Дефиниция на идеализма/глупостта

Posted by in Разкази и подобни

Не искам да съм цинична, но понякога ми се струва, че идеализъм и глупост са доста близки. И като си мисля за историята, която искам да разкажа, не знам кое от двете понятия е по-подходящо.

Историята е за една градинка в един български град. Отдалеч тя изглежда като съвсем обикновена градинка, но всъщност не е така.

Тя е мръсна. Само че „мръсна” не е достатъчно описателна дума. Навсякъде по тревата има боклуци, стъкла и кучешки (надявам се, но не съм сигурна) изпражнения. На едно място има цяла купчина стъкла.

По средата на градинката има детска площадка.

А край всичко това – нови модерни лампи. Много красиви, футуристични и, най-вероятно, енергоспестяващи. Прелест.

Та, идеализмът/глупостта е следното нещо – да се стараеш.

Да се стараеш да си хвърляш боклука в препълнените кофи, въпреки че няма да промениш кой знае какво, ако го хвърлиш на земята. Той просто ще се смеси с използваните кърпички и изчоплените слънчогледови семки.

Да заравяш с крак в пръстта парчетата стъкло, които виждаш по земята, защото те е гнус да ги пипаш, но не искаш някое дете или куче да се нареже на тях. И да ти се струва, по някаква странна логика, че да се опиташ да предотвратиш нещо такова е твой човешки дълг.

Да събираш с торбичка изпражненията на собственото си куче, въпреки че стъпваш в тези на други кучета и в опаковки от чипс. И въпреки че това, което събираш, сигурно е най-чистото нещо в тази градинка.

Не мога да реша дали тези действия са идеализъм или глупост. Клоня към второто.