От Калофер до Калифорния

Posted by in Светът, в който живеем

КалоферВ един малко мързелив (а не са ли всички?) неделен следобед се озовах в Калофер.

В градове като Калофер, Карлово и Сопот е много лесно да се върнеш мислено в едни по-стари, революционни и доста по-героични времена и това връщане е особено прекрасно в неделните следобеди. Освен за миналото обаче, се замислих и за друго, докато се разхождах из Калофер – за факта, че кафенето на площада се казва “Калифорния”.

Това не е единственото кафене “Калифорния”, “Венеция”, “Виена” или “Париж” в България. Така че мислите ми се отнасят за повече от този случай, той е само поводът.

Откъде е това желание да кръщаваме какво ли не с американски имена – от кучета и котки до ресторанти?

Не че го намирам за лошо. То е по-скоро израз на една особена комплексираност на българите, която имаме по отношение на митичния Запад. Сещам се за лекциите на покойния професор Марко Семов, които имах щастието да слушам в университета и в които той често засягаше темата за комплексираността като част от българския характер.

Колкото и условно да е това нещо “български характер”, доколкото то съществува, комплексите наистина са част от него. Особено по отношение на всичко, що е на Запад. Усещането за недостатъчност в културно, политическо и икономическо отношение намира най-разнообразни изрази и един от тях според мен е именно това желание да кръщаваме какво ли не с американски имена. Не само кафенетата, но и децата. “Ванеса” звучи къде-къде по-добре от “Димитринка”. Както “Калифорния” – от “Дупница”.

Склонността да предпочитаме културата на по-успешните нации пред своята собствена е нещо логично и аз лично не мога да го нарека “лошо”. Още повече, че разнообразието от имена и културни влияния не може да се счита само по себе си за нещо лошо. В оригиналната история, от която тръгнах, просто не бях във възторг от това, че кафенето “Калифорния” беше на броени метри от къщата-музей на Христо Ботев. В този си вид културното разнообразие не беше лично по моя вкус.

Оттам нататък всичко е въпрос на лично виждане и разбиране и може да се спори, че едно американско име не ни прави по-малко българи или патриоти. За мен лично това беше просто един интересен въпрос, по който се замислих (доколкото човек може да се размисли в един ленив неделен следобед).