Categories
Светът, в който живеем

Как държавата си измива ръцете

Пилат Понтийски си измива ръцете
Пилат Понтийски си измива ръцете

Оставяйки църквите отворени за Великден, държава и църква заедно се отрекоха от отговорност.

Както снощи затвори София, така властта трябваше да затвори и църквите за Великден. Отговорността за подобни решения в кризисна ситуация е тежка, затова трябва да я носи държавата, а не индивидът. А църквата следва не да се противопоставя, а да подкрепя мерките, опазващи здравето на миряните.

“Църквите ще са отворени на Великден, но вие не ходете.”

“Ще може да се излиза от София през почивните дни, но вие не излизайте.”

Две паралелни истории. Видяхме как свърши последната.

И причината е доста проста – по време на извънредно положение трябва да има правила, а не пожелания. На здравия разум на хората не може и не трябва да се разчита, когато става дума за спазване на противоепидемиологични мерки. Личният и колективният морал не стигат в ситуация като тази.

Посланието на правителството по отношение на ходенето на църква на Великден е същото като посланието по отношение на пътуванията – едно призоваване да не го правим.

И, както видяхме, призивите не работят. Апелирането към разума – също. Когато има възможност да се излезе от града или да се отиде на църква, то ще се излезе от града и ще се отиде на църква.

И въпросът не е дали на Великден ще се струпат хора и дали ще са повече, отколкото на Цветница (когато по думите на ген. Мутафчийски най-голямото събиране е било от 10 човека). 

Въпросът е, ако се струпат много хора, които имат “животоспасяваща нужда” (думи на премиера) да отидат на църква, то кой ще поеме отговорността за това.

Какво е извънредно положение

Извънредно положение по време на пандемия предполага нови правила. Правила, които не са съществували преди. Ограничения, които нормално не бихме приели. Промяна в начина ни на живот с цел да се ограничи разпространението на заразата.

Извънредното положение предполага извънредни мерки, които няма как да бъдат съобразени с църковния, обществения, спортния или личния ни календар.

Да, събития ще се отменят.

Олимпиадата няма да се състои.

Европейското първенство по футбол няма да се състои.

Почивката ви по време на майските празници няма да се състои.

Балове няма да има.

Летен туристически сезон няма да има.

Много събития в живота на всички ни ще се отложат. Билети ще изгорят. Резервации ще паднат. Планове ще се променят. Животът ще се случва по малко по-различен начин.

За да се случва.

Извънредното положение не се нарича така, защото е много хубаво. Нарича се така, защото е необходимо по извънредни причини. За да се запазят човешки животи.

Което няма как да стане без правила, които всички да спазват.

А “правила” означава външна принуда. За да функционираме като общество, имаме нужда от правила, които идват отвън.

Един от тримата бащи на социологията Макс Вебер дефинира държавата като:

„човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие”.

Иначе казано, държавата по принцип има това свойство да ни кара да спазваме правила, да плащаме данъци и да се държим цивилизовано, като онези от нас, които не го правят, подлежат на съответните санкции.

Оставени на собствения си морален компас, повечето хора ще извършат маса глупости. За да избегнем това, всички ние сме се съгласили, че живеем в общество, което се подчинява на общи правила Които идват отвън и които някои от нас са интернализирали, а други спазват само под страх от наказание. (С течение на времето, след няколко поколения, в едно добро стечение на обстоятелствата, може да ги интернализират и те.)

Съгласието да спазваме наложените отвън правила и норми ни прави цивилизовани.

Та да се върнем на извънредното положение 

По време на извънредно положение тази принуда на външните правила е особено видна. В такава ситуация правата ни не са същите. Не всичко, което е било позволено вчера, е позволено днес.

Имаме и нови задължения.

Трябва да носим маска. Трябва да стоим на два метра един от друг. Да влизаме в магазините, без да се скупчваме. Да чакаме на опашка, без да дишаме във врата на човека пред нас.

Трябва да работим от вкъщи. Трябва да не излизаме безцелно. Трябва да ограничим контактите си. Трябва да общуваме с хората, които обичаме, по телефона.

Да не виждаме родителите си без маски.

Или да не ги виждаме изобщо.

Защото това е начинът да оцелеем.

И така, държавата налага нови правила – отвън, както обикновено прави една държава, – за да се справим с една нова заплаха. Правила, които отнемат някои от свободите, с които сме свикнали, в името на живота.

Правила, които обаче, оказва се, не важат за всички.

Не важат за църквата. И това изключение е колкото странно, толкова и потенциално опасно.

Великден по време на пандемия

Дали да останат отворени църквите за Великден не е нито църковен, нито религиозен въпрос. Въпросът е държавнически.

Повечето държави, засегнати от пандемията, избраха да затворят храмовете си за Великден. Папата отслужи литургията за Великден в празната базилика “Свети Петър”. Гърция затвори църквите си. Архиепископът на Кентърбъри отслужи Великденската служба в кухнята на апартамента си в Лондон, предавайки я онлайн:

При нас обаче е друго.

При нас държавата обяви, че не може да заповядва на църквата, а премиерът каза, че не може да изгони поповете от храмовете. Въпреки че и премиер, и владици призовават миряните да си останат у дома, възможността да отидат на църква остава. 

Хората са оставени да решават сами дали нуждата им да отидат в храма е по-голяма от общата ни отговорност да пазим здравето на всички.

В момент като днешния да се остави едно такова решение на съвестта на хората не е добра идея по три причини.

Първо, онези, които ще решат да отидат на църква, ще имат свободата да вземат решение, което потенциално би могло да застраши здравето им и това на близките им. Такова решение не може да се оставя на индивида. Затова има институции и затова живеем в общество, както обясних по-горе. За да не взимаме такива решения, особено в ситуация на пандемия.

Второ, защото говорим за вирус, на който можеш да си носител, без да знаеш. За инфекция, която можеш да предаваш, без да имаш сериозни – или изобщо някакви – симптоми. Което означава, че и най-силно моралният и ангажиран индивид няма необходимата информация, за да вземе решението да излезе и да отиде на място, където ще бъде в контакт с десетки хора.

Трето, не малко хора, които от един месец си стоят вкъщи, може да възприемат възможността да отидат на църква като вариант да излязат за малко от самоизолацията си. Да отидат не от вяра, а чисто социално, ей така, колкото да излязат от вкъщи. Защото е позволено.

Затова в ситуация като сегашната не можем да разчитаме на мъдростта на индивида. Не можем да си го позволим.

В този ред на мисли думите на премиера, според които църквите остават отворени заради онези, които имат “животоспасяваща нужда” да отидат, звучат меко казано странно.

В ситуация на пандемия няма друга “животоспасяваща нужда”, освен животоспасяващата нужда да запазиш здравето и живота си и тези на близките и на непознатите.

Какво казва църквата по въпроса

Няколко неща, които си противоречат.

От една страна, църквата също призовава хората да останат у дома, като казва, че вярващите не са чак толкова много и че храмовете няма да се напълнят.

