Малко размисли и повече снимки от Брюксел

Posted by in Разкази и подобни

Брюксел е странен град.

Това е град, в който можеш да срещнеш хората, които определят бъдещето на Европа. Това е и град, където понякога се налага да прескочиш някоя жълтеникава локвичка на улицата, от която се носи специфичната миризма на урина. Всъщност последното се оказва не толкова лошо в сравнение с това да станеш свидетел на самото събитие по образуване на локвичката.

Брюксел е град, в който чистач на метростанцията ми помогна да си купя билет, тъй като автоматите ми се сториха твърде сложни с френския си език и с бързането, в което бях изпаднала онази сутрин. След което ми каза къде да се кача и къде да сляза.

Брюксел е и град, в който един просяк ме наплю на улицата без всякаква видима причина. След това ми обясниха, че тези хора понякога стават агресивни, защото не им даваш пари. Само дето този човек дори не попита. Той просто ме наплю с добре премерена храчка, заради която си изхвърлих шала в коша. Добре, че той пое удара.

Различни хора, различни езици, улични музиканти, музиканти в метрото, бездомници, политици, какво ли не. Един истински melting pot по средата на Европа с миризма на шоколад и гофрети. И с други миризми, но все пак споменът за шоколада е най-приятен.

Въпреки че не съм ходила в много различни части на града, и малкото, което видях, беше една безкрайна поредица от контрасти. Град, в който са рисували ван Гог и Магрит, покрит с графити, над които са надвиснали модернистичните сгради, необходими за многобройните институции. Но също и град с наистина прекрасна централна част, винаги пълна с туристи, и с Grand Place, на който има хора с фотоапарати по всяко време на денонощието.

И тъй като обещах размислите да са по-малко, започвам със снимките.

Град на европейските институции. Европейският парламент:

Европейският парламентЕвропейският парламент

И съвсем малко встрани:

Европейският парламент

Метростанцията на Парламента:

Европейският парламент

Вътре в Парламента – прес залата. Това работно място (и всички останали като него) има компютър с интернет, телефон, слушалки, всякакви възможни слотове за каквото се сетиш и може да се използва свободно от акредитираните в Парламента журналисти:

Европейският парламент

Ако ти се прииска да медитираш в обедната си почивка, в Парламента има място и за това:

Европейският парламент

Град на гофретите…

Гофрети… и на шоколада:

ШоколадШоколадШоколадШоколад

ШоколадБелгийският шоколад често се прави на огромни плочи, които се чупят с дървени чукове:

Шоколад

ШоколадГрад на улично изкуство:

Графити

Графити

Графити

ГрафитиГрад с наистина прекрасен старинен площад (Grand Place):

Grand PlaceGrand PlaceGrand PlaceГрад на прочутото пикаещо момче – статуя, за чието значение има няколко различни легенди …

Пикаещото момче… на многобройни копия на статуята:

Пикаещото момче

… и на отговора на прочутата статуя – статуята на пикаещото момиче, сгушена в малка тясна уличка с барчета от двете страни:

Пикаещото момичеГрад на дантели и многоцветни витрини:

Витрини

Витрини

Витрини

Витрини

И, в крайна сметка, град:

Метро

Метро

На разсъмване

На кино

На улицата

На сегуей

Най-малката къща в БрюкселТръгнах си от Брюксел (където бях на семинар за млади журналисти) с много снимки, с няколко невероятни шоколада в чантата и с малко смесени чувства, в които все пак надделява положителното усещане, че, макар и за малко, се поразходих с фотоапарат в ръка из столицата на Европа.