Законите на Мърфи са нещо, което всеки допълва сам за себе си. Наскоро чух един човек да говори по телефона на улицата и думите му бяха нещо като: “Защо точно на мен ми се случва това, да му се не види?” (“Да му се не види” е моята версия на това, което той каза, точният израз беше друг.)
Понякога законите на Мърфи могат да дадат отговор на въпроси като “Защо от всички глави на улицата гларусът уцели моята?”. А всяко нещо, което може да отговори на такъв фундаментален въпрос, заслужава да се развива. Затова ето моето първо допълнение към законите на Мърфи:
Първи (мой) закон на Мърфи:
“Ако в киното има човек, който говори по телефона по време на филма, то човекът до него рита седалката пред себе си. Ако тези две твърдения са верни, то най-вероятно ти седиш на въпросната седалка.”
Защо точно ти ли? Е, заради Мърфи.