Обаче в същото време ловешкият митрополит Гавриил (посочен от Светия синод за негов говорител) по време на съвместна пресконференция с министър-председателя каза:

“Църквата има нещо, без което християнин не може. Това е светата литургия. Тя не става някъде на поляната или… Значи, ние се молиме, всеки човек се моли вкъщи, моли се в парка или където и да е. Но най-важното, центърът на живота на един християнин, това е светата литургия. Това нищо никъде не може да го замени.”

Иначе казано: да, останете си вкъщи, но не забравяйте, че като се помолите в кухнята вкъщи, не е същото. Което звучи като заповед за вярващите да отидат на църква.

Не е сега моментът да разсъждаваме дали църквата като сграда е необходима за общуването на вярващите с Бога. Въпросът е друг – редно ли е църковен служител да излезе по време на пандемия и да твърди, че нищо не може да замени посещението в църквата? Богоугодно ли е да се подтикват вярващите да изложат на опасност здравето си, за да чуят на място светата литургия? Редно ли е това послание да върви заедно с посланието “останете у дома”? Двете заедно не говорят ли за неистинност и неискреност?

Също толкова страшно беше едно друго послание, отправено от митрополит Гавриил по време на пресконференцията (най-долу има линк, ако искате да я гледате цялата):

“Аз лично не вярвам, че в храма може да се предаде зараза”.

Науката и църквата имат сложни взаимоотношения, откакто има наука и църква. Взаимоотношения, основани на противоречието между научната мисъл и религиозните обяснения за света. И въпреки че това напрежение изглежда неизбежно, все ми се струва, че би трябвало отдавна да сме преживели периода, в който църквата твърдеше, че земята е плоска.

Но може би не сме.

Докато светът се бори с невиждана в рамките на нашите животи пандемия, не ми се струва редно църквата да твърди в национален ефир, че в храма не може да се предаде зараза. Твърдение, което е колкото научно необосновано, толкова и опасно. Защото има хора, които ще му повярват.

Защото по време на здравна криза едно от най-опасните неща е дезинформацията. Особено когато тя идва от авторитет, какъвто би трябвало да е църковният служител.

В същия дух митрополит Гавриил каза следното:

“На Тодорова събота, това е първата събота на светия Велик пост, имаше много причастници навсякъде. В Ловеч има в момента, гледам втори случай на заразен, но нито единият, нито другият са били в църква. Нито един от тия, дето бяха и се причестиха, не е заразен. А много имаше причастници тогава на Тодорова събота. Това не ви ли е достатъчно на вас като доказателство? Какъв пример още трябва да ви дам?”

Идеята, че църквата е място, свободно от зараза, смесена с идеята, че причестилите се са имунизирани, е колкото некоректна в медицинско отношение, толкова и опасна. И не би следвало подобно послание изобщо да се чува в общественото пространство по време на пандемия, още по-малко от най-високата трибуна в държавата, от духовник, седнал до министър-председателя.

Което ме връща за въпроса за отговорността

Държавата пое отговорността – малко късно може би – за това да не позволи излизане от София. Би следвало да поеме същата отговорност по отношение на събирането на хора в църквите на Великден. Защото нейна е задачата да създава правилата.

Ако не го направи, ако прехвърли отговорността за поведението на хората на Великден върху самите хора – които, както казахме, не са в състояние да се справят с нея, – то тя се оказва в положението, в което се е озовал един библейски герой точно на днешния Разпети петък:

“Пилат видя, че няма смисъл да продължава и че се надигат размирици. Тогава взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек. Вие сте тези, които я искат.“

Матей, 27:24

Връзки: Пресконференцията на министър-председателя Бойко Борисов и ловешкия митрополит Гавриил

Categories
Светът, в който живеем

Защо най-после не кажем, че става дума за екскурзиите?

Четейки позицията на Управителния съвет на Българския лекарски съюз за генеричното заместване, се питам какви точно са хората, които са я писали. 

Защото лекари със сигурност не са.

Лекарската професия ме изпълва с дълбоко възхищение, което ми е трудно да изразя с думи. Да се грижиш за другия, да не спираш да се учиш, да работиш със себеотрицание и желание да помагаш – всичко това са качества на истинския лекар. И аз съм щастлива да познавам не един и двама такива лекари.

Онези, които са написали позицията на лекарския съюз, са “лекари”. За яснота оттук нататък в текста ще използвам кавички, когато говоря за авторите на този срамен текст, в който една неистина следва след друга. Защото не трябва да се смесват лекарите с “лекарите”.

За какво става дума накратко

На 26 март 2020 г., по време на пандемия и постоянно растящ брой случаи на заразени с Ковид-19, включително и в България, по време на извънредно положение, при което възрастните пациенти следва да излизат възможно най-малко в името на собствената си безопасност, “лекарите” обявиха, че генеричното заместване, което би намалило необходимостта на пациентите от излишно обикаляне, е във вреда на пациента. Че ако в аптеката пациентът получи същото лекарство, което му е изписано от лекаря, в същата лекарствена форма и милиграми, само че с друго търговско име, в съответствие с наличностите не само в конкретната аптека, но и на пазара, това би навредило на здравето му.

Това твърдение на Българския лекарски съюз е лъжа.

Вредата в този случай би била не за пациента, а за “лекарите”.

Ако има генерично заместване – т.е., ако фармацевтът има правото да предложи на пациента наличен лекарствен продукт, който е напълно еднакъв с неналичния, който му е изписан, тогава “лекарите” ще останат без безплатните си екскурзии. Ако им бъде отнета възможността да изписват търговски марки, те ще останат без бонусите си.

И преди да обясня защо това е така и защо мнението ми не е въпрос на гледна точка, а на факти, ще цитирам последното изречение от позицията на лекарския съюз. То е доста показателно и служи само по себе си за доказателство на моята теза:

“Лекарят трябва да бъде оставен да лекува, а не да бъде превръщан в заложник на немедицински претенции от определени лица!!!”

Когато завършваш официална позиция на предполагаемо легитимна съсловна организация с три удивителни, това е ясен знак за безсилие, което е повече от пунктуационно. Безсилие, породено от очевидността на вината.

Това показва, че ти, който си писал този текст, много добре знаеш, че става дума за нещо друго, а не за здравето на пациента.

Знаеш, че защитаваш егоистична позиция, която има потенциала да нанесе вреда на хората, които би следвало да лекуваш. Знаеш, че поставяш материалното си благополучие над здравето на най-уязвимите. Знаеш, че в момент на криза е станал съвсем очевиден механизмът, по който се въртят прогнилите зъбчати колела на системата. Системата, от която и ти си част.

Знаеш, че става дума за екскурзиите. 

Ти. Знаеш.

А сега е добре да знаят и всички останали.

Затова започвам от самото начало. Защото вярвам, че знанието е сила. Още в зората на българската журналистика Георги Раковски е обяснил принципа на гласността като механизъм за контрол на властимащите от страна на обществеността. Затова нека да знаем.

Какво е това генерично заместване

“Генерично заместване” звучи като някакъв технически въпрос, който засяга само лекари, фармацевти и здравна администрация. Звучи като суха тема, която няма общо с повечето от нас.

