За „добър ден” и добрия ден


Робот маха с ръкаЗабелязали ли сте, че огромна част от хората, които човек среща по улиците в България, са упорито, непоправимо и подчертано неучтиви?

Преди няколко месеца бях за първи път в Лондон и, както може да се очаква, ме впечатлиха много неща. Едно от тях беше колко учтиви са хората. Разминаваш се с някого в коридора на хотела си: Hello! Влизаш в магазин, музей или заведение: Hello! Влизаш в асансьора: Hello! Тази простичка дума може да е само социално задължение за набедените за студени англичани, но тя дава онова усещане за общност и за добро настроение, което рядко получаваш в България.

Обратно на българска земя. Наскоро ми се наложи да ходя на зъболекар. Трябва да призная, че не съм много свикнала да поздравявам, като влизам в лекарски чакални, най-вече защото не очаквам отговор и защото рядко съм виждала хора, които го правят. А винаги, когато някой поздрави, ми прави адски добро впечатление.

Затова този път реших, че аз ще съм европеец и ще поздравя. Влязох и казах „Добър ден” на двете жени, които бяха в чакалнята. Тишина. Седнах на един стол и няколко секунди по-късно едната от двете жени ме попита: „Вие с час ли сте?”

„Добър ден”, „Довиждане” и „Благодаря” са думи, които за съжаление рядко чувам от непознати хора. А да поздравиш е толкова малко усилие, че ми става тъжно как хората наоколо не са свикнали да го правят. Толкова е малко, а казва толкова много за степента за цивилизованост на света, който ни заобикаля.

И все пак реших, че е по-добре да кажеш „Добър ден” и поздравът ти да потъне в неразбираща тишина, отколкото да мълчиш и да си останеш част от мълчащите.

снимка: sxc.hu

4 comments

  1. Да, така сме – пак като не са те попитали “Вие в час ли сте?”, добре!
    България – страната, където да бъдеш мил, учтив и усмихнат се тълкува като да си душевно болен, обратен или под въздействието на упойващи вещества. Мястото, където да имаш и да можеш означава, че си или крадец, или че си обладан от нечисти извънземни сили. Давим се в злоба и завист. България на чалгата, посредствеността и черната магия. Бог да ни е на помощ!

  2. По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината 🙂
    Аз съм го забелязала и малко ме е срам пред хората, идващи от култури, където поздравът е нещо нормално. Те тук попадат в някакъв социален вакуум и неловко се оглеждат, сякаш търсят нещо, което не знаят какво е и не могат да го намерят. Когато някой начумерен продавач се сопне: “Кажете!” или пък намусена служителка на гишето за документи за българско гражданство в МП процежда през зъби: “Ами да бяхте научили български!” на човека, който безпомощно се опитва да разбере датата за интервюто си, аз правя неволна гримаса на болка… ударили са ме по човечността…

  3. Да, много е тъжно това и лошото е, че това отношение тип “ръб” се вижда не само при възрастните, но и при децата, което означава, че промяната даже не е и започнала…

  4. Az v burzinata prochetoh : ” Vie v chas li ste?” no posle vidiah che vsashtnost pishe : ” Vie s chas li ste? ” i se pouspokoih che mojeshe i po zle da bude . Saglasna sum s tozi blog. Shte bude dobre v Bulgaria horata da sa po uchtivi s nepoznati vapreki che tuka v Amerika naprimer puk dosadno uchtivi s nepoznati. Hubavo e da ima niakakva miarka i v dvata slucheia.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *