Наскоро се замислих за един много интересен аспект на мартениците – тази иначе толкова уникална и хубава българска традиция.
Те замърсяват природата.
Предполагам, че в миналото, когато мартеницата е била просто два усукани конеца, не е било така. Сега обаче, когато по дърветата висят пластмасови гривни, традицията се превръща в едно доста масово изхвърляне на боклуци в природата.
И това не е само на теория – по пролетно разцъфналите дървета наистина могат да се видят мартеници с пластмасови елементи, окачени за здраве. Със сигурност не за здравето на бедното дърво, за което разлагащата се с векове пластмаса едва ли е най-полезното нещо.
Да си изхвърлиш мартеницата в контейнера за пластмаса може да не звучи много традиционно и романтично, но изглежда като доста по-добро решение от това да я закачиш на дърво, откъдето при първия вятър тя ще падне и ще се озове в почвата. Светът се развива, пластмасата е навсякъде и би следвало да пригодим и традициите си към съвремието.
И тъй като мартениците, забелязването на щъркела и окачването на гривнички по дърветата е най-вече радост за децата, от които не можем да очакваме вродени познания за екология, би било хубаво родителите да се сетят да им разкажат за природата, пластмасата и бъдещето на планетата.