Всъщност обаче не е технически въпрос и засяга всички нас, нашите родители, нашите баби и дядовци. Всички онези, които са под особена заплаха по време на пандемия от Ковид-19.

Въпросът е наболял от доста отдавна. Той не се е появил с извънредното положение, но извънредното положение го направи особено важен.

Лекарство, активно вещество и търговска марка – кратко обяснение

Генеричното заместване не е ясно за всеки, затова ще започна с кратко обяснение. Запознатите може да го пропуснат.

Повечето лекарства по лекарско предписание (както и тези без лекарско предписание) се намират на пазара под повече от едно търговско име. Става дума за един и същ медикамент, произведен от различна фирма, с различно търговско име, но с едно и също активно вещество.

Например

Bisoprolol е лекарство, изписвано при терапия на хипертония и други сърдечно-съдови проблеми. На пазара го има в дози 2,5, 5 и 10 мг, както и в комбинации с други активни съставки.

Към март 2020 г. следните търговски имена, всички от които съдържат 5 мг Bisoprolol, са налични на българския пазар. (За краткост пропускам вариантите на тези търговски имена откъм милиграми, както и комбинациите.)

Бизогама
Бизокон
Бизолен
Бизопролол Майлан
Бизопролол Акорд
Бизор
Бизостад
Бизохексал
Конкор
Конкор кор
Коронал
Собикор
Тевабисопрол
Тирез

Това са 14 различни търговски марки.

14 различни търговски имена на лекарства, съдържащи едно и също лекарствено вещество – Bisoprolol.

Какво казва здравият разум:

Ако в аптеката не е налично точно това от 14-те търговски имена, което е изписано на рецептата на пациента, то логично, нормално и с грижа за здравето на същия този пациент е магистър-фармацевтът да му даде някое от останалите 13. Така постигаме следното:

  • на пациента не му се налага да обикаля в търсене на номер 14 – в нормални условия и още повече по време на пандемия
  • пациентът получава това, което е предписал лекарят на базата на своя опит и на изследванията и прегледите, които е направил на пациента.

Какво казва Българският лекарски съюз:

Ако в аптеката не е налично точно това от 14-те търговски имена, което е изписано, то пациентът следва да обиколи възможно най-голям брой аптеки – не забравяйте, моля, за пандемията, – докато го намери.

Защо смятат така от лекарския съюз?

Принципно заради екскурзиите, но и до тях ще стигнем. Нека първо прочетем собствените им думи и да поразсъждаваме логично по тях. Всичко е конкретни цитати от позицията им, а най-долу ще сложа и линк към нея на официалния сайт на Български лекарски съюз.

“Лекарят е този, който е отговорен за лечението на пациента, а то е сложен и многокомпонентен процес и не може една негова съставна част, каквато е лекарстволечението да бъде поверявана на друг.”

Това не е вярно.

“Лекарстволечението” (не можах да намеря значението на тази дума) вероятно означава “отпускането на лекарството”. Което по дефиниция е поверено на друг. И това не е безличен “друг”, а магистър-фармацевт.

След като лекарят напише рецепта, нали следва лекарството да бъде отпуснато и надписано от фармацевта? Нали той проверява дози и дозировки, нали той носи последната отговорност при отпускането? Дали лекарският съюз е забравил, че при погрешно изписана от лекаря доза, която фармацевтът е отпуснал, отговорността е на фармацевта? На онзи, “другия”, който няма нищо общо с лечението на пациента според автора на тази позиция.

И за да не бъда голословна, ето конкретен цитат от “Правила за добра фармацевтична практика”, утвърдени от Министерство на здравеопазването:

“Чл. 20. При отпускане на лекарствен продукт с режим на отпускане по лекарско предписание, съответно когато и което е приложимо за лекарствени продукти без лекарско предписание, медицински изделия, хранителни добавки и други продукти за здравето, магистър-фармацевтът е длъжен да съблюдава:

1.съдържанието и срока на валидност на рецептата – магистър-фармацевтът трябва да провери дали рецептата е валидна и дали съдържа всички необходими реквизити; в противен случай рецептата не може да бъде изпълнена;

2.за кого е предписанието – пол, възраст и състояние на пациента; тази информация е необходима при последваща консултация за правилното използване на продукта;

3. дали пациентът не използва други продукти, които могат да доведат до нежелани лекарствени взаимодействия, дали няма други съпътстващи заболявания, бременност или кърмене, известни алергии или противопоказания, които могат да повлияят на предписаното лечение;

4.ново започващо лечение – когато на пациента е предписана терапия за първи път, магистър-фармацевтът проверява дали пациентът разбира каква терапия му е назначена и как да използва предписаните му лекарствени продукти или медицински изделия;

5.продължаващо лечение – когато на пациента се отпускат лекарствените продукти или медицинските изделия за пореден път, магистър-фармацевтът проверява дали пациентът приема правилно продуктите и че терапията е безопасна и ефективна;

6.при наличие на отрицателни резултати от употребата, липса на ефективност или безопасност магистър-фармацевтът предприема действия за ограничаване на вредните последици; това може да включва допълнително разясняване на пациента как да приема изписаната му терапия, провеждане на кратко обучение по здравния проблем, насочване на пациента към лекар или към друг медицински специалист;

7.срока на годност на продуктите и дали са съхранявани правилно; при специални изисквания относно съхранението магистър-фармацевтът трябва да разясни на разбираем език на пациента как да съхранява продуктите и да се убеди, че пациентът е разбрал правилно.”

На фона на гореизложеното твърдението на лекарския съюз, според което фармацевтът е нещо като вендинг машина за лекарства, е не просто невярно. То звучи абсурдно и показва липса на познания за отговорностите в системата на здравеопазването.

И още от позицията на лекарския съюз:

“Възможно е генерично изписване или генерично заместване на лекарства в аптеката когато е наложително, възможно и необходимо, но не може да се извършва зад гърба на лекуващия лекар.”

Това изречение даже не заслужава коментар. Не може в официален документ да използваш изрази като “зад гърба ми”. Това подхожда на прогимназията, не на лекарската организация на държавата.

И още:

“Аптекарят е свободен да упражнява своята „грижа“, само когато говорим единствено за лекарства без лекарско предписание и за добавки.”

Това не е вярно. За справка може да се върнете по-горе, към цитираните правила за добра фармацевтична работа.

Когато отпуска лекарство по лекарско предписание, фармацевтът е длъжен да консултира пациента за употребата му, да надпише лекарството и да отговори на въпросите, които пациентът би имал (прием спрямо храна и време на деня, прием на други лекарства и т.н.). В случай на липсваща на пазара лекарствена форма е длъжен да предложи наличната и да преизчисли дозата. В случай на отпускане на антибиотик за малко дете е длъжен да попита родителя за килограмите на детето, да провери повторно дозата, да провери дали родителят знае как да приготви антибиотика и да даде указания за точното му прилагане. 

Ако всичко това според един лекар е грижа в кавички, то този лекар също е в кавички.

И още:

“Общопрактикуващите лекари, например, следят хората от пациентската си листа десетки години наред, знаят алергиите им, стари реакции, минали заболявания, показания и противопоказания за конкретни лекарства, придружаващи заболявания, хронични състояния – тези неща не са известни на аптекаря, за да може той да преценява и определя/подменя лечението.”

