Categories
WWW Четвъртата власт

Завръщане на мегдана

Как се е разпространявала информацията преди да има масова комуникация? Преди интернет, преди радиото и телевизията, преди вестниците?

Като излезеш на мегдана да чуеш какво ново.

Разбира се, може да не е мегдан. Може да е пазар. Може да е религиозен храм. Или кафене. Може да е друга формална или неформална организация, институция или структура, в рамките на която така наречените обикновени хора са получавали информацията си от уста на ухо. С всичките произтичащи от това последствия. Той каза, че тя каза, че някой е чул, че… Ефектът на разваления телефон според мен се е появил доста преди самия телефон.

Какво се променя в епохата на масовата комуникация?

С появата на вестници, радио и телевизия малко по малко започваме да се информираме не само от съседката и от случайно срещнати на мегдана хора, а от източници, които се занимават професионално с масова комуникация. Постепенно се развиват правила, по които се разпространява информация, появява се професията на журналиста и идеята за медиите като “пазачи на входа”. Тоест като онова сито, което определя какво и как стига до обществото.

Редакторите в тези традиционни медии са онези, които поемат огромната отговорност да решават какво и как да се съобщава, да следят за проверката на фактите и да спазват правилата на журналистическата етика.

Далеч съм от мисълта да твърдя, че всички традиционни медии работят по тези идеални правила. Още по-далеч съм от твърдението, че в епохата на класическите медии нямаме явления като подвеждане, прикриване или изкривяване на информация. Напротив.

Има обаче нещо друго. Самият факт, че се развиват и усъвършенстват правила за коректно поведение на медиите, показва, че съществува най-общо разбиране и съгласие за тяхната огромна отговорност и за всичко, което тази отговорност предполага.

За пример – това са няколко извадки от редакторския наръчник на BBC:

“В новините и актуалните предавания точността на информацията е по-важна от скоростта.”

“Ще се стараем да наблюдаваме лично събитията и да събираме информация от първа ръка. Когато това не е възможно, ще говорим с източници от първа ръка и, когато е възможно, ще търсим потвърждение на техните думи.”

“Ще избягваме да разчитаме на един-единствен източник. Ако разчитаме на един-единствен източник, то той трябва да е достоен за доверие, като винаги ще предпочитаме източници, които не са анонимни и които са готови да бъдат записани.”

Как се променя картинката, когато включим в нея социалните медии?

Изключително много.

Копче за reset на света?
Копче за reset на света?

В нито един момент от своето съществуване традиционните източници на информация не са били толкова избутани, колкото са сега. През последното десетилетие социалните медии – основно Фейсбук, но не само – ефективно се превърнаха не просто в платформи за споделяне, но и в източник на информация.

/Отварям скоба, за да уточня, че за целите на настоящия размисъл разграничавам класическите медии от социалните мрежи като източници на информация и следователно постовете на официалните профили на медиите в социалните мрежи следва да се смятат за част от първите./

Замисляли ли сте се колко често чувате – или дори казвате – за нещо, че сте го “прочели във Фейсбук”? Все едно Фейсбук сам по себе си е източник на информация? И то достоверен такъв? (Подобно е и “четох в интернет”.)

Все повече хора се информират основно от Фейсбук, погрешно отъждествявайки платформата с източник на информация, пропускайки да идентифицират реалния източник на информацията (ако това изобщо е възможно) и да го подложат на здравословно съмнение. Какво следва от това? Ужасно много, но най-общо:

Традиционните медии губят мястото си на основни информационни източници в полза на Фейсбук и социалните мрежи като цяло. И последиците от този процес са доста.

Една от най-важните е, че професионалните журналисти и редактори, класическите пазачи на входа биват изместени от една аморфна маса, в която дори да има реални авторитети, те са удавени от псевдоспециалисти, лъжепророци, врачки и баячки, откровени манипулатори, фалшиви експерти, платени и безплатни тролове. Тази помийна яма за много хора се превръща в “източник”, резултатът от което е разпространение на гримирани неистини, откровени лъжи, заблуди и недопроверени псевдофакти, които в представите на много хора се кичат с името “истина”. Която “прочетох във Фейсбук”.

Друга последица е, че чисто икономически традиционните медии поемат един сериозен удар. Вниманието и времето на аудиторията са ограничени и колкото повече внимание и време отива във Фейсбук и социалните мрежи, толкова по-малко остава за традиционните медии. Което означава, че много от тях изчезват или се видоизменят по чисто икономически причини. Което от своя страна може да доведе до още по-голям дефицит на качествена и проверена информация. Класически затворен кръг.

И, накрая, последицата от преместването на аудиториите в социалните мрежи е едно де факто връщане към мегдана, където източник на информация е първият срещнат. И където няма стандарти, няма принципи на журналистическо поведение, няма правила.

“Прочетох във Фейсбук” е същото като “Чух на мегдана от един случаен непознат”.

Само че много хора не се замислят за това. Печатаното слово им изглежда истинно само защото е печатано. Цели системи от убеждения започват да се градят и крепят на псевдофакти, споделени от източници, мимикриращи като достоверни. Защото мегданът няма пазачи на входа, които да отсяват проверената информация от лъжеинформацията. На мегдана може да се изказва всеки. Което има и плюсове, и ужасяващи минуси.

И сега накъде?

Въпросът с отговорността на платформите за споделяне на съдържание малко по малко се появява в дневния ред на обществата, което изглежда като някаква светлина в края на тунела. Обаче става дума за един много, много труден и трънлив път. Приемането от страна на Фейсбук и останалите социални мрежи на отговорността за разпространяваната чрез тях информация е изключително сложно по много причини, само една от които е трансграничната природа на тези мрежи, съпоставена с ограниченията на националните законодателства.

Докато нещо се промени към по-добро ни остава само едно – да не вярваме на всичко, което чуем на мегдана. И да не бъркаме фийда* си във Фейсбук с реалния свят.

* (“Feed” във Фейсбук се нарича персонализираната поредица от постове на хора и страници, които сте харесали и следвате, подредени от алгоритмите на платформата и смесени с реклами. “Feed” значи “храня”.)

Източниците на информация – още по темата

снимка: Jose Antonio Gallego Vázquez, Pexels.com

Categories
WWW

Защо ми е да лайквам тъжни новини?

Току-що попаднах на новина за смъртта на един творец, споделена във Фейсбук.

Под новината имаше лайк.