Властта е нещо, което никой не пуска доброволно. Особено ако я е взел след поредица от сложни, полупрозрачни ходове.
Това си мисля, след като чух днешното изказване на г-н Волен Сидеров в Парламента.
Първо е много интересно, че днес, по предложение на “Атака”, цялото заседание на Народното събрание ще се предава пряко по БНТ и БНР. Докато слушах изказването на председателя на “Атака” г-н Волен Сидеров, се замислих дали това пряко предаване не е една чудесна възможност за трибуна. Трибуна, която властта – включително в лицето на г-н Сидеров – използва, за да се задържи на мястото си. Защото, ако има нови избори утре, едва ли има съмнения, че трите управляващи партии ще имат много голям проблем.
Но да се върна към изказването на г-н Сидеров, което се случи точно в момента, в който БНР започна да предава заседанието.
Той говореше за протестите и за протестиращите. За онези хора, които втори ден пият кафе пред Парламента и които са на улицата от две седмици. Тях той нарече със следните имена, които се постарах да запиша, така че са си директен цитат:
“закононарушители”, “вилнеещи в центъра на София хулигани”, “терористи”.
Протестиращите според г-н Сидеров не протестират срещу прогнилата същност на българската политическа класа, от която и той самият е част. Не, протестите са организирани от
“провалени политици и чужди търговски фирми”, които “се опитват да извършат преврат”.
А самите протестиращи явно или са излъгани от тези политици и търговски фирми, или им е платено. Г-н Сидеров не изказа предположение по този въпрос.
След което разказа как депутат от “Атака” бил замерен с камък. Малко по-късно в речта този един народен представител някакси се клонира, защото г-н Сидеров обобщи, че “народни представители от “Атака” бяха ударени с камъни”. А МВР не си вършело работата.
След което мисълта му продължи в посока, която за мен лично е страшна в една демократична страна: “ако МВР не си свърши работата, “Атака” ще отбранява живота и здравето на своите активисти както намери за добре”.
Всъщност ще отбранява властта. Не живота, не здравето и не някакви подобни фикции, които са кухи за онзи тип хора, които влизат в българската политика и власт с чистото и ясно намерение никога да не излязат от нея, ако това е възможно.
Властта е сладко нещо, което обаче напоследък започва да се вгорчава от хората, които излязоха пред Парламента. И горчивото кафе е много притеснително за онези, които са вътре във въпросния парламент, защото то показва един опасен за тях път. Път, който води до активно гражданско общество, граждански контрол над властта и прекратяване на онова примирение, с което от много дълги години оставяме управляващите – които и да са те – да правят каквото си решат.
Тези нови граждани г-н Сидеров нарече хулигани и терористи.
След което обяви, че ще се пази от тях с всякакви средства.
С какви средства точно, се питам. За какво говорим изобщо и допустимо ли е един политик да обяви, че ще замени МВР? Да не говорим за това колко е гротескно обвиненията към МВР, което е част от властта, да идват точно от г-н Сидеров, който е кръстникът на тази власт.
Последните два дни за мен показаха две важни неща.
Вчера (когато НС не работи, защото нямаше кворум) стана ясно, че правителството ни е изключително зависимо от “Атака” и че парламентът ще работи само тогава, когато г-н Сидеров реши.
Днес стана ясно, че властта няма никакво намерение да си ходи. Нещо повече, за да не си отидат, управляващите в лицето на г-н Сидеров са готови да използват най-високата трибуна в държавата – тази на Парламента, – за да насаждат грозни, опасни и недемократични настроения, за да омаловажават протестите, принизявайки ги до проявления на чужди интереси, и за да направят всичко, “каквото намерят за добре”, за да не станат от удобните кресла на властта.