И това не е вярно.

Да, има лични лекари, които следят медицинската история на пациентите си и които полагат цялата грижа, която един добър лекар е способен да даде. И към тези лекари следва да изпитваме само и единствено уважение и да им ръкопляскаме всеки ден.

Това обаче далеч не са всички.

Замислете се и ще видите, че за много от нас е вярно следното твърдение: “Личния ми лекар няма телефона ми”. Ако лекарят ми не може да се свърже с мен, то едва ли знае към помощните вещества на кой точно Bisoprolol съм алергична.

Нещо повече. Фармацевтът, по силата на своето образование, опит и квалификация е този медицински специалист, който е най-подготвен по въпросите, свързани с противопоказания, лекарствени взаимодействия, метаболизъм на лекарствата, нежелани лекарствени реакции.

И още:

“Допълнителните съставки (наличие на повече от едно активно вещество) и помощните вещества в лекарствата също влияят и следва да бъдат съобразени.”

Това изречение не просто е вярно, то е нонсенс.

Истината е, че лекарите не знаят, няма как да знаят и не им е работата да знаят какви са помощните вещества в различните търговски продукти, съдържащи едно и също лекарствено вещество. И презумпцията, че те, и само те знаят всичко това, е абсурдна.

Спомнете си за примера ми по-горе. Мислите ли, че някой лекар може да ви обясни разликите между 14-те търговски продукта, съдържащи 5 мг bisoprolol по отношение на помощни вещества? Ако някой вярва, че това е възможно, може да повярва и на позицията на лекарския съюз. 

И да напомня – тези 14 продукта, които цитирам, са варианти на 1 лекарство. Нека да вземем за референция броя лекарства, реимбурсирани от НЗОК – защото това е някакъв критерий за броя позиции, чиито помощни вещества трябва да познава един лекар според БЛС. В този списък има повече от 2200 позиции.

Ако някой лекар може да изброи помощните вещества на всички тях, разликите помежду им и отношението, което тези разлики биха имали към терапията на всеки един негов пациент, отнесени към конкретната диагноза, съпътстващите заболявания и възможните лекарствени взаимодействия (както на активни, така и на помощни вещества), веднага ще се отрека от позицията си.

И още:

“Абсурдно е желанието някой да упражнява административен диктат над лечебния процес и лекарите, налагайки им те да предписват лекарствата само по международно непатентно наименование, а решението какво точно лекарство да вземе пациента да се определя единствено от аптекаря или магистър-фармацевта.”

Ами, всъщност е абсурдно, да. Абсурдно е, защото така ще отпаднат екскурзиите.

Само че преди да стигнем до екскурзиите, много ми се ще да попитам авторите на тази позиция защо точно е абсурдно лекарят да предписва терапия “само по международно непатентно наименование”?

Въпросното международно непатентно наименование е името на лекарствено вещество. В нашия пример от по-горе – bisoprolol.

В много здравни системи лекарите изписват лечение “само по международно непатентно наименование”. Защо ли? Защото един лекар трябва да лекува с познанията си за активните вещества, а не с познанията си за търговските им марки. И защото лекарят има по-важна работа от това да следи наличностите на търговските марки на фармацевтичния пазар. Той няма и достъп до тази информация.

Да не забравяме, че много български способни лекари избягаха от България, за да практикуват в чужбина, където търговските марки на лекарствата са други. Международните непатентни наименования са същите и тези лекари лекуват с познанията си за тях, а не с познанията си за търговските имена.

Ако лекар предписва търговска марка и забранява със зъби и нокти да се сменя тази търговска марка, то това лекар ли е или търговец?

Което вече ме води до екскурзиите.

Всички чакахме този момент. Като не можем да пътуваме заради Ковид-19, нека поне поговорим за пътувания.

Истина, която не всички биха искали да чуят, е, че изписването на търговски имена на лекарства от един лекар вместо на международни непатентни наименования и отказът при необходимост тези търговски имена да бъдат заменени в аптеката с други със същата съставка е практика, стимулирана от фармацевтичните фирми с помощта на подаръци, директно заплащане или пращане по екскурзии на най-добре представилите се в търговско отношение “лекари”.

Иначе казано, когато лекарят очаква лична облага от това, че предписва точно определен от 14-те еднакви продукта, е нормално същият този лекар да скочи, когато се повдигне въпросът за генеричното заместване.

И да си дойдем на пандемията

И в нормални обстоятелства гореописаната практика не е редна и води до излишно разкарване на болни хора от аптека в аптека с цел облагодетелстване на “лекари” и фармацевтични компании.

По време на пандемия тази практика е жестока спрямо пациента.

Жестока и безотговорна е тя най-вече спрямо болните, възрастните, уязвимите. Онези, които са най-рискови по отношение на Ковид-19. Нашите родители, баби и дядовци.

По време на опасност от зараза целта на един лекар – от онези, истинските лекари, които заслужават ръкоплясканията ни – би следвало да е да ограничи риска от заразяване за своите пациенти и най-вече за най-слабите и уязвимите.

В такъв момент единственото логично нещо, което лекарят може да поиска от своя партньор в лечението на пациента – фармацевта, – е той да отпусне предписаните лекарства бързо, точно и коректно, с грижата, която пациентът заслужава. Тази грижа включва генерично заместване на лекарство, което не е налично към момента, за да не се налага болният да се разхожда по аптеките по време на пандемия. Защото е важно всеки, който може, да си остане вкъщи, да излиза само в случай на крайна необходимост, а когато излиза, да не обикаля всички аптеки в града.

Това е логичното. Това е грижата за пациента. Това е съвместна работа на двама професионалиста – лекар и фармацевт – в името на здравето на пациента.

Всичко останало е търговия. И е грозно.

Грозно е да караш възрастни хора да обикалят по време на здравна криза и да чакат на студа пред аптеките, защото заради пандемията не се допуска струпване на хора вътре на топло. Грозно е заради бонуси, подаръци и екскурзии да заплюеш собствената си професия, като караш пациента да обикаля в търсене на по-вкусно помощно вещество. Грозно е години наред да култивираш безропотно подчинение от страна на пациента с помощта на лъжи като “Трябва да вземеш точно това търговско име, защото иначе няма да е същото”. Грозно е да превръщаш пациента в крепостен заложник на собствените си материални интереси, включително като му предписваш най-скъпия вариант от дузина еднакви.

Просто е грозно и няма друга дума за това.

Когато Българският лекарски съюз изказва официална позиция, в която се опитва отчаяно да защити материалните блага на “лекарите” за сметка на пациента, ми се струва, че бъдещето изглежда доста мрачно.

С вируса може и да може да се справим, с икономическите трудности и затворените фризьорски салони – също.

Но с егоизма не можем да се справим.

Страшно е за всички нас като общество, когато онези от нас, които са готови да разходят 80-годишен пациент в условия на пандемия, за да отидат на безплатна екскурзия, получават легитимност и гласност на позициите си. Когато се чува гласът на “лекарите”, а не на Лекарите. Когато се позволява повтарянето на неистини, които прикриват грозни истини.

