След като един човек, който се нарича представител на народа, може да си позволи да обижда обществена медиа и след това да елементаризира общуването си с гражданите до нивото на средния си пръст, то какво хубаво можем да очакваме от светлото политическо бъдеще?
Дневникът на един лабрадор – част 1
Казвам се Спарки и съм куче. По-точно, лабрадор. Още по-точно, черен. Иначе казано, аз съм един от двата цвята, които различавам.
Една вечерна история
Часът е около 21:30, мястото – относително оживена улица. На тротоара стои някакъв човек и маха.