Изборите и изборът

Posted by in Светът, в който живеем

В последните часове преди деня за размисъл имам последен шанс да обмисля дали да гласувам. И докато чета за партиите, които са начело в прогнозните резултати, стигам до един доста интересен извод.

Доскоро си мислех, че не мога да намеря партия, която да отразява моите виждания, ценности и интереси. Основно поради факта, че партийната система в България е изродена и партиите в нея не са представителства на интереси на гражданите.

Оказа се обаче друго. Повечето партии всъщност са представители точно на моите интереси.

Започнах с “България без цензура”, понеже имам лични симпатии към партиите, които разчитат на медийни лица, популизъм и обещания, че всичко ще се нареди ей сега, само да ги изберат.

Ето какво се оказа:

“Ние се ориентирахме към работещите хора, към безработните, към младите, към майките с децата, хората с увреждания и възрастните.” (интервю с Николай Бареков в “Стандарт”)

Иначе казано, това е партия, която иска да представлява всички. И не само да ги представлява, но и да им бъде майка-хранилница:

“Ние ще си даряваме 100% от заплатите като евродепутати за социална политика в България. Аз вече се грижа за няколко български дечица и възрастни хора, всички пари (б.а. – от заплатата) през бюджета на Република България ще ги вложа в социална политика и дейност, а останалите колеги ще дават по 80%.” (същото интервю)

И още:

“Поискахме тези избори да бъдат нашата врата към предсрочен парламентарен вот и след него да управляваме България, за да подобрим жизнения стандарт.” (пак там)

Оставям настрана въпроса от какви пари ще живее г-н Бареков като евродепутат, това вероятно си е негова работа. Интересно ми е само как обещава подобряване на жизнения стандарт и същевременно се кани да издържа някакви хора със заплатата си. Или може би неговата заплата е онази критична необходима торба с пари, която ще спаси нуждаещите се?

Даже не ми се коментира псевдохристиянското представяне на една партия като Месия, защото ми става мъчно как вече трето десетилетие след падането на Желязната завеса продължаваме да чакаме Месии и да се радваме на всеки пореден Бойко.

Като стана дума, да видим какво обещават от партията на г-н Борисов.

“Единствено ПП ГЕРБ има ясна визия за бъдещето на страната ни. Ние сме силния отбор, който винаги е отстоявал интересите на България”. (източник)

Това са думи на кандидата за евродепутат от ГЕРБ Пламен Борисов. Което само прави избора ми за кого да гласувам още по-сложен, защото попадам на още една партия, която отстоява интересите на всички, на цяла България.

В подобен дух е изказване на доц. Стефан Шилев, също кандидат за евродепутат на ГЕРБ:

“На 25 май направете разумния избор, като гласувате с № 18 в бюлетината, защото само ГЕРБ може да гарантира по добро-бъдеще за страната ни и за нашите деца.” (източник)

При управляващите партии може би е малко по-различно, защото при тях електоратът е доста ясно дефиниран (под “управляващите” имам предвид БСП, ДПС и “Атака”). Въпреки че популистките послания от типа “дайде да дадем на всички” се прокрадват и в посланията към иначе ясно дефинираните групи, които традиционно гласуват за тези партии. И хората вярват, че може да се даде едновременно на всички, без да се вземе от никого.

При БСП таргетът е традиционното ляво, въпреки че много може да се говори доколко политиките на тази партия са леви и какво ляво има в това да се опиташ да дадеш най-важния пост в националната ни сигурност на Делян Пеевски.

При ДПС посланията нямат чак такова значение, защото това е партия, която разчита на монополизирането на част от българските граждани, които по различни причини са поставени в ситуацията да са редовни избиратели и до които останалите политици не могат или не искат да достигнат.

За “Атака” даже не ми се пише.

Реформаторският блок е нещо, което ми е трудно да коментирам, защото ми се струва, че шансът на така наречените традиционни десни партии да направят нещо само на базата на противопоставянето си на БСП и компания (противопоставяне, което беше актуално, когато аз бях в детската градина) е доста скромен.

Какво излиза, като тегля чертата?

————————————————-

Че или трябва да гласувам за актуалните управляващи, които ми предлагат да изпратя г-н Делян Пеевски да ме представлява в Европейския парламент; или да избера една от двете партии, които ме убеждават, че са открили Месията и че той оглавява техните редици; или да се доверя на традиционните десни, които традиционно нямат никакъв шанс.

Изборът изглежда много добър.

Още по-добре изглежда пълната липса на дебат за това какво всъщност ще правят онези 17 човека, които България ще изпрати в Европейския парламент. Този дебат е заменен от противопоставянето управляващи – неуправляващи, от дебати за предсрочни избори и от обещания, че олигархията е на път да бъде окончателно премахната. Всичко това – посолено с малко европейска реторика, за вкус.

Честно казано, всичко това ме отчайва и Денят за размисъл ми се струва ден, в който даже няма върху какво да се мисли. Самият факт, че един от възможните избори за евродепутат е Делян Пеевски; както и че има партия, която си позволи да прави кампании с думи като “европедерастия”; както и че цялата кампания беше един безвкусен коктейл от популизъм и вътрешнополитически боричкания; както и че за всички тези политически недоразумения има избиратели и поддръжници – всичко това ми се струва храна за доста унили размисли.

Една от основните идеи на съвременната демокрация е участието. Участието на гражданите в процесите в техните държави. Нещо, което е много важно на теория, но чиято практика в България ми се струва изкривена. Дано да греша.