Кризите изкарват наяве или най-доброто у хората, или най-лошото. По време на криза се виждат кавичките и става ясно кой какъв е и за какво се бори.

И какво, като е ясно?

Някакво начало е.

Като знаем как стоят нещата, вече поне не сме толкова безсилни. Както казах в началото, знанието е сила. Всичко започва от него. Така ни учат още първите български журналисти и възрожденци.

Нека да знаем и нека наричаме нещата с истинските им имена. Защото така е честно.

Неразделна част от настоящия материал е едно пределно ясно разграничение, което искам да направя.

Едно е твърдото ми несъгласие с позицията на една организация, която само се нарича “лекарска”.

Друго е дълбокото ми уважение към труда и себеотрицанието на истинските лекари. Към онези, които са до пациента, а не срещу него. Към онези, които лекуват, изслушват, обясняват, утешават, учат, четат, развиват се, обичат професията си и не могат без нея.

Дано има повече от тях.

Източници:

Официалната позиция на БЛС за генеричното заместване

Правилата за добра фармацевтична практика

Categories
Светът, в който живеем

(Без)действията на българската държава по време на пандемия

Съединението прави силата
Съединението прави силата

Собствената ни държава ни е поставила в положение, в което трябва да се пазим от нея повече, отколкото от Ковид-19

Разпространението на Ковид-19 е заплаха, с която светът досега не се е срещал и с която няма как да се справим, ако нямаме всичката подкрепа, която държавата може да ни даде.

Дали имаме тази подкрепа?

България закъсня безнадеждно с мерките срещу разпространението на заразата. Времето, което държавата ни имаше да реагира, беше пропиляно и вместо стройна организация сега тя ни предлага разединяващо говорене и репресивни мерки.

В резултат на което българските пациенти – а като такива можем и трябва да се разглеждаме всички в настоящата ситуация – са поставени в тежко и безизходно положение. Това важи с особено голяма сила за най-уязвимите сред тях – възрастните хора.

  1. Ужасяващото закъснение и липсата на подготовка поставят всички нас в риск. И най-вече най-уязвимите.

Нека да поговорим за хронично болните български пациенти.

Повечето от тях са над 60-годишна възраст и така попадат в най-рисковата група по отношение на Ковид-19.

Как според вас е организиран в момента техният достъп до лекарства, до лекарска и фармацевтична грижа в условията на пандемия?

Накратко, никак.

Следното е извадка от писмо от НЗОК до аптеките от дата 20.03.2020 г.:

“Настоящите допълнения и уточнения имат за цел да ограничат посещенията на хронично болните пациенти в лекарските кабинети по повод предписване на лекарствени продукти за заболяванията им.”

Става дума за това, че здравната каса позволява пациентите да получат своите ежемесечни лекарства директно в аптеката, без преди това да посещават личния си лекар, каквато е практиката по принцип.

Датата на писмото е 20.03. Извънредното положение в България е от 13.03. Пандемията беше обявена на 12.03, като Европа беше официално поставена в епицентъра й. Първият случай в България беше официално обявен на 08.03. За съществуването на коронавируса знаем от януари, а от 21.02 насам случаите в Европа започват да растат с ужасяващи темпове.

Нашата здравна администрация обявява мерки за намаляване на посещенията на хронично болни пациенти при лекарите на 20.03. И създава хаос.

Защото според спуснатото от касата отпускането на лекарствата ще става по рецептурната книжка на пациента, без рецептурна бланка от лекаря, но при спазване на редица условия, които не са и няма как да са комуникирани към възрастните пациенти.

В този момент никой не знае какво следва да прави – нито пациенти, нито фармацевти. Пациентите звънят на лекарите и фармацевтите в аптеките, които на свой ред звънят в здравната каса за информация, губейки от времето, което сега е особено важно да посветят на своите пациенти.

Целта възрастните хора да не излизат излишно не е постигната, тъй като на много от тях им се налага да отидат до аптеката, където да разберат, че не отговарят на някое от условията за отпускане само по рецептурна книжка и че трябва все пак да минат през личния лекар.

Така излизанията стават повече, а не по-малко. Реденето по опашки – също. Упражнението, което цели да намали излизанията на възрастните хора, става напълно безсмислено.

Не забравяйте, че говорим за възрастни болни хора, които чакат пред аптеките, защото вътре не трябва да се струпват хора. Които чакат на студа, само за да влязат и да разберат, че по някоя от многобройните възможни причини лекарството им няма как да бъде отпуснато без рецептурна бланка и трябва да отидат да се наредят на опашка и пред личния си лекар. След което да се върнат обратно в аптеката.

Това е жестоко.

Това, както каза генерал Мутафчийски, са нашите баби и дядовци. Хората, които са ни отгледали, които са се грижили за нас и които са до нас от детството ни, когато ние сме били уязвимите.

Гореописаното е само един от десетките реални и потенциални проблеми на здравното обслужване на уязвимите пациенти по време на настоящата кризисна ситуация.

Има много други, на които не мога да се спра изчерпателно, и с които много от нас се сблъскват, защото, както казах, всички сме пациенти.

Само ще спомена животоспасяващите и скъпоструващите лекарства. Те се отпускат по протоколи, за които премиерът благородно съобщи, че ще бъдат автоматично удължени.

Никой обаче не говори за наличността на тези лекарства, за това, че за някои от тях пациентите чакат седмици наред дори в нормални условия поради дългия и сложен логистичен процес, който държавата не подпомага по никакъв начин. Никой не помисли навреме за това, че в извънредно положение трябва да се изработи план от страна на държавата, включващ здравна каса, аптеки и складове, за да се осигури предварително логистиката на скъпите и животоспасяващи лекарства. Твърде много може да се обърка в процеса на лекарствоснабдяването по време на извънредно положение и предварителното планиране е изключително важно, защото то ще спаси човешки животи.

Още нещо – датите, на които пациент може да отиде при личния си лекар и после в аптеката, за да му се отпуснат лекарства по здравна каса, са строго определени. Не се допуска разминаване с повече от един ден.

Следното е цитат от възрастен пациент, който се обажда в аптека, за да провери дали лекарствата му по каса са налични:

“Ние с мъжа ми се объркахме, че днес е 20-о число, а то било утре. И мъжът ми, като отиде тази сутрин при лекаря, го върнали, защото трябва да отиде утре, а не днес”.

В условия на извънредно положение дали не следваше здравната каса да отслаби хватката си и да позволи на личния лекар да изпише на този възрастен пациент лекарствата му с ден по-рано? Дали не беше редно да спре временно да глобява лекари и аптеки за разлика от един ден? Дали не трябваше да помисли за гъвкави правила по отношение на датите като начин да намали излизанията на възрастните хора, които понякога са толкова объркани от многобройните изисквания, че не се сещат коя дата е днес?

Не е ли това, че държавата не помисли за всичко това, не просто безхаберно, но и жестоко?

Всички тези проблеми можеха да се решат само с действия, предприети преди тяхното възникване.

