Categories
Четвъртата власт

Обратно към соца с екскурзовод Сашо Йовков

Данте среща ВергилийНали знаете как Вергилий повежда Данте към Ада? По същия начин Сашо Йовков може доста успешно да ни поведе обратно към соца, когато най-голямото качество на един журналист беше неговата вярност към Вожда.

Ключовото в тази вярност е тя да бъде показвана при всеки удобен случай. Без значение дали става дума за откриване на завод за полупроводници или за волейболен мач.

В неделя България и Италия играха мач за бронзовите медали във волейболния турнир на олимпийските игри. След като италианците взеха 2 гейма срещу 1 за България и водеха в четвъртия, нещата общо взето бяха ясни. Затова, за да не губи време, коментаторът Сашо Йовков започна със своето обобщение за игрите, още преди да прозвучи последният съдийски сигнал.

След обобщението дойде ред да се говори конкретно за волейбол и да се изредят всички, които имаха заслуга за това отборът да достигне до полуфинал. Хубаво беше, че наред с настоящите волейболисти и треньори, Сашо Йовков спомена и онези, които помогнаха на отбора да отиде на игрите, макар и да не играха на тях – Матей Казийски и Андрей Жеков. Не съм сигурна дали спомена бившия треньор Радостин Стойчев.

Само че накрая списъкът придоби политически краски, които ме накараха да се запитам дали без да искам не съм превключила от българска на севернокорейска телевизия.

Цитат по памет: „Да благодарим и на министъра на спорта Свилен Нейков и на министър председателя Бойко Борисов”. След което следваше нещо за пари, но аз бях толкова втрещена, че не го запомних.

Безспорно отношението на държавата към спорта е определящо за успехите на същия този спорт. Безспорно е необходима държавна политика не само за печелене на олимпийски медали, но и изобщо за развитие на физическото възпитание, най-вече сред децата и подрастващите.

Обаче за мен лично на тези олимпийски игри връзката между държавата и спорта се показа в доста уродлив вид. Политиците, с помощта на медиите, се опитаха неканени да се прикачат за народната любов към спортистите чрез асоцииране с тях – посещения в олимпийското село, серийно стискане на ръце и изявления колко сме невероятни и как сме се представили по най-добрия начин. Всичко това не би било чак толкова лошо, ако нямаше горчив политически привкус, налаган включително и от медиите.

По време на волейболните мачове Сашо Йовков – който иначе коментираше много добре – не пропускаше да отбележи какво е правил Бойко Борисов в Лондон в съответния ден и чия ръка е стиснал. Все едно не слушаш националната телевизия, а личния PR на премиера. Кулминацията на всичко беше благодарността му към изпълнителната власт в последния мач – нещо, което според мен не отива на един журналист, пък бил той и спортен. Ако медиите започнат да благодарят на властта при всеки възможен повод, то наистина сме се върнали в онова време, в което уж никой не искаше да се връща.

Снимка: част от картината “Данте среща Вергилий” на Гюстав Доре

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *