Мария Реса за журналистиката в света на социалните медии

Носителите на Нобеловата награда за мир за 2021 г. - Мария Реса и Дмитрий Муратов. снимка: Nobel Prize Outreach
Тя получи Нобеловата награда за мир за 2021 г. съместно с главния редактор на “Новая газета” Дмитрий Муратов.

Нобеловите лауреати за мир през 2021 г. са двама журналисти, което само по себе си е събитие – както припомня самата Мария Реса в интервю за “Икономист”, преди 2021 г. Нобеловата награда за мир последно е дадена на журналист през 1936 г. (Записана е като наградата за мир за 1935 г.)

Карл фон Осиетски
Карл фон Осиетски

Получава я немският журналист и пацифист Карл фон Осиетски (1889 – 1938) заради редица свои материали, в които разкрива тайното превъоръжаване на Германия в междувоенния период, което е в противоречие с Версайския договор. Заради работата си Осиетски е арестуван и изпратен в нацистки концентрационен лагер, където го намира новината, че е получил Нобеловата награда за мир. Властта не му позволява да отиде в Швеция, за да си получи наградата. След няколко тежки години на мъчения в различни лагери Осиетски умира от туберкулоза през 1938 г.

85 години по-късно Нобеловата награда за мир получават отново журналисти, този път двама – Мария Реса от Филипините и Дмитрий Муратов от Русия. Те живеят и работят в различни краища на света, но са обединени от усилията, които полагат “да защитават свободата на изразяване, която е необходимо условие за демокрация и продължителен мир”, по думите на Норвежкия Нобелов комитет. Работата на двамата често ги изправя срещу съответните им правителства, което води включително и до личностни атаки срещу тях. Дмитрий Муратов е главен редактор на критичния към властта руски вестник “Новая газета”, а Мария Реса е създател на платформата Rappler, която се бори за човешки права, срещу дезинформацията и срещу авторитарния режим на филипинския президент Родриго Дутерте.

Макар и да са минали повече от 80 години от времето на Осиетски, изглежда не много се е променило или поне не навсякъде – заради критиките си към режима на Дутерте Мария Реса е с повдигнати редица обвинения, заради които властите й забраняват да напуска държавата. Едва след като се обръща към съда, за да търси правата си, тя получава правото да излезе от Филипините и да отиде да си получи Нобеловата награда.

В интервюто за списание “Икономист” Мария Реса говори за работата си и за предизвикателствата пред журналистите в света на социалните медии. Цялото интервю може да се чуе в подкастa на “Икономист” (на английски):

Ето няколко акцента от него:

Технологии, тролове, дезинформация

Технологията промени напълно правилата на играта. Журналистите изгубиха силата на “пазачи на входа” в полза на технологичните платформи.

Лъжи, подправени с гняв и омраза – това е, което приоритизират алгоритмите на социалните мрежи; а не скучни факти. Това носи много пари на платформите. […] Колкото повече гняв, колкото повече омраза, толкова по-бързо и по-надалеч се разпространява посланието ти. Винаги съм казвала, че в момента социалните медии са настроени против фактите, против журналистите. И начинът да се противопоставим са пак фактите, дори и публично достъпните данни, които понякога не всеки може да разбере.”

На въпрос не е ли по-добре да си замълчиш пред масовото тролене, тя отговаря: “Не, защото ако мълчиш, наративът ще те заличи. Повторената хиляди пъти лъжа става истина.”

Дезинформация и политика

Според Мария Реса обикновено покрай избори се наблюдава увеличаване на дезинформацията в интернет. Тя разказва за политически кандидат във Филипините, който е обвинен в убийство и който използва акаунта си в социалните мрежи, за да разпространява дезинформация и така премества фокуса от обвиненията срещу себе си. Премества реалността.

Дигиталните авторитарни фигури, които и преди това си бяха авторитарни, се възползваха от социалните медии, за да консолидират властта си, за да манипулират хората и от това всички губим. Не знам как това не е ясно за всички онези, които имат възможността да променят нещо.”

“Единственият начин, по който журналистите могат да отговорят, когато властта ги притиска, е като “светнат лампата”.”

Ролята и отговорността на Фейсбук

Мария Реса работи като фактчекър за Фейсбук, което изглежда малко странно предвид мнението й за платформата като разпространител на дезинформация. На въпрос как се съчетават двете тя отговаря, че тези платформи имат всички средства, за да променят нещата, т.е. да променят това, че се използват предимно за разпространение на лъжи. На тях не им е необходимо специално законодателство, за да вземат мерки. И това е едната причина да работи с тях. Другата е, че аудиторията й е във Фейсбук. (100% от филипинците са във Фейсбук.)

И все пак, как може Фейсбук да е част от решението на проблема с дезинформацията, ако той е част от възникването му?

Отговорът на Мария Реса: “Нямаш избор като журналист. Иска ми се да затворя Фейсбук, но не мога. И мисля, че оттук ще дойде решението. Това е бизнес организация. А устойчивият бизнес модел включва технологиите. Това, което правят технологичните компании, е неустойчиво. Не само за тях, но и за обществото. На тях ще им се наложи да въведат журналистическите принципи.”

Нищо от това, което правим, няма значение, ако платформите, които доставят новини, не създадат механизми за защита на фактите”

Оптимист съм, защото трябва да съм. Аз израстнах със CNN и видях как тя се превърна в глобален новинарски лидер. И искам да дам на Фейсбук същия шанс. Става бавно, те правят твърде много пари. Просто се надявам, че големите технологични компании няма да искат да си спечелят славата на големите производители на тютюневи изделия.”

Борбата за фактите и за общата ни реалност

Притеснявам се, че когато разделяме реалността по този начин, не можем да имаме демокрация. Ако нямаме споделена реалност, не можем да решаваме проблемите. А има един тон проблеми за разрешаване.”

“Проблемът е, че новините идват до нас със светкавична скорост, а способността ни да ги възприемаме си остава нормалната човешка.”

“Фокусът върху свободата на словото и върху журналистите показва колко важно е да приемем сериозно борбата за фактите. Защото това [дезинформацията] променя нашата демокрация, това убива нашето споделено пространство.”