Тоест, с предварителен план. Когато кризата вече е факт, предварителни планове няма как да има. Има само закъснели мерки.

България далеч не е първата страна, в която дойде коронавирусът. Имахме два месеца, в които следяхме какво се случва в света, и един месец, в който наблюдавахме случващото се в Европа. През това време можеха да се изработят сценарии за всички аспекти на живота по време на извънредно положение, включително за достъпа на възрастните пациенти до медицински грижи, лекарства и консумативи.

Можеха да се изградят комуникационни канали между пациент, лекар и фармацевт, за да може консултации, назначаване и следене на терапии да става дистанционно. Можеше да се въведат конкретни мерки с цел възрастните хора да бъдат обслужени максимално бързо и коректно и с минимално чакане и разкарване.

Една такава съвсем конкретна и доста проста за въвеждане мярка например би била да се разреши генеричното заместване в аптеките, което към момента не е разрешено.

Според сега действащата нормативна уредба, когато пациент с рецепта по здравна каса отиде в аптеката и едно от лекарствата му не е налично, фармацевтът няма право да извърши генерична замяна, т.е. да отпусне същото лекарство на друг производител. Както в нормални, така и в извънредни условия липсата на едно лекарство може да е обусловена от най-различни обстоятелства. Може да го няма в момента в складовете, които зареждат аптеките, а може и просто преди малко да е свършило.

В тази ситуация възрастният пациент следва да бъде върнат. Да му се каже да дойде утре, да го търси в друга аптека или, ако лекарството му го няма в момента на пазара и няма откъде да се поръча, да се върне при личния си лекар, за да му се изпише същото, само че с друго търговско име. (Или да се предложи на пациента да закупи заместващото лекарство на свободна продажба, което не е редно, защото все пак този човек си има правото на лекарства, реимбурсирани от здравната каса.)

Нали се сещате колко безумно е това разкарване дори в нормални обстоятелства, а камо ли в условия на епидемиологична опасност?

Нали си представяте колко ужасяващо безхаберно е от страна на институциите да поставят един 80-годишен човек в ситуация да обикаля аптеки и лекари в сегашните условия, само защото във фармацевтичния шкаф в този момент има лекарство Х на фирма Y, a не на фирма Z, както пише на неговата рецепта?

И нали си представяте какво е за фармацевтите да бъдат принудени от държавата да разкарват своите пациенти в този кризисен момент заради неясни изисквания и институционален хаос? За пациенти и фармацевти тази безумна ситуация е изключително тежка и емоционално изтощителна и води до потискащо чувство за безсилие.

Чувство, че държавата работи не за своите граждани, а срещу тях.

Генеричната замяна е нещо, за което фармацевтите са повече от квалифицирани. Нещо, което би спестило на пациента безумни разкарвания, чакания по опашки и смяна на една хартийка с друга.

Това важи не само за рецепти по здравна каса. Голяма част от българите не са информирани, че съществуват различни търговски имена за един и същ лекарствен продукт. Много хора смятат, че за да им се даде лекарство, което е същото като изписаното им, но на друг производител, трябва да питат лекаря си, докато всъщност такава замяна е изцяло в полето на познанията на фармацевта.

За това можеше да се направи информационна кампания. Можеше да се обясни на пациентите, че когато в аптеката не е наличен изписаният им от лекар антибиотик, е по-добре да вземат същия антибиотик с друго търговско име, отколкото да се впуснат в обикаляне на всички аптеки в града в условия на опасност от зараза. Не забравяйте, че говорим за болни хора. Щом имат рецепта за антибиотик, значи не са здрави.

Гореизложеното е само един пример за една конкретна мярка. Ако здравните власти се бяха сетили навреме да обсъдят с лекари и фармацевти един пакет от такива мерки, днес може би щяхме да имаме някакъв адекватен отговор. Може би пациентите щяха да имат улеснен достъп до лекарствата си и нямаше да бъдат оставени на неизвестността и паниката.

За това обаче тряваше да се помисли преди. Вече е късно.

Трябваше да се помисли и за въвеждането на електронна рецепта.

Да, знам, че за нашата държава това звучи малко като бялата лястовица – говорим за нея, но никой не я е виждал в действителност. (Сигурно защото е електронна. Всички знаем, че, за да бъде един документ истински, той трябва да си е на хартия.)

Изграждането на комуникационна връзка лекар-фармацевт-пациент, изпращането на прескрипции от лекаря до аптеката по имейл, Вайбър или друг подобен начин – това би спестило на всички пациенти излишни разкарвания в момент, в който ни съветват да не излизаме от домовете си.

Ако пациентът можеше да се консултира с лекаря си дистанционно, ако рецептата му можеше да пристигне в аптеката виртуално и там да му подготвят предварително всичко необходимо, за да не му се налага да ходи да провери дали лекарството му е налично в момента – тогава щяхме да спестим на всички по веригата не само усилия, време и притеснения, но и лични контакти, които трябва в момента да избягваме.

Горното всъщност се прави от някои лекари и аптеки.

Онзи ден слушах по БНР една лекарка от Варна, която казваше, че постоянно комуникира дистанционно с пациентите си. Имам и пример за поне една аптека, която приема поръчки по телефона, заделя лекарства и се обажда на пациентите, когато те са пристигнали, за да им спести излишното разкарване във време на опасност от зараза, в което освен всичко друго и доставките от фармацевтичните складове са проблемни и бавни.

Сещате се какъв е проблемът тук, нали?

Че това са инициативи на отделни лекари и фармацевти. Без подкрепа от държавата. Без подкрепа от здравната каса. Без общ за всички, координиран отгоре кризисен отговор. Усилията на един или двама са геройски, но не са достатъчни, когато държавата не само не помага, но и пречи, заплашвайки със санкции и проверки.

Време беше държавата да приеме, че валидният документ не е само хартиеният документ. Че един лекар може да се волеизяви и по електронен път. Че медицинските специалисти – лекари и фармацевти – трябва да са в постоянен дистанционен контакт помежду си заради своите пациенти.

И малко храна за размисъл преди да премина към точка 2:

Хартиената рецепта също е контактна повърхност в условията на пандемия.

  1. Репресиите и наказателните акции

Насилието е нещо, към което хора, институции и държави прибягват, когато са безсилни да се справят с даден проблем по друг начин. Когато няма предварителна подготовка (виж точка 1) и трябва да се отвлече вниманието, като се изтъкне колко силна е държавата. Това е опасна спирала и тази спирала води надолу.

В условията на пандемия тази спирала може да коства човешки животи. Ето защо.

След като обяви извънредно положение, за да се бори с разпространението на заразата с по-широки правомощия, държавната машина внезапно реши, че трябва да се справи първо със спекулата и после с коронавируса. Все пак трябва да имаме приоритети.

Има ли спекула в цените и наличностите на продукти от първа необходимост е много широка тема, която имам желание да развия в друг текст. Сега ми се иска да поговоря за масовите проверки, които започнаха по аптеките през последните няколко дни и защо това е репресия не само спрямо фармацевтите, но и спрямо всички нас, българските пациенти.

