Category: Разкази и подобни

Когато за пръв път чу скърцането от килера, той се направи, че не го чува.

Казвам се Спарки и съм куче. По-точно, лабрадор. Още по-точно, черен. Иначе казано, аз съм един от двата цвята, които различавам.

– Ето го, тук трябва да е! – малкият Гошко тичаше запъхтян към едно от дърветата в малкия парк. След него бавно вървеше дядо му.