Categories
Четвъртата власт

Волейбол, футбол и мезе

Българският волейболен отбор на игрите в Лондон

Всеки, който е гледал волейболните мачове на българите на олимпийските игри в Лондон, най-вероятно е забелязал две неща. Първо, че момчетата играят много добре и че заслужено печелят вече трети мач. И второ, че при всяко техническо прекъсване на волейболните срещи БНТ ни напомня за сладоледите, саламите и всякакви други мезета, които спонсорират предаването.

Рекламите и спонсорството са необходими. Без тях не може. Даже и държавната телевизия има право на тях, при това излъчването им по време на спортно събитие не би трябвало да се тълкува като нарушение, доколкото аз разбирам буквата на закона:

„Когато рекламни и телепазарни спотове са разположени по време на предаванията, те не трябва да нарушават целостта на предаванията предвид естествените интервали, продължителността и естеството им и правата на носителите на права.” (чл. 86, ал. 1 от Закон за радиото и телевизията)

Това са финансовата и законовата страна.

Има я обаче и страната на зрителя. И аз, бидейки зрител, имам друга гледна точка.

Аз обичам да гледам спортни събития. Е, зависи от спорта, но по принцип обичам. Големите футболни турнири са ми особено интересни.

По време на европейското през 2012 г. имаше няколко момента (добре де, повече от няколко), в които наистина ми се искаше да споделя с БНТ какво мисля за студиото им. Най-много ми се искаше да го направя по време на няколкото мача от директните елиминации, които завършиха с дузпи. След края на продълженията и преди началото на дузпите БНТ се чувстваха длъжни да ме върнат в студиото си, където някакви хора да ми обяснят едно-две неща за мача, отборите, дузпите и колко е напрегнат моментът.

Само че аз като зрител мога и сама да видя колко е напрегнат моментът. Освен това, моментите преди дузпите често са също толкова интересни, колкото и самите дузпи. Тогава виждаш емоцията, притесненията, очакването. Спортът не е само състезанието. Той е и преди, и след състезанието, той е и моментите на напрегнато очакване.

По време на Евро 2012 студиото на БНТ явно се смяташе за по-важно и интересно от тези моменти.

Сега, по време на волейболните мачове на игрите в Лондон, по-важни са саламите. И разните други продукти, които, по вече споменатите причини, се вмъкват, за да ни напомнят за себе си по време на всяко техническо прекъсване. Дотолкова е важно да ни напомнят какъв салам да си купим, че понякога се включваме, когато играта вече е започнала и има отбелязани 1-2 точки.

Та, гледната точка за зрителя – или поне моята като на зрител – е, че все пак би трябвало, освен финансовите и законовите съображения, да съществува и още едно съображение – добрият вкус. И че поне когато играят българи, би трябвало да можем да очакваме да гледаме събитието в неговата цялост – с прекъсванията, в които треньорите дават наставления, с кадрите, които режисьорите са избрали, за да ни покажат публиката. С всичко, което допринася за атмосферата на преживяването.

Защото все пак не само саламът е важен, важна е и емоцията. А тя все още съществува за мен, когато става дума за българи на спортни състезания. Въпреки скандалите, въпреки проблемите и въпреки всичко.

Снимка: YouTube

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *