Старите табели са чудно нещо. Забравени късчета история, които надничат сред модерните сгради, за да ни покажат, че е имало време, когато животът е бил някакси по-друг. По-елегантен и с “ъ” накрая.
Отдавна ми се иска да събера на едно място колкото мога повече стари табели от централните улици на Бургас. От преди 40-те (с “ъ”-то), от социализма (защото всяко минало носи някакъв вид романтика, дори и политическата му страна да не ни е любима днес) и от началото на демокрацията (време, от което също има табели, които днес вече са архаично-романтични).
Тази сутрешна неделна фото разходка обаче (защото в неделя сутрин цветовете са други и хората все още спят), в която да събера колкото мога такива снимки, все се оказва трудна за осъществяване.
Затова започнах по малко. Като видя някоя такава табела, ще я щраквам и ще попълвам колекцията бавно. В синхрон с една китайска концепция, за която прочетох в прекрасния блог Brain Pickings – Wu-Wei или как да успяваш без да се напъваш да успееш (Trying Not to Try: How to Cultivate the Paradoxical Art of Spontaneity Through the Chinese Concept of Wu-Wei). Иначе казано, така както аз поне го разбирам, да се носиш по течението, но не пасивно, а с тихото и ясно убеждение, че течението те носи точно там, където искаш да отидеш.
Така че започвам с две стари табели и една по-нова, от ранната демокрация. Ще добавям още. Парчета история:
И от ранната демокрация. Спомняте ли си времето на компютърните клубове, dial-up и чатовете?
Очаквайте продължения и допълнения 🙂