам причини, поради които е необходимо да Ви се извиня. Вие сте този, който ме нарекохте графоман и който се обърнахте към мен с “моме”, заставайки под това обръщение с името си. Аз лично бих се срамувала, ако си позволя да напиша нещо подобно. И ако позволя личните нападки да вземат връх над коректната професионална комуникация.

Най-лошото в цялата тема е, че не разбрахте нищо от нея. И на следващия конкурс ще подходите така и пак ще пишете до всички официални институции, когато нещата не ви харесат и пак, и пак..
Повярвайте ми, близо 13 години работя с хора като вас. И става само по-лошо.
Всичко казано съм го слуша достатъчно и вече ми е омръзнало. Но днес ми зададоха много резонния въпрос: Защо всъщност се мъчим да организираме конкурси за хора като вас?

Г-н Богданов,

Вие се опитвате да изместите фокуса на моята история към много неща – към мен като човек (въпреки че не ме познавате), към текстовете ми и тяхната литературна стойност, към дискусии за файлови формати .

Фокусът на моята история е съвсем друг и е доста простичък – той е Вашето отношение. Отношение, което съм се постарала не толкова да интерпретирам – защото това предполага субективизъм, – а просто да публикувам. Изводите може да си ги направи всеки, който може да си ги направи.

1) Поне една причина е изтъканата:
->така шансът да не се отвори файла е по- малък, Някои използват стар офис пакет и не им се отварят всички уърдовски файлове.

2)”общо приетия DOC” си е лично ваша измислица. (за която Microsoft сърдечно Ви благодари)

3) Отношението Ви към авторката е неадекватно, обидно и грозно.

4) Чудих се какво да Ви напиша, така че да ме разберете правилно г-н Богданов, но след като видях как възприемате сам себе си, а именно “Представя себе си като стар, тъп и дебел.”
http://www.bukvite.bg/avt.php?nick=%C1%EE%E3%E4%E0%ED%EE%E2

реших, че моите думи ще бледнеят пред Вашето творчество. И за да не ме обвинят в графомания само ще повторя: “стар, тъп и дебел”

До г-н Богданов

Като свидетел на създалата се ситуация не мога да се сдържа да не изкажа мнението си, защото Вие сте олицетворение за нещо, което в нашата държава е масово явление, но това съвсем не значи, че е в реда на нещата. Вашите коментари звучат смешно, непрофесионално и надменно. Ще ви го преведа на Вашия език, би трябвало да звучи долу горе така: “Ей, Господинчо, за какъв се мислиш ти, бе?! Я се вземи в ръце и се дръж на положение!” Недопустимо е официално лице, председател на институция да се изказва така в официална кореспонденция. Относно правилата, препоръчвам Ви да си вземете бележка за следващия конкурс или каквото и да било, което проведете във Фондацията Ви, за която аз вече ще споделям единствено отрицателно мнение. Правилата не се Подразбират. Ако ви е трудно да го разберете, консултирайте се с юридическо лице. Плюс това всяко 5-годишно дете знае как се копира от .PDF. Това е универсален, стабилен и широко използван формат. Ако Вие или Ваш служител не може да се справи с тази сложна задача – да копира текст от такъв тип документ, то първо бих му препоръчала, да не бъде толкова нагъл и самоуверен и второ – да се постарае да повиши компетенцията си.
Би трябвало Вие да се извините за поведението си, което е, цитирам, “НЕУЧТИВО, ГРОЗНО И НЕПРОФЕСИОНАЛНО”. Не би трябвало да слагате линк и да се гордеете с надутото си държание, а да се засрамите и замислите.
Ще спра до тук. Имах желание да вдигна в лицето Ви още едно огледало, макар да знам, че нищо от казаното няма да има ефект върху Вас.
Явно е, че не сте прав, бъдете поне щастлив. 😉

PDF се ембедва лесно във Facebook – качва се първо в Scribd или Issuu и само се копва линкът. При директно шеърване на линка се получава expand-ната версия, в която може да се разгръщат страниците или да се чете на фулскрийн.
Правило е авторски документи да се изпращат на PDF за да е сигурно, че това е изпратеният и труден за редактиране текст на самия автор

