Моята малка работилничка

След като спрат сирените

Posted by in Светът, в който живеем

Сирени, камбани, тържествени зари и всякакви други визуални и звукови събития привличат вниманието ни в няколко дни в годината, карайки ни да бъдем благодарни, да отдадем почит и да се замислим за миналото. Евентуално – и за бъдещето. Какво става обаче, като спрат сирените и вниманието ни се върне в настоящето? Трябва ли ни външна причина да се замисляме за нещата и спираме ли да чуваме какво става наоколо, когато сирените утихнат?

0

Изборите и изборът

Posted by in Светът, в който живеем

В последните часове преди деня за размисъл имам последен шанс да обмисля дали да гласувам. И докато чета за партиите, които са начело в прогнозните резултати, стигам до един доста интересен извод.

0

Мартеници и пластмаса

Posted by in Светът, в който живеем

Наскоро се замислих за един много интересен аспект на мартениците – тази иначе толкова уникална и хубава българска традиция. Те замърсяват природата. Предполагам, че в миналото, когато мартеницата е била просто два усукани конеца, не е било така. Сега обаче, когато по дърветата висят пластмасови гривни, традицията се превръща в едно доста масово изхвърляне на боклуци в природата. И това не е само на теория – по пролетно разцъфналите дървета наистина могат да се видят мартеници с пластмасови елементи, окачени за здраве. Със сигурност не за здравето на бедното дърво,…read more

0

А цветя на 9 март?

Posted by in Светът, в който живеем

На 8 март изобилието от цветя и от мъже, които ги носят щастливо по улиците, устремени да докажат своята любов и уважение, е едновременно хубаво и малко странно. Не става дума за същността на празника и има ли смисъл от него. По-скоро става дума за съмнението, което аз лично имам, че не малка част от понеслите цветя мъже не носят цветя на жените около себе си в нито един друг ден на годината. На някои това даже им личи по неловкостта, с която носят букети и саксии. Но може би…read more

0

Една ненормална нормалност

Posted by in Светът, в който живеем, Четвъртата власт

От едно известно време насам имам чувството, че почти всеки аспект на живота в България изпростява с такава шеметна скорост, че не можеш да възприемеш пълната степен на повсеместната липса на нормалност. Докато накрая изпростяването става стандарт. Става нормално.

0

Кое е “крайното” в студентските протести?

Posted by in Светът, в който живеем

Първата ми реакция, когато чух за студентската окупация в СУ (а и в други университети в страната), беше съжаление. Съжаление, че от няколко години не съм студент и нямам възможност да се присъединя към онова, което се случва в моята Алма Матер.

0

© 2012-2017 Моята малка работилничка All Rights Reserved