Проверките от страна на различни контролни органи в нормална ситуация са в реда на нещата. Масираните проверки, наподобяващи наказателни акции, в които дузина проверяващи се изсипват в една аптека против всякакви правила за отстояние на хората един от друг в условията на опасност от зараза – това не е в реда на нещата. Заплахите за затваряне на аптеки при отпускане на лекарства по лекарско предписание без представена от пациента хартиена рецепта – и това не е в реда на нещата.

Упражняването на контрол върху фармацевите от страна на държава, която не се е поинтересувала дали те имат лични предпазни средства за работа – и това не е в реда на нещата.

Сега, в този кризисен момент, фармацевтите трябва да са ангажирани с предоставянето на квалифицирана грижа за своите пациенти, а не с предоставяне на документация на проверяващи органи.

Струва ми се, че вчера някой е уведомил държавата, че тя има контролни функции и тя се е разбързала да ги упражни, защото това й се полага.

Нека си припомним, че аптеката е здравно заведение:

“Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства” (чл. 219, ал 1. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина).

Аптеката не е търговски обект като всички останали и доказателство за това – ако някой има нужда от такова – е, че аптеките, заедно с магазините за хранителни стоки, остават отворени до последно в страните, засегнати от коронавируса. Дори когато всички други са затворили, дори когато заразата и страхът са повсеместни, фармацевтите продължават да ходят на работа. На първа линия.

Да организираш наказателни акции срещу медицински специалисти в момент на здравна криза е недалновидно и безотговорно. Това е доказателство, че някъде в горните етажи на властта нишката на нормалната и логична мисъл се е скъсала напълно.

Замислете се – в момент на невиждана досега епидемиологична опасност държавните институции решават, че човешкият, административният и институционалният капацитет следва да се впрегнат не в борба срещу разпространението на коронавируса, а в мобилизиране на репресивен апарат. Този апарат следва да развива излишни, безполезни и ужасяващо безсмислени дейности, които привидно се грижат за населението, а реално водят до страшна загуба на време, в което можеше да се свърши нещо полезно.

Вместо да използва човешкия и административен капацитет, който има, за да информира, организира и координира, държавата праща служителите си по аптеките да броят ръкавички.

Хубаво, ще каже някой. Ами какво да правим по въпроса с повишените цени на маски, ръкавици и дезинфектанти? Кой ще следи за това, ако не държавата?

Хубав въпрос.

Наистина няма кой друг, освен държавните институции, да проверява за надуване на цени в кризисен момент.

Нека обаче за момент да се върнем към точка първа – предварителната подготовка (в нашия случай – нейната липса).

Ако държавата си беше свършила работата, тя можеше доста отдавна да се сети, че на хората ще им трябват маски.

И да не чака цената да скочи, защото вносът намалява, защото цените се вдигат, защото китайската продукция остава в Китай, защото наличности няма и това вдига цената.

Реално моментът с липсата на една стока – в случая маски – е доста кратък, защото по логиката на пазара бързо се намира някой, който да запълни нишата. Сега вече виждаме точно това – масово започнаха да се шият маски и пазарът малко по малко се нормализира. Ако държавата се беше погрижила моментът с липсата да го няма изобщо, нямаше да има нито истерия, нито скачащи цени, нито необходимост от проверки.

(Скобите станаха много, но не мога да не кажа – част от маските – тези от обикновен плат – не са с кой знае каква ефективност. Ефективни са маските, които виждаме по телевизията на лицата на политиците и полицаите. Тези с кръглото филтърче, през което наистина не преминават вирусните частици. През плата преминават. Но и това е друга тема. Както е друга тема как в държавата хем няма маски, хем най-обикновени маски се продават за 5 лева, хем депутатите си имат маски, при това правилните.)

Та, държавата пропусна момента да осигури наличности на защитни средства (вижте за сравнение писмото от британската здравна каса най-долу). Пропусна да осигури наличности както за пациентите, така и за хората от първата линия.

Вероятно не всеки знае, че здравната каса всяка година договаря с производители и вносители на лекарства цените, на които ще реимбурсира лекарствените продукти. Дали пък не можеше по същия този начин да се договорят наличности и цени на маски, ръкавици и предпазни облекла? Очевидно е, че държавата има механизмите, опита и способността да преговаря за цени и да следи заявките за продукти, които се смятат за важни. Защо не го направи с маските, след като го прави с десетки лекарства? Капацитет явно има. Предварително планиране обаче няма.

На фона на пропуснатия момент идва пазарната логика. И тя казва, че когато един склад за доставка на медицински изделия предлага на една аптека да си купи кутия маски, която до вчера е струвала под 5 лв., за 60 лв., няма как цената да не скочи и за крайния потребител. Вина за това аптеката няма.

За да се контролират цените на стоки, които се смятат за важни в даден момент, са необходими предварителни действия от страна на държавата, а не последващи проверки. Не може институциите да имат капацитет за проверки, а да нямат капацитет да осигурят на населението необходимите предпазни средства на приемливи цени. Все пак държавата ни е силна и можеща, нали?

И още един ракурс – ако толкова иска да предприема строги мерки срещу някого, дали не можеше държавата да ги предприеме срещу капацитетите по телевизията и в социалните мрежи, които изредиха цялата Менделеева таблица, обяснявайки, че един или друг елемент помага срещу коронавирус?

(Към въпросните капацитети: селенът и цинкът вече свършиха по аптеките, време е да преминете към магнезий, хром, желязо и т.н. Само внимавайте, като стигнете до радиоактивните елементи, че там е по-сложно.)

  1. И накрая дойде разединението

“Заедно ще се справим” – този рефрен се чува много често през последните седмици от много места и на много езици.

Вярно е.

Само заедно можем да се справим със заплахата Ковид-19. Заплаха, каквато досега не сме виждали.

“Заедно” означава заедно като общество. Като граждани на една държава. Като хора.

“Заедно” включва държавата и нейните институции. В момент на криза заедността трябва да идва отгоре надолу, защото само така може да се отговори на заплахата координирано, спокойно и отговорно. Държавата е тази, която единствена има инструментите да обедини, да раздаде роли на всеки и да направи необходимото, за да спаси човешки животи.

Трябва да призная, че неистовото желание да напиша този текст дойде след изказването на ген. Мутафчийски по адрес на фармацевтите, в което той постави едно цяло съсловие под общия знаменател “търговци” и “спекуланти”. Изказване колкото некоректно и обидно, толкова и разединяващо.

Като кажеш “те ще ви продадат всичко”, поставяш една дълбока и опасна разделителна линия в обществото. Разделението на “ние” и “те” пречи на заедността на нацията и кара хората да се обръщат едни срещу други. Днес ще са фармацевтите, утре ще са лекарите, които отказват да изследват за коронавирус, защото не са им осигурени защитни облекла, или си подават оставките, защото ги карат да работят на първа линия без подготовка и без предпазни средства. Вдругиден ще е някой друг. 

Прикачването на етикета “враг” на когото и да било и особено на медицинските специалисти от първата линия в настоящия момент е безумно и опасно.

Врагът е само и единствено заразата. Ако не разберем този простичък факт, ще се окажем в положение, в което ще се самоизядем като общество.

