За мен

Аз :)Казвам се Славена и съм родена в Бургас. Обичам морето, макар и да не съм точно морско чедо – не плувам особено добре, не знам имената на повече от 3-4 черноморски риби и се ориентирам из околните курорти и къмпинги по-зле от туристите.

Обичам и да пиша. Всъщност това е основното, което съм правила през живота си. От поетичните опити в пети клас та чак до работата ми днес.

Така че може би е логично, че след дълго колебание между точните и хуманитарните науки все пак записах журналистика в СУ. След това, вече бакалавър, реших, че ми се учи още, и се озовах в магистърска програма „Европейска интеграция”, отново в СУ. След като завърших и това, май приключих с академичния живот, поне засега. Човек никога не знае.

Междувременно не спрях да пиша. Включително и в първото мъжко онлайн списание в България Vratovrazka.bg, на което съм редактор и един от създателите.

Историята с мен и писането е сложна. Като се изключат Vratovrazka.bg и няколко спорадични публикации покрай разни литературни конкурси, не съм публикувала мои неща. Писала съм най-различни неща, а са ми минавали идеи за още повече. От чисто журналистически жанрове до разкази и романи.

Затова започнах този блог – за да разбера накъде отива моята история с писането. Всъщност заради това и заради един човек, който избра домейна, регистрира ми го и ми каза „Ето. Давай, пиши”. Сама може би нямаше да събера куража и желанието да го направя. Но понякога точно за това са хората около нас – за да ни помогнат да направим онова, което искаме, но за което нямаме смелост. Както и за да са до нас, когато успяваме и когато се проваляме с гръм и трясък.

За този сайт

Това е моето малко креативно местенце, където смятам да публикувам всичко, което ми се струва достатъчно добро, за да бъде четено. Много се надявам, че нещата ми ще накарат поне част от попадналите тук случайни и нарочни минувачи да се забавляват, да се замислят или просто да почетат. Ще се радвам и на коментари и критики, надявайки се, че те ще ме направят по-добра.

Гледам на това местенце като на моя лична малка работилничка в големия виртуален свят, където са поканени всички, които желаят. За мен това е пътуване, което започвам с малко страх, но и с онова трепкащо чувство, с което започваш нещо ново и непознато. Пътуването винаги е малко плашещо в началото, но пък все се надяваш, че страхът бързо ще се замести от удоволствието на сменящите се картини, на новите миризми и вкусове и на непознатите езици, на които непознати хора пеят непознати песни за живота, които ти все пак успяваш да разбереш.

Ами, това е. Hello World! 🙂 And get ready…

5 replies on “За мен”

Здравейте, Славена. Прочетох вашите несполуки (ако мога така да ги нарека) и бързам да ви окуража. Не падайте духом. Мисля, че въз основа на този частен случай правите прибързани изводи относно състоянието на нещата в национален аспект. Просто приемете, че сте допуснали грешка, която ще ви направи по-мъдра занапред. Ако смятате, че наистина пишете литература, а не “шльоковица”, тогава всичко е наред. Г-н Богданов нееднократно заяви пред мен, че неговите конкурси не са литературни (аз така и не успях да схвана какви точно са тогава – сигурно не съм достатъчно грамотен за целта) и следователно вие не сте ощетена. Просто почукайте на друга врата. 🙂

Здравейте, Андрей,

Много Ви благодаря за поста и за споделеното отношение 🙂 Единствената ми цел, като споделих тази история, беше да разкажа нещо, което за мен лично е много неприятно – как непрофесионалното и некоректно отношение се е превърнало в нещо, което не забелязваме, просто защото то е навсякъде. Нито исках да коментирам качеството на собственото си писане, нито да нападам когото и да било, нито да водя технически спорове за умесността на един или друг файлов формат. Просто ми се иска по някакъв начин да покажа на онези, които попаднат на тази моя история, че има хора, които не приемат за нормално непрофесионалното и обидно държане. Може би ако културните хора станат повече, нещата ще изглеждат малко по-оптимистично 🙂

Отново много Ви благодаря, че отделихте време да пишете тук, и Ви желая всичко най-хубаво!

Здравейте, Славена
Ще се радвам, ако съм успял да нарисувам усмивка на вашето лице. А що се отнася до културните хора, те не са изчезнали и наистина са много, защото доста от тях искрено се възмутиха от описаното поведение. Мен лично друго ме тревожи. Тревожи ме фактът, че Някой, който организира посредствени конкурси на съмнителни принципи, се възвеличава за Месия, определя себе си за Спасител на българската литература и решава да оглави Кръстоносен поход срещу… собствената си съмнителна посредственост. Не знам – да плача ли, да се смея ли… Или да поставя диагноза? 🙂

Здравейте, Славена.
Радвам се, че срещнах блога Ви (а в него и Андрей Филипов:). Подкрепям Ви изцяло и то не само на почвата на местния патриотизъм 🙂

Здравейте и на вас, Анна, извинете за забавения отговор и добре дошла в блога ми 🙂 Много благодаря за мненията, които сте изказали и Вие, и Андрей по-горе. Разбирането ви и желанието да го споделите са много ценни за мен. Благодаря.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *