Един час не е достатъчно време да видиш едно място. Но понякога именно малкото време, което имаш, прави преживяването по-истинско и по-наситено. А краткостта е онова, което прави нещата вълнуващи.
Това долу-горе описва единия час, който имах в село Лещен – високопланинско село в Благоевградска област, където според ГРАО през 2015 г. живеят 10 души. Което не пречи селото да е туристическа атракция и снимачна площадка за филми и клипове поради изключително запазените си стари къщи. Лещен всъщност е близо до друго, по-голямо и по-известно с къщите си село – Ковачевица.
Някои от къщите, наредени покрай тесните и стръмни улички, са поели някой и друг удар на времето и видимо се рушат. Има и напълно изоставени места. А има и такива, които са реставрирани във вида, в който се били построени преди десетки години – вид, който придава на цялото място едно усещане за безвремие.
Реставрираните къщи като цяло имат типичния за българското село вид – с високите дувари, с каменните зидове и огромните дървени порти.
Както си вървиш по калдъръма обаче, неусетно се изкачваш на почти най-високото място на селото, където пред теб се открива неочаквана гледка – къща, която прилича по-скоро на излязла от филмите по Толкин, отколкото на стара българска селска къща. И въпреки че в първия момент ти се струва, че тази приказна къща не си е на мястото, в следващия установяваш, че може би мястото й е именно тук:
Колкото и малко време да имаш на едно място обаче, силно препоръчително е да се отбиеш там, където отиват всички в някакъв момент – кръчмата на площада.
Бих я нарекла по-скоро кафене, може би заради следобедния час. Кафене, което беше също толкова магическо и необикновено, колкото и останалата част от това скътано в планината селце. Като се започне от тоалетната с железния заключващ механизъм и с първата хавлиена кърпа, която виждам в обществена тоалетна от много време насам.
И като се стигне до миниатюрните съдчета за подправки по масите, дошли сякаш от къщата на хобита.
Виж, палачинките не бяха приказни, бяха си съвсем реални и съвсем реално много вкусни. Точно като за завършек на едно много кратко преживяване, след което веднага започваш да правиш планове да се върнеш отново.
Тесни улички, стари къщи, почти недокоснати от времето зидове и порти, кафе и палачинка с шоколад и с изглед към покривите на селото – един час, в който картините и вкусовете са толкова наситени, че имаш усещането, че това не е бил един час, а много, много повече.
