Category: Разкази и подобни

Стоя на повече от 2000 метра надморска височина. Около мен Пирин е разкрил цялата си недостъпна хубост. Казва се, че върхът се покорява. Но аз си мисля, че върхът покорява.

Не обичам да давам дефиниции, но понякога те сами се появяват в главата ми. Като тази.

Пейзажът е сив и напукан като старческа пета. Земята е разрязана от дълбоки бразди, които се губят черни в далечината. Слънцето бавно се издига над далечните планини и започва да хвърля виновна светлина.