Държава в почивка

Posted by in Светът, в който живеем

Плаж

Плаж

Ако напоследък ви се струва, че държавата ни постоянно е в почивка, не се лъжете.

Почивните дни са хубаво нещо. Можеш да попътуваш, да си починеш, да обърнеш внимание на близки и приятели, да направиш основно почивстване на килера и всякакви други подобни неща.

Официалните почивни дни обаче, особено когато са в серии от по четири-пет, според мен са нещо абсурдно. Особено когато са два пъти в рамките на един месец.

Какво става по време на официални почивни дни? Става това, че институции, банки и разни други образувания, от които малко или много зависят доста неща в живота ни, спират да работят. Което води до спиране на доста дейности в държавата. (Макар че може да се спори дали тя по принцип не си е спряла.)

В официални почивни дни институциите почиват. Комисии, които трябва да се събират, за да вземат решения, не заседават. Може да е комисия, която трябва да вземе решение за отпускане на средства за лечение на болно дете. Примерно. И ако продължим с логиката си за болното дете, банковите сметки, в които са събрани пари за него, също са недостъпни в почивните дни. Вярно, примерът с детето може да е единичен и на някого да му се стори, че е твърде емоционално натоварен, за да подпомага рационален аргумент, но именно в такива случаи почивката на държавата се отразява доста много и доста болезнено, така че според мен примерът е оправдан.

Та, банките почиват, което означава, че част от дейностите на бизнеса също спират. Движението на парични потоци е основна част от работата на фирмите, което означава, че тази работа започва да се затлачва по време на почивни дни.

Да не говорим какво се случва в последния работен ден преди почивни дни в институции, пред лекарски кабинети и на други места, където хората бързат да минат преди серията почивни дни.

И още много и много примери за това как почивката на държавата в продължение на повече от 2-3 дни затормозява много повече, отколкото да помага на хората наистина да си починат.

И най-вече пречи на икономическите дейности, които би следвало да са гръбнакът на съществуването на модерната държава. Защото без икономика и без производство на стоки и услуги държавата е просто територия. За почивка.

И ако кажете, че чветири дни не са чак толкова зле, ще спомена месец май 2014 г.

Тогава се случва така, че 1 май е четвъртък, а 6 май – вторник. Което със сегашната практика да се сливат почивни дни води до невероятната серия от ШЕСТ почивни дни.

Шест дни, в които, както вече казах, държавата и всички нейни дейности на практика спират. Което до голяма степен спира и дейностите на всеки един от нас.

Ама допълнителните почивни дни от сливанията се отработват, ще кажете. Има работни съботи точно за тази цел.

Само че всички знаем какво е работна събота и че в държавните и общински учреждения в работна събота едва ли можеш да намериш някого след обедната почивка. Работната събота е някакво недоразумение, което няма почти никакъв смисъл. Ако не вярвате, планирайте си работа в някоя институция за 10 септември, събота, към 4 следобед. Хубавото е, че като ви върне охраната, защото всички вече са си тръгнали, ще можете да се върнете в понеделник, което не е чак толкова далеч.

Освен това отработванията в събота, дори и да са истински, не могат да компенсират серията от почивни дни. Колкото и съботи да добавим, дългата почивка на държавата си остава.

И понеже все обичаме да се сравняваме с другите, реших да проверя как стоят нещата с почивните дни в други държави.

Оказа се, че като брой почивни дни нашите са същите като в Англия например. Даже в Англия имат една практика, която ние все още не сме я въвели. Сигурно защото не сме се сетили. Дано някой да не се сети, защото тогава ще я втасаме наистина.

В Англия, ако някой празник се пада в събота или неделя, следващият понеделник се дава почивен като компенсация.

Само че това, което ми направи впечатление, е, че повечето им почивни дни са именно понеделници и петъци. Причината донякъде е, че самите празници са такива – Good Friday си е все в петък, както и Easter Monday си е все в понеделник. Резултатът – повече от три дни не се събират накуп. Изключение, и то само в някои години, е Коледа, защото при тях и 26 декември си е официален почивен ден (Boxing Day).

Коледа да, но не и Нова година. Официален почивен ден е само 1 януари и когато той се пада във вторник, понеделникът си е работен ден като всички останали, нищо че е 31 декември.

В САЩ нещата стоят по подобен начин – там голяма част от празниците не са определени като дати, а като “първия/последния понеделник на еди-кой си месец”. Така почивният ден се пада винаги в понеделник и общият пореден брой на почивните дни е не повече от три. Изключение са дните около Деня на благодарността, който винаги е в четвъртък – тогава и петъкът е почивен и дните са четири. Това обаче е единственият такъв случай в годината. Даже и покрай 4 юли, ако датата се пада примерно във вторник, не се дава и понеделникът. Само ако 4 юли се пада в събота или неделя, се добавят или понеделникът, или петъкът и така пак стават 3 почивни дни, не повече.

Много празници, много поводи за празник?

Може би въпросът при нас е защо са ни чак толкова много празници. Повечето държави си имат един ден, в който отбелязват националната си независимост. Ние имаме три – Освобождение, Съединение и Независимост. Сякаш само сме се опитвали да докараме броя на почивни дни до максималния възможен. Реално погледнато, и трите дати малко или много отбелязват едно и също нещо – достигането на държавата ни до състоянието на самостоятелност, независимост и цялост, в което сме в момента.

А може би въпросът са само абсурдните за мен сливания, които водят до серии от до шест официални почивни дни.

Не случайно дадох пример с две държави, които са икономически и социално по-развити от нас. Защото сигурно има и държави, където се почива повече. Но ако искаме да се сравняваме, то би следвало да се сравняваме с по-добрите от нас. С по-напредналите. С повече работещите и по-малко почиващите.

И съвсем друг е въпросът защо една нация, която иска да върви напред икономически и социално, отбелязва своето Освобождение, своето Съединение и своята Независимост, като се размазва от почивка. Не би ли трябвало тези неща да се отбелязват с още повече работа, която да доведе до нещо реално зад думите Освобождение, Съединение и Независимост? Не е ли смисълът на една нация в общата работа, а не в безкрайната почивка?

снимка: freeimages.com