Categories
Светът, в който живеем

Мартеници и пластмаса

Наскоро се замислих за един много интересен аспект на мартениците – тази иначе толкова уникална и хубава българска традиция.

Те замърсяват природата.

Предполагам, че в миналото, когато мартеницата е била просто два усукани конеца, не е било така. Сега обаче, когато по дърветата висят пластмасови гривни, традицията се превръща в едно доста масово изхвърляне на боклуци в природата.

И това не е само на теория – по пролетно разцъфналите дървета наистина могат да се видят мартеници с пластмасови елементи, окачени за здраве. Със сигурност не за здравето на бедното дърво, за което разлагащата се с векове пластмаса едва ли е най-полезното нещо.

Да си изхвърлиш мартеницата в контейнера за пластмаса може да не звучи много традиционно и романтично, но изглежда като доста по-добро решение от това да я закачиш на дърво, откъдето при първия вятър тя ще падне и ще се озове в почвата. Светът се развива, пластмасата е навсякъде и би следвало да пригодим и традициите си към съвремието.

И тъй като мартениците, забелязването на щъркела и окачването на гривнички по дърветата е най-вече радост за децата, от които не можем да очакваме вродени познания за екология, би било хубаво родителите да се сетят да им разкажат за природата, пластмасата и бъдещето на планетата.

Categories
Светът, в който живеем

А цветя на 9 март?

На 8 март изобилието от цветя и от мъже, които ги носят щастливо по улиците, устремени да докажат своята любов и уважение, е едновременно хубаво и малко странно.

Не става дума за същността на празника и има ли смисъл от него. По-скоро става дума за съмнението, което аз лично имам, че не малка част от понеслите цветя мъже не носят цветя на жените около себе си в нито един друг ден на годината. На някои това даже им личи по неловкостта, с която носят букети и саксии.

Но може би не трябва да им се сърдим. Все пак по-добре само на 8 март, отколкото съвсем без хич.

Categories
Светът, в който живеем Четвъртата власт

Една ненормална нормалност

От едно известно време насам имам чувството, че почти всеки аспект на живота в България изпростява с такава шеметна скорост, че не можеш да възприемеш пълната степен на повсеместната липса на нормалност. Докато накрая изпростяването става стандарт. Става нормално.

Categories
Светът, в който живеем

Кое е “крайното” в студентските протести?

Първата ми реакция, когато чух за студентската окупация в СУ (а и в други университети в страната), беше съжаление. Съжаление, че от няколко години не съм студент и нямам възможност да се присъединя към онова, което се случва в моята Алма Матер.

Categories
Светът, в който живеем

Съединението прави силата

Въпросът с продажбата на българска земеделска земя на чужденци е много благодатна популистка тема. Почти не мога да се сетя за друга толкова благодатна (може би само новините на турски език).

А популистките теми имат един много комфортен за властта ефект – те отклоняват вниманието от други теми, по които същата тази власт не иска да се дискутира.

Categories
Светът, в който живеем

Когато властта нарича медиите лъжци и показва среден пръст на всички

След като един човек, който се нарича представител на народа, може да си позволи да обижда обществена медиа и след това да елементаризира общуването си с гражданите до нивото на средния си пръст, то какво хубаво можем да очакваме от светлото политическо бъдеще?

Categories
Светът, в който живеем

Едно лицемерие, наречено вяра

Днес за първи път чух за един дебат, който явно се води от известно време по повод издигането на новия фар в Царево, който ще е във формата на статуя на тракийска богиня.

Categories
Светът, в който живеем

По стъпките на любезността

Идеалистът е човек, който не се учи от грешките си. Което малко го доближава до наивника.

Categories
Светът, в който живеем

Тениска с лика на Волен Сидеров

Това е нещо, което видях вчера на една бургаска улица – момче с черна тениска, на която с бяло отпред е очертан ликът на лидерът на “Атака” г-н Волен Сидеров.

Categories
Светът, в който живеем

Какво ни казват управляващите

Сергей Станишев, Пламен Орешарски и Михаил Миков за ситуацията в държавата – какво ни говорят и какво всъщност ни казват.