Categories
Светът, в който живеем

Говоренето за Ковид: човечността, етиката и тяхната липса 

Вдъхновено от доц. Мангъров

*

Трябва ли да се носят маски?

Достатъчно е да зададете този въпрос на улицата, в кафенето, в магазина или където си изберете из социалните мрежи, за да попаднете в какафония от мнения, убеждения, проверени и непроверени научни и псевдонаучни твърдения, свързани или не със здраве, политика, езотерика, астрология и каквото се сетите още. Ако конкретизирате – къде да се носят, какви да са маските и т.н., – си гарантирате един на практика безкраен дебат.

И в целия този нестроен хор – еманация на тоталното разделение на българското общество в момента – има няколко фигури, които стърчат над морето от изказвания като паметници на собствените си теории и в чиито имена се кълнат привържениците на едно или друго мнение.

Безспорно една от тези фигури е доц. Мангъров.

За чиито мнения няма да говоря.

Няма да говоря за възгледите му по отношение на общественото здраве и начините на опазването му.

Няма да говоря за това дали трябва да се носят маски

Няма да говоря за политика, вирусология, спазване на правила и т.н

И съвсем няма да говоря за спецификите на Ковид-19, с които и без това всеки смята, че е запознат.

Да забравим за всичко това.

Да поговорим за човешка и за лекарска етика.

Много неща ми направиха впечатление по време на интервюто на Мария Цънцарова по БТВ с доц. Мангъров от 26.10 (едно от тях беше изключително доброто представяне на водещата), но искам да говоря само за едно.

За едно-единствено изречение, казано от доц. Мангъров (след 7:35 от видеото по-долу). На въпрос за младите хора, починали след заразяване със SARS-Cov-2 отговорът на доц. Мангъров беше, че такива едва ли не няма. По-точно:

“За това момче на 19 години, за което твърдя, че ако то не беше влязло в болница, щеше да бъде живо…”

Да кажеш това в национален ефир е жестоко.

Безмилостно жестоко е спрямо родителите и близките на това дете. Ужасяващо жестоко е от устата на лекар.

Има такова нещо като човешка и лекарска етика. Има време, място и начин да се обсъждат причините за изхода от дадено заболяване. И няма оправдание това да се прави по този начин и в национален ефир.

Две неща са ми много интересни в тази връзка.

Едното – как е възможно хората, които по някакъв начин споделят възгледите на доц. Мангъров, да продължават да го уважават след подобно изказване.

Второто – къде са професионалните организации от рода на Българския лекарски съюз. Как се организираха да излязат с позиция срещу генеричното заместване, пазейки собствените си материални права; а не се организираха да излязат с позиция, че подобно говорене от лекар в национална медия не е редно, не е професионално и не е човешко?

И още – колко още трябва да се изроди говоренето по темата Ковид-19?

Колко още трябва да се разделим, отчуждим, увълчим? Колко дебелокожи сме станали по отношение на начина, по който ни говорят самопровъзгласили се лидери на мнение? Дори да сме съгласни с дадена гледна точка, трябва ли да загрубеем напълно към начина, по който тя се изразява? Трябва ли да сме толкова заслепени от необходимостта да отстояваме собственото си мнение, че да го правим на всяка цена и за сметка на другия?

Колко е трудно да бъдем хора?


Categories
Четвъртата власт

Прашасалият етичен кодекс

Етичният кодекс на българските медии е един много хубав текст, който, смея да твърдя, не се чете достатъчно често от пишещите в българските медии.