Една ненормална нормалност

Posted by in Светът, в който живеем, Четвъртата власт

От едно известно време насам имам чувството, че почти всеки аспект на живота в България изпростява с такава шеметна скорост, че не можеш да възприемеш пълната степен на повсеместната липса на нормалност. Докато накрая изпростяването става стандарт. Става нормално.

За това се замислих вчера, когато две теми се преплетоха много интересно в публичното пространство – проектът за нов наказателен кодекс, който въвежда наказателна отговоност за заснемане на лица без тяхното изрично съгласие, и историята с изстъпленията на народния представител г-н Волен Сидеров във Варна, които бяха заснети (и които записи обкръжението на г-н Сидеров учтиво настояваше да бъдат изтрити).

За съжаление през последните години бяхме свидетели на толкова просташки (а и нарушаващи закона) прояви от страна както на г-н Сидеров, така и на други народни представители и изобщо хора във властта, че това явно вече се приема за нормално и от обществото, и от институциите.

Приема се за толкова нормално, че съществува въпрос дали имунитетът на г-н Сидеров трябва да бъде свален след участието му в събитие, завършило включително и с физически травми. Да не говорим за травмите, нанесени на името на институцията Народно събрание.

Самият въпрос за това дали да бъде свален имунитетът на г-н Сидеров за мен не е нормален. Както и мнението на г-жа Мая Манолова, че не било необходимо да се бърза. Както и митингът в защита на г-н Сидеров пред Съдебната палата. Както и самото съществуване на хора, които се организират онлайн и офлайн в защитата на личност, която си е позволила да нападне български полицай. Както и изказването на радиоводещия Петър Волгин днес в “12+3” по “Хоризонт”, че вчера новината на деня не била случката с г-н Сидеров, а това, че Реформаторският блок “пристанал” (цитирам) на ГЕРБ. Случката с г-н Сидеров и неговия имунитет била “скандальозна” (цитирам) и г-н Волгин се чудеше защо журналистите се занимават с такива неща.

Последното ме изуми особено много.

Аз лично смятам, че за случилото се във Варна и за всички подобни случки трябва да се говори. Те трябва да са в новините. Трябва да се обговарят и тяхната дълбока нередност и простащина трябва да ни стресне, като се усетим какви хора са онези, които имат безочието да се наричат наши представители.

Нормалността на ненормалното поведение на един депутат е страшна. Махването с ръка, наричането на подобни случки “скандальозни” и жълти – това е страшно. Подминаването на едно поведение, което е недостойно за човек и напълно неприемливо за народен представител – това е страшно. Липсата на адекватни последствия, на обществено порицание и на логични и законни институционални действия – това е страшно. Страшно е със своята нормалност.

Още нещо интересно, на което попаднах: Волен Сидеров във Варна: “Искате ли да ви покажа фалоса си?” * (Видео)

Без значение дали имунитетът на г-н Сидеров бъде свален или не, аз лично не смятам, че тази конкретна или друга подобна случка ще имат някакви адекватни законни последствия. Ненормалната нормалност ще се самовъзпроизведе, установявайки нови правила – че е нормално един народен представител да напада и вербално, и физически журналисти, полицаи и, изобщо, когото му хареса.

Последици няма да има, както не е имало и досега.

Какво остава за онези от нас, които не възприемат за нормално едно такова поведение на представител на народа?

Когато средата около теб не ти харесва, имаш общо взето три варианта – или да се опиташ да се изолираш от нея, или да се нагодиш към нея и да започнеш да я харесваш, или да я смениш с друга с надеждата тя да е по-добра според собствените ти критерии за нормалност.