Ето Ви писмото за възрастни, което искахте:
Истината,, която досега ви спестявах, е, че текстовете ви са слаби. Не съвсем, ако бяха изпратени в нормален формат щяхме да ги публикуваме. Но комбинацията от PDF формата и това, че бяха изпратени в последния ден, доведе до решението ми да не ги допуснем за участие. Право, което си е отбелязано изрично в условията.
Има много проблеми при копирането на текст от PDF. Основният е, че формата си слага твърд в края на реда, което накъсва параграфите при копиране на различна ширина на страницата. Именно затова този формат, въпреки многото му плюсове, не се използва при е-книгите.
Разбира се, може да се оправи, но да редактираме няколко страници текст, който няма шансове за победа, нямаше смисъл.
Права сте, че в първото си писмо до вас би трябвало да съм по-подробен. Но точно тогава нямах време за по-дълъг отговор.
Реакцията Ви да напишете писмо до всички мейли, които намерите е на дете от детската градина “Ама другарко, Иван ми дърпа плитките”.
Отзивите на приятелите ви под тази тема са още по-показателни. Мина се ужасно бързо към лични нападки, игнорирайки фактите.
Но, да, признавам си, реакцията ми във Фейсбук, както и държането ми бяха преднамерени. Имах нужда от едно малко проучване, а вие ми дадохте добър повод затова.
Да завърша относно техническите подробности – Док формата не е случайно избран, има си много причини затова. ПДФ е формат за печат.
Относно възпитанието ви не мога да направя нищо. Не е мой проблем, но приемете един житейски съвет – светът много рядко се върти около нас.

Г-н Богданов,

Странно ми е, че не разбирате как продължавате да дискредитирате и себе си, и своя конкурс с безумни твърдения като “комбинацията от PDF формата и това, че бяха изпратени в последния ден, доведе до решението ми да не ги допуснем за участие.”

Какво означава “последния ден”? Е ли спазен срокът или не е? На този въпрос отговорите са “да” или “не” и в моя случай е “да”. Ако искате, можете да посочите като причина и че 31 август беше събота и не ви се работеше. Или може би времето не беше хубаво. Или точно в този ден не ви се четеше. Или щяхте да ходите на село. Разбирате ли колко безумни са тези аргументи? (Извинявайте за въпроса, мисля, че е очевидно, че не разбирате.)

Не мисля да отговарям на Вашето мнение за мен и за моите текстове. Не виждам защо бих водила подобна дискусия с Вас. Както казах, мислещите хора си направиха изводите и за Вас, и за Вашия конкурс.

Колкото до приятелите ми – те писаха не само като мои приятели, но и като хора с позиция. За което искрено им благодаря и се гордея с тях.

Хубав ден.

То това не е конкурс, а тоталитарна викторина организирана от въпросния господин. Категоризацията на текстовете, като слаби е смешна. В същото време явно тази социалистическа разкопка е владетелят на конкурса, така че всякакъв последващ диспут е безсмислен. Човекът е и пътят и истината и животът явно.

Понеже сега прочетох мненията на приятелите на г-н Богданов на неговата стена във Фейсбук (където нямам възможност да защитя своите позиции, тъй като само приятелите на г-н Богданов могат да пишат там, а аз нямам желание да си ставаме Фейсбус приятели с него), не мога да не споделя тук нещо, което много ме радва.

И самият г-н Богданов, и неговите приятели нападат тексовете ми, които авторитетно и капацитетно определят като слаби и графомански, и мен заради избора ми на PDF формата и заради това, че съм пратила материалите си в последния момент. (Което просто е несериозно. Представяте ли си да отидете например да си подадете данъчната декларация в последния възможен ден и в данъчното да ви кажат “Ааа, не, не може, днес е последният ден. Ние приемаме до предпоследния. Довиждане.”)

Както казах, това изключително много ме радва. Безсилието на г-н Богданов и на неговите приятели да отговорят на истинската тема – а тя е грубостта на г-н Богданов, абсурдните му разсъждения на тема “DOC VS PDF” и задкулисните правила на конкурса му – просто показва липса на възможност за формулиране на адекватна реакция както в морално, така и в интелектуално отношение. Което доказва правотата ми повече, отколкото самата аз бих могла да го направя 🙂

Уважаеми г-н Богданов и приятели, всяка обида към мен и моето писане показва не просто някакво необяснимо за мен самочувствие и мнение за собствена значимост (изобщо не ми се навлиза в темата от какъв точно литературен пиедестал ме критикуват хора, които не владеят пунктуацията и употребата на пълен и кратък член).

Обидите ви и постоянното намиране на нови и нови смехотворни аргументи – като този за последния ден – показват, че сте безсилни да отговорите адекватно на темата. Показват също така изключителен нарцисизъм, защото втори пореден ден продължавате да плюете човек, когото не само не познавате, но и който няма възможност да се защити на мястото, където го плюете. Сами си пишете, сами си отговаряте и се опиянявате от самите себе си и от това, че сте намерили нещо, което да повдигне мнението ви за вашата собствена значимост.

Уважаеми приятели на г-н Богданов, които изказвате мнения за мен и моето писане на неговата стена, искам да ви попитам нещо. Ако имате да ми кажете нещо, защо не ми пишете тук? Очевидно четете коментарите, защото им отговаряте. Защо ви е страх да пишете тук, където имам възможност да отговоря?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *