По две причини. Първо, не съм я изцапала аз. Второ, на следващия ден процесът по изцапването ще започне наново и усилията ми ще са отишли на вятъра.
Винаги съм се старала да пазя чисто около себе си. Когато бях малка, си носех книжките от бонбони и разни други такива неща в джобовете, докато намеря кошче. Сега правя същото. Не си хвърлям боклука на улицата. Не троша бутилки по тротоарите, не хвърлям опаковки по тревата и не оставям свинщини след себе си край пътищата. Не чопля семки в захлас, създавайки по парковете купчини, съизмерими с Монблан. Не закичвам дърветата с найлонови торбички. Ако ми се случи да не уцеля кофата, се навеждам, взимам си боклука и го хвърлям пак. Докато уцеля.
Поради това кампанията “Да изчистим България за един ден” ме хвърли в леко объркване.
Хубаво, да я изчистим, ама кои ние? Такива като мен, които не я цапат ли? Че защо?
Защо аз да нахлузя ръкавици и да започна да събирам боклуците, които някой е хвърлил през терасата си, през прозореца на колата си или просто вървейки по улицата? Защо аз да се мъча да поправям болезнените празноти във възпитанието, които никога няма да бъдат запълнени и които ще дадат нови сили на онези, които са цапали досега, да продължат да цапат?
Сигурно звучи крайно, но просто не се чувствам обвързана с картините на бунища около някой път, които се популяризират покрай тази кампания. Не чувствам задължение да се заровя в камара боклуци, които някакъв идиот е решил, че трябва да изсипе където му хрумне. Не се чувствам длъжна да чистя каквото и да било.
Да не говорим за това как всичко се пречупва през патриотизма и през някакво предполагаемо задължение, което аз имам в повече към България от онези, които я цапат.
Ние чистим за себе си, ще кажат някои. Да ни е хубаво на нас. Защото все пак ще направим някакво усилие, което е по-добре от никакво усилие.
ОК, ще ни е хубаво и чисто. Ден и половина.
След което онези, които са създали бунища около блоковете си, покрай пътищата, в парковете, ще продължат със същото усърдие да изхвърлят отпадните продукти от жалкото си съществуване навсякъде, където решат. И когато тези хора станат родители, ще покажат на децата си как мама и тате хвърлят боклуци където завърнат. И колелото ще се завърти.
Тъжно е, обаче мръсотията около нас се самовъзпроизвежда и самозахранва и това е процес, който няма да спре за един ден.
Още по-тъжно е, че малкото хора, които ценят чистотата и които ще се включат в кампанията с най-добри намерения, в крайна сметка пак ще се окажат в същата мръсотия само няколко дни по-късно. Мръсотия, наложена им от мнозинството, за което кофите за боклук са нещо с много сложен и неразгадаем начин на употреба.
На снимката: пластмасова чашка на бургаския плаж, която кротко чака да започне кампанията “Да изчистим България за един ден”
Много добре казано 🙂 Хубава статия!
Привет! Поздрави за статията – отразява и моята лична позиция и, вярвам, тази на много други хора. По същите тези две (и още няколко – те ще ми кажат кога и какво да правя и не мога ли аз всеки един ден са почиствам малко и да поддържам чисто, вместо да “чистя България за един ден”. Кампанията е хубава за хигиенизиране след зимата, а не за оправяне на цяла една страна по този начин) причини, аз не чистя.
Но ми се струва си пропуснала нещо много важно – ние, пазещите и ценящите, трябва да имаме инструмент да въздействаме на другите. Засега това е само личното ни и морално оръжие. И докато не го използваме всички като един, се приравняваме на онези другите. Докато “родната милиция” не ни “въоръжи” с присъствието си и желанието да ги глобява, докато се научат, само един общ, цялостен и непрекъснат отпор може да оправи ситуацията. И всеки, който си затваря очите пред мърлячите, става един от тях.
Да, знам, вече са ми казвали, че като направиш на някого забележка, ти ставаш кривия. Е, и? Тоя кретен цапа и моята страна, моята улица, разваля моя пейзаж и трови мен. И ако всички “чистници” на едно място заемат правата страна – тази на чистотата, то дали ще има шанс мърляча да вряка? Затова казвам, че всеки е отговорен със собствената си съвест.
Аз няма да спра да отстоявам чистотата чрез лични забележки.Надявам се другия път да срещна подкрепа.
🙂 Подкрепата я имаш!
И поздрави за автора на статията! 🙂
Ще подкрепя подкрепата, обаче, и с една критика. Не мисля, че нещата ще се оправят чрез тоталитарни или наказателни мерки (полиция, глоби и др.). Мисля, че най-важното е личния пример. Ако можем да заразим с него околните, децата (те са най-важни за това!) … И да се надяваме, че тази зараза се разпространява по-бързо от “лекарството”.
Силата трябва да идва отвътре (е-волюция), а не отвън (ре-волюция). Така, мисля си, би трябвало да стават подобни морално-принципни промени … Ако биеш едно дете, заради това, че е направило беля, то само ще те намрази и ще ти се противопоставя и ще свърши друга беля. Ако му обясниш, обаче, защо това е грешно … 🙂 Знам ли …
Иначе, съм съгласен, че въпросната инициатива е (без)порядъчно безсмислена. Даже, може би, е лоша – така, като имаме един НАРОЧЕН ден да си изчистим, някак си се чувстваме свободни да мърляме през останалото време … Това си е измиване/изчистване на ръцете (не на България)!
=========
Carpe diem
Луцифер
Абсолютно правилно. Когато в една система едно звено спре да работи, прехвърляне на отговорността (дори частично) към друго звено е безумие. Всеки човек, занимаващ се с точни науки може да го каже.
Вместо да решим проблема, (а именно – хората, които цапат, да спрат да цапат), се опитваме да избягаме от последиците му по заобиколни начини.
Без мене.
vessigeorgieva, права си, че ще е хубаво онези, които чистят, да могат да въздействат на останалите. На мен обаче, честно казано, това ми се струва трудно…
Сещам се за следната случка – един ден, разминавайки се с едно момче, видях, че от него падна някаква хартия. Реших, че си е изтървал нещо, и му казах, че нещо май е паднало от него. Той се усмихна и каза нещо в смисъл, че не е нещо важно. Когато стигнах до въпросното нещо, видях, че е хартия от закуска. Най-вероятно не изтървана, а пусната…
И за още една случка. Една жена разхожда кучето си и друга в един момент започва да вика след нея: “Госпожо, нямате ли найлонче, за да съберете акото на кучето си?” Първата отговори: “Не, нямам”. “Ами, следващия път си носете!” извика жената, която беше решила да бъде отговорен гражданин. Дали тази забележка ще има ефект? Честно казано, съмнявам се… Не знам дали това ме прави песимист или просто реалист 🙂
“Защо аз да нахлузя ръкавици и да започна да събирам боклуците, които някой е хвърлил през терасата си, през прозореца на колата си или просто вървейки по улицата?”
Най-малкото за да дадеш пример на децата си, също и да накараш съседите ти да се почувстват неловко, гузно и съвестно.
“Първо, не съм я изцапала аз.”
Ако някой изцапа вратата на дома ти, няма ли да я почистиш след това? Или ще кажеш “не съм я изцапала аз”?
“Второ, на следващия ден процесът по изцапването ще започне наново и усилията ми ще са отишли на вятъра.”
Тука долявам нотка песимизъм. Или с други думи – какъв е смисълът да измия тоалетната си чиния днес, щом на следващия ден тя отново ще бъде изцапана?
Прочетох само това, което съм цитирал от теб – другото не ми се четеше. Може и да е неприятно, но пък е искрено.
Поздрави,
българчето
Малко ми е трудно да отговоря, след като си прочел само откъслечни неща от мнението ми 🙂 Но ще се опитам.
Не мисля, че хората, които си хвърлят боклука по улицата, могат да бъдат накарани да се чувстват гузно, като почистиш след тях. Те ако имаха подобни чувства, нямаше да си хвърлят боклука по улицата. След като си достатъчно дебелокож, за да си изхвърлиш боклука на земята, едва ли ще ти стане чак толкова неудобно, ако някой след теб до вдигне и го хвърли в кофата.
Аналогията с вратата според мен не е много точна. При изчистването на България говорим за това, че една група хора почистват общото жизнено пространство на всички, докато вратата си е само моя. Не мога да направя връзката между двете по начина, по който ти я правиш.
Същото важи и за тоалетната. Говорим за лични пространства, които всеки сам си решава как, кога и дали ще чисти, цапа и пак чисти. Общото пространство е нещо друго. То се цапа от мнозинството, след което се подема кампания, в която едно малцинство започва да чисти. Това според мен е друга ситуация, поне аз така виждам нещата 🙂 Благодаря ти за мнението.
@Slavena, съгласна съм, че това трудно ще промени тези (дебелокожи) хора. Но поне, както и Луцифер каза, децата ще гледат и ще знаят, че това е лошо. И в този смисъл казах и за глобите: 1. ако на всяка хартийка вадиш 20-30-50лв. на втория – третия път ще се замислиш дали да я хвърлиш (от чисто егоистична меркантилна гледна точка). Или още по-добре – махнете парите. Нека глобата е обществено полезен труд – хвърляш хартийка, чистиш цял ден. Хвърляш пак – чистиш седмица. Хвърляш трети път – чистиш месец. Мислите ли, че няма да се приучат? и 2. децата ще се приучават.
Иначе съм съгласна със статията ти. И с коментарите. Въпросът е другаде – какво правим, ако не вярваме в промяната? Ако си кажем, че не можем да ги променим и няма да чистим? Ако никой не чисти, а всички хвърлят, защото никой никого не наказва (морално, финансово, физически) – какво ще стане? Ще заживеем под камари и камари боклук?
Това не харесвам на такъв тип статии и такъв тип мислене – те са криви, те цапат, аз няма да чистя, щото не съм намърсил. Е, ок, съгласна. Ама какво ще направим? Или само си чешем езиците (пръстите) да кажем “те” колко са лоши, а ние колко сме добри.
Аз също веднъж направих забележка на едни деца, че си изхвърлиха боклука ДО кошчето. После падна малко парче коричка от моя портокал и те ме взеха на подбив – да съм си го изхвърлела в коша. Ако щеш вярвай обаче, усетих, че нещо в тях се промени, че се засрамиха.
Аз съм напълно съгласна с това, че трябва да има мерки, които да предотвратят замърсяването. Така няма да е необходимо да чистим кампанийно.
Проблемът е, че хората, които цапат, са мнозинство, и аз не виждам реалистичен начин, по който малцинството – на нецапащите – може да промени тяхното поведение. Но, както казах, аз съм песимист 🙂 Права си, че човек като не прави нищо, няма право да критикува и няма как да очаква промяна. За мен въпросът обаче е малко по-различен – докога има смисъл да правиш нещо безрезултатно? Това е…
Много Ограничено Мислене за жалост…
Валентин, не съм съгласен. Участвал съм няколко пъти в подобни инициативи, години преди да се появи кампанията по телевизията. След не повече от седмица обстановката беше същата.
Веси е права ! Българинът не разбира, докато не му бръкнеш в джоба.
Защо в една Франция глобата за изхвърлен фас е 50 евро, а тук хората най-спокойно изсипват препълнени пепелници през прозорците на колите си и това остава безнаказано ?! Дори се приема като нещо нормално… е съжалявам, но не е !
Държавата няма да стане по-чиста, докато не се промени мисленето на народа.
Подкрепям Славена, но и ще се старая да продължавам да давам добър пример на по-младите от мен. Пък дано доживеем да видим България чиста, но не само за един ден !