Categories
Светът, в който живеем

От България до Великобритания – поглед отвън навътре и отвътре навън

Изказването на британския политик Найджъл Фараж за очаквания наплив от български и румънски емигранти във Великобритания след падането на ограниченията догодина започна една много интересна дискусия.

За тези, които не са проследили историята, ето основните й моменти:

17 януари 2013 г. – в предаване на BBC Фараж каза, че при съществуващите условия в България (по неговите собствени думи –  близо 50% от българското население живее под прага на бедността) може да се очаква огромен приток на българи към Великобритания; и ще е изключително глупаво Великобритания да позволи това:

28 януари 2013 г. – българската студентка Ралица Бехар написа отворено писмо в отговор на думите на Фараж (цитирам датата, на която е публикувано писмото в economy.bg, накъдето води линкът):

Г-н Фараж, елате в България, за да се убедите, че грешите!

30 януари 2013 г. – българинът Кирил Станков написа отворено писмо в отговор на отвореното писмо на Ралица Бехар:

Отворено писмо до г-ца Бехар

Тази последователност от събития ме накара да си мисля толкова много неща, че ми е трудно да реша откъде да започна.

Може би от този странен за мен навик да подскачаме като ужилени всеки път, когато някой отвън каже нещо лошо за България или за българите. И да се втурваме да защитаваме някакви фикции, които сами сме си измислили – в случая с писмото на г-ца Бехар това е така нареченият ни потенциал.

За да бъдем малко по-реалистични, нека кажа, че според мен г-н Фараж не е обидил България.

Найджъл Фараж е председател на UK Independence party – партия, която според премиера Камерън е расистка и която до преди няколко години даже не е имала особено много последователи. Според идеите на тази партия членството на Великобритания в ЕС е деструктивно за страната, включително и заради отварянето на границите за мигриращи от Източна Европа хора. Самият Фараж наскоро каза, че според него Великобритания ще излезе от ЕС:

„Нито едно правителство няма да може да не отговори на искането за излизане от страна на едно население, ядосано от пристигането на ниско заплатени мигранти.”

Целият текст: UKIP leader sees EU exit in “few years”

Иска ми се също така да отбележа, че Найджъл Фараж е британски депутат в Европейския парламент, а не в британския, защото в изданията, които четох, тази разлика не става ясна.

С две думи, това са позиции на една определена политическа група, която има свои вътрешнополитически цели. Говоренето на г-н Фараж е предназначено за вътрешнополитическа употреба, а не да обиди България или Румъния като цяло.

С това не искам да кажа, че Западна Европа не гледа на нашите географски ширини точно по този начин. За съжаление това е отношение, което е съвсем реално. За още по-голямо съжаление това е отношение, което не се е променило от времето на прочутото изказване на Чърчил за балканското племе, което си казва „Честита баня”.

Мислейки си за думите на г-н Фараж и за отношението, което те показват, не мога да не се запитам дали наистина страховете на тази политическа партия са икономически. Според мен те са по-скоро културни.

Към Великобритания така или иначе има поток от мигранти – от Източна Европа, от бившите английски колонии и т.н. Според мен това няма да се промени чак толкова след една година. Няма да се промени и фактът, че най-развитите в икономическо, социално и политическо отношение държави винаги ще имат най-многоброен поток от имигранти към тях.

Страховете, така, както аз лично ги виждам, са по-скоро културни. Точно заради отношението към тези тъмни балкански субекти, които в продължение на 50 години са живели в дебрите на социализма и които тепърва биват пуснати на свобода като животни от клетка.

Колкото и да ни е обидно всичко това, не можем да не признаем, че има поредица от културни и социални фактори, които правят това отношение логично.

Не ми се иска да ставам лоша, но като имам предвид и какви са политиците ни, които ни представляват извън България, това отношение ми изглежда все по-логично. Сега се замислям, че всъщност една не малка част от представата, която придобиват чуждестранните политици за България, е на базата на личните им контакти с българските управляващи. Не ми се спекулира дали това е хубаво или лошо, ще оставя този въпрос на личната преценка на всеки.

Истината е, че една структура като Европейския съюз по дефиниция предлага повече преки ползи за онези нейни членове, които са в по-лоша икономическа, политическа и социална ситуация. Наличието на общ пазар – включително на труда, – липсата на гранични и митнически ограничения и общите политики са най-привлекателни именно за страни като България. Не за държава, която е участник в G7, каквато е Великобритания.

Ползите за по-развитите държави в един такъв съюз не са толкова видими и толкова преки, което води до типа отношение, което показва партията на г-н Фараж.

Освен спонтанния изблик на български патриотизъм, странно за мен в историята беше и нещо друго.

По причини, които са твърде дълги и сложни за анализиране в този текст, една не малка част от българите има към малцинствените групи в България същото отношение, което г-н Фараж има към българите. В България има и партии, които изразяват подобни позиции като тези на партията на г-н Фараж, само че спрямо етническите малцинства в България.

Едва ли има човек, който да не е чувал апокалиптичните прогнози, според които в България няма да има българи след еди-колко си години – тенденция, за която късогледо обвиняваме малцинствените групи, вместо да потърсим причините в политическото, социално и културно развитие на страната, което прави намаляването на българското население неизбежно. Включително и заради прословутото изтичане на мозъци, което няма нищо общо с числеността на малцинствените групи.

Когато обаче някой прояви към нас отношение като към малцинство, ние се сърдим. Вероятно в действие влиза колективната защита срещу всичко неприятно, което идва отвън. Факт е, че една група обикновено се сплотява срещу общия външен враг, забравяйки вътрешните си проблеми и забравяйки да погледне в огледалото.

Какво обаче правим, след като наплюем г-н Фараж и защитим българската чест? Какво правим, след като се защитим срещу „отвън” и се наложи отново да се обърнем навътре?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *