Categories
Светът, в който живеем

За „добър ден” и добрия ден


Робот маха с ръкаЗабелязали ли сте, че огромна част от хората, които човек среща по улиците в България, са упорито, непоправимо и подчертано неучтиви?

Преди няколко месеца бях за първи път в Лондон и, както може да се очаква, ме впечатлиха много неща. Едно от тях беше колко учтиви са хората. Разминаваш се с някого в коридора на хотела си: Hello! Влизаш в магазин, музей или заведение: Hello! Влизаш в асансьора: Hello! Тази простичка дума може да е само социално задължение за набедените за студени англичани, но тя дава онова усещане за общност и за добро настроение, което рядко получаваш в България.

Обратно на българска земя. Наскоро ми се наложи да ходя на зъболекар. Трябва да призная, че не съм много свикнала да поздравявам, като влизам в лекарски чакални, най-вече защото не очаквам отговор и защото рядко съм виждала хора, които го правят. А винаги, когато някой поздрави, ми прави адски добро впечатление.

Затова този път реших, че аз ще съм европеец и ще поздравя. Влязох и казах „Добър ден” на двете жени, които бяха в чакалнята. Тишина. Седнах на един стол и няколко секунди по-късно едната от двете жени ме попита: „Вие с час ли сте?”

„Добър ден”, „Довиждане” и „Благодаря” са думи, които за съжаление рядко чувам от непознати хора. А да поздравиш е толкова малко усилие, че ми става тъжно как хората наоколо не са свикнали да го правят. Толкова е малко, а казва толкова много за степента за цивилизованост на света, който ни заобикаля.

И все пак реших, че е по-добре да кажеш „Добър ден” и поздравът ти да потъне в неразбираща тишина, отколкото да мълчиш и да си останеш част от мълчащите.

снимка: sxc.hu

4 replies on “За „добър ден” и добрия ден”

Да, така сме – пак като не са те попитали “Вие в час ли сте?”, добре!
България – страната, където да бъдеш мил, учтив и усмихнат се тълкува като да си душевно болен, обратен или под въздействието на упойващи вещества. Мястото, където да имаш и да можеш означава, че си или крадец, или че си обладан от нечисти извънземни сили. Давим се в злоба и завист. България на чалгата, посредствеността и черната магия. Бог да ни е на помощ!

По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината 🙂
Аз съм го забелязала и малко ме е срам пред хората, идващи от култури, където поздравът е нещо нормално. Те тук попадат в някакъв социален вакуум и неловко се оглеждат, сякаш търсят нещо, което не знаят какво е и не могат да го намерят. Когато някой начумерен продавач се сопне: “Кажете!” или пък намусена служителка на гишето за документи за българско гражданство в МП процежда през зъби: “Ами да бяхте научили български!” на човека, който безпомощно се опитва да разбере датата за интервюто си, аз правя неволна гримаса на болка… ударили са ме по човечността…

Да, много е тъжно това и лошото е, че това отношение тип “ръб” се вижда не само при възрастните, но и при децата, което означава, че промяната даже не е и започнала…

Az v burzinata prochetoh : ” Vie v chas li ste?” no posle vidiah che vsashtnost pishe : ” Vie s chas li ste? ” i se pouspokoih che mojeshe i po zle da bude . Saglasna sum s tozi blog. Shte bude dobre v Bulgaria horata da sa po uchtivi s nepoznati vapreki che tuka v Amerika naprimer puk dosadno uchtivi s nepoznati. Hubavo e da ima niakakva miarka i v dvata slucheia.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *