Що така?

Posted by in Разкази и подобни

Много обичам стари градски снимки. На Бургас и не само. Да видиш как е изглеждал един град преди време, да сравниш улиците, да потърсиш днешния градски пейзаж в поизбелелите снимки е нещо много романтично.

Поради което изключително се зарадвах на изложбата в центъра на Бургас, посветена на миналото и настоящето на града. И изключително много се учудих как една такава прекрасна идея е била изпълнена с печатни грешки, отпечатани с големи букви под снимките:

Старият Бургас

Старият Бургас

Ако ще бъдем буквалисти, би следвало и да се напише “Бургас – мостТЪТ”, но няма да се задълбочаваме. Когато имаме дума от мъжки род извън изречение, например в заглавие, тя се членува с пълен член. Както би трябвало да е тук (“Строежът”):

Строежът на моста

Строежът на моста

И накрая любимото ми:

Улица "Йосиф I"

Улица “Йосиф I”

Аз съм човек, който се съмнява във всичко, що се отнася до правилно писане. Проверявам всичко, в което имам и най-малко съмнение. Един от преподавателите ми във факултета по журналистика беше казал, че редакторът винаги трябва да се съмнява и да проверява. Точните му думи бяха: “Ако майка ви ви каже, че ви обича, съмнявайте се.”

Затова се заех да проверя дали в някакъв момент името “Йосиф” се е пишело с “В” накрая. Оказа се, че открай време – а това е доста отдавна, името все пак е библейско – си се пише “Йосиф”. С “Ф”.

Не обичам да се заяждам с такива грешки, особено като се има предвид, че откакто всички сме онлайн, в социалните мрежи, в блоговете си и т.н., пишем постоянно и вероятно постоянно правим грешки. Сигурно и аз съм направила един куп само в блога си.

Въпросът е друг – че това е отпечатано с огромни букви в центъра на града ни, а подобни първолашки (съжалявам за израза, но са такива) грешки би трябвало да се видят някъде по пътя от написването им до отпечатването на големите платна. Това е дълъг път, текстът би трябвало да е минал през повече от един човек и през повече от един чифт очи.

А иначе е супер интересно как са изглеждали улиците и мостът преди толкова много време. Иска ми се да гледам още такива снимки, да има още подобни изложби, по възможност без недомислици, които отнемат вниманието от красотата на инициативата.