За мен

Аз :)Казвам се Славена и съм родена в Бургас. Обичам морето, макар и да не съм точно морско чедо – не плувам особено добре, не знам имената на повече от 3-4 черноморски риби и се ориентирам из околните курорти и къмпинги по-зле от туристите.

Обичам и да пиша. Всъщност това е основното, което съм правила през живота си. От поетичните опити в пети клас та чак до работата ми днес.

Така че може би е логично, че след дълго колебание между точните и хуманитарните науки все пак записах журналистика в СУ. След това, вече бакалавър, реших, че ми се учи още, и се озовах в магистърска програма „Европейска интеграция”, отново в СУ. След като завърших и това, май приключих с академичния живот, поне засега. Човек никога не знае.

Междувременно не спрях да пиша. Включително и в първото мъжко онлайн списание в България Vratovrazka.bg, на което съм редактор и един от създателите.

Историята с мен и писането е сложна. Като се изключат Vratovrazka.bg и няколко спорадични публикации покрай разни литературни конкурси, не съм публикувала мои неща. Писала съм най-различни неща, а са ми минавали идеи за още повече. От чисто журналистически жанрове до разкази и романи.

Затова започнах този блог – за да разбера накъде отива моята история с писането. Всъщност заради това и заради един човек, който избра домейна, регистрира ми го и ми каза „Ето. Давай, пиши”. Сама може би нямаше да събера куража и желанието да го направя. Но понякога точно за това са хората около нас – за да ни помогнат да направим онова, което искаме, но за което нямаме смелост. Както и за да са до нас, когато успяваме и когато се проваляме с гръм и трясък.

За този сайт

Това е моето малко креативно местенце, където смятам да публикувам всичко, което ми се струва достатъчно добро, за да бъде четено. Много се надявам, че нещата ми ще накарат поне част от попадналите тук случайни и нарочни минувачи да се забавляват, да се замислят или просто да почетат. Ще се радвам и на коментари и критики, надявайки се, че те ще ме направят по-добра.

Гледам на това местенце като на моя лична малка работилничка в големия виртуален свят, където са поканени всички, които желаят. За мен това е пътуване, което започвам с малко страх, но и с онова трепкащо чувство, с което започваш нещо ново и непознато. Пътуването винаги е малко плашещо в началото, но пък все се надяваш, че страхът бързо ще се замести от удоволствието на сменящите се картини, на новите миризми и вкусове и на непознатите езици, на които непознати хора пеят непознати песни за живота, които ти все пак успяваш да разбереш.

Ами, това е. Hello World! 🙂 And get ready…