Думите имат сила.

Думите на хората, които ръководят държавата в момент на криза, имат още по-голяма сила. Те достигат до всеки. Всички ние в този момент търсим от властта думи на подкрепа, спокойствие и отговорност. Всички гледаме телевизия и всички слушаме генерала.

Когато си начело на държавата в кризисен момент, това е огромна отговорност, която изисква да обясниш на хората, че се намираме под заплаха и че срещу тази заплаха трябва да се борим заедно. Че трябва да уважаваме и да подкрепяме (включително като им осигурим предпазни средства) всички онези, които са на първата линия.

Всички тях.

Лекарите. Медицинските сестри. Лаборантите. Санитарите. Фармацевтите. Полицаите. Граничните служители. Репортерите. Всички, работещи в хранителни магазини. Доставчиците на храна и лекарства. Шофьорите на линейки.

Всички, които всеки ден се срещат с потенциално заразени хора и всички, чиито професии изискват те да продължат да ходят на работа.

Всички, които не могат да работят от вкъщи.

Когато забравим за това колко е важна тази първа линия и колко много хора включва тя, когато пропуснем да осигурим на тези хора предпазни средства, когато от най-високата трибуна чуем, че има “ние” и има “те”, заедността на обществото ни, ако и да я е имало, започва да се пропуква.

А в историята и културата ни тази заедност е толкова широко застъпена, че е чудно как така все я забравяме.

“Съединението прави силата.”

Това е най-често повтаряният и най-неразбран лозунг в държавата.

Няма как да се справим със заплаха от тази величина, ако не сме заедно срещу нея. Ако паднем жертва на разделението, взаимното недоверие, незачитането на другия и липсата на уважение към онези, които се грижат за нашето оцеляване.

Чудно ми е как историята за хан Кубрат и снопа с пръчки е толкова широко позната и толкова широко неразбрана. Всеки може да я преразкаже, но дали всеки може да я разбере? Дали разбираме, че в момент на криза това не е просто история? Това е начинът, по който ще оцелеем.

Кризата е граничен момент.

Това е момент, в който нормалността временно е отменена и ще мине време, преди тя да се възстанови. В такива моменти хората и държавите имат два възможни пътя – егоизъм и отчуждение или взаимна подкрепа.

Ние сме длъжни да изберем второто. Държавата ни също.

Дано не е късно да го направим.


И съвсем накрая ми се иска да цитирам няколко извадки. Те са от едно от серия писма от британската здравна каса (NHS) към фармацевтите, работещи в аптеки. Това писмо е с дата 09.03 и е подписано от отговарящия за фармацевтичните въпроси в NHS. (Цялото писмо на английски може да прочетете тук):

“Скъпи колеги,

Осъзнавам, че Ковид-19 представлява ново, все по-голямо предизвикателство за и без това заетите фармацевти, както и че това ще бъде проблем за вас, за вашите екипи и за вашите пациенти.

….

С това писмо бих искал да ви кажа най-новото за това какво се случва и как планираме да комуникираме с вас.

Като част от нашите планове за подготовка ние ще имаме съвети и стратегии за това как да приоритизираме работата с цел да се справим с увеличения натиск спрямо аптеките. Ще имаме и модели за грижа за уязвимите и самоизолирали се членове на обществото и на персонала ви, както и подходи с цел увеличаване на капацитета на работната сила.

Важно е в този период вие да бъдете в безопасност и да бъдете добре информирани.

Както е посочено и в стандартните процедури за работа, аптеките ще имат нужда от ограничени количества лични предпазни средства. Ръкавици, престилки и непропускливи маски в момента могат да се поръчват в малки количества от складовете на едро. Изброените по-горе следва да се употребяват само от фармацевтичния персонал и от изолираните пациенти в съответствие с изискванията и не следва да се продават в аптеките.

PHE (Public Health England – изпълнителна агенция към здравното и социално министерство на Обединеното кралство) ще работи с търговците на едро, за да осигури постоянно набавяне на необходимите количества предпазни средства. Пакети, съдържащи ръкавици, престилки и непропускливи маски, ще бъдат доставени на общопрактикуващите лекари в началото на тази седмица и в момента правим необходимото подобни пакети да бъдат доставени на аптеките в края на тази и началото на следващата седмица. Стриктно ще се следи да се поддържат достатъчни количества от тези материали и мерките, свързани с това, скоро ще ви бъдат съобщени.”


Много още ми се иска да кажа и темите, по които искам да го кажа са много – грижа за икономиката в извънредното положение, положението на други уязвими групи, поведението на медиите, сценария, в който оставаме без лекари (защото подават оставки, понеже нямат подготовка и предпазни средства) и без аптеки (защото ги затварят в резултат от административен произвол)… Така че, до следващия път 🙂

Categories
Светът, в който живеем

Държава в почивка

Плаж
Плаж

Ако напоследък ви се струва, че държавата ни постоянно е в почивка, не се лъжете.

Categories
Светът, в който живеем

Цената на една молитва

Свещ
Свещ

Замисляли ли сте се защо в българските църкви има свещи с различни цени? Аз сега се замислям за пръв път.

Categories
Светът, в който живеем

Един съвсем малък жест

Има случки, които просто предизвикват широка усмивка на лицето ми.

Categories
Светът, в който живеем

След като спрат сирените

Сирени, камбани, тържествени зари и всякакви други визуални и звукови събития привличат вниманието ни в няколко дни в годината, карайки ни да бъдем благодарни, да отдадем почит и да се замислим за миналото.

Евентуално – и за бъдещето.

Какво става обаче, като спрат сирените и вниманието ни се върне в настоящето? Трябва ли ни външна причина да се замисляме за нещата и спираме ли да чуваме какво става наоколо, когато сирените утихнат?

Categories
Светът, в който живеем

Изборите и изборът

В последните часове преди деня за размисъл имам последен шанс да обмисля дали да гласувам. И докато чета за партиите, които са начело в прогнозните резултати, стигам до един доста интересен извод.

Categories
Светът, в който живеем

От Калофер до Калифорния

КалоферВ един малко мързелив (а не са ли всички?) неделен следобед се озовах в Калофер. Малко и тихо подбалканско градче, където още от входа те посрещат портретите на Левски и Ботев.

Categories
Светът, в който живеем

Мартеници и пластмаса

Наскоро се замислих за един много интересен аспект на мартениците – тази иначе толкова уникална и хубава българска традиция.

Те замърсяват природата.

Предполагам, че в миналото, когато мартеницата е била просто два усукани конеца, не е било така. Сега обаче, когато по дърветата висят пластмасови гривни, традицията се превръща в едно доста масово изхвърляне на боклуци в природата.

И това не е само на теория – по пролетно разцъфналите дървета наистина могат да се видят мартеници с пластмасови елементи, окачени за здраве. Със сигурност не за здравето на бедното дърво, за което разлагащата се с векове пластмаса едва ли е най-полезното нещо.

Да си изхвърлиш мартеницата в контейнера за пластмаса може да не звучи много традиционно и романтично, но изглежда като доста по-добро решение от това да я закачиш на дърво, откъдето при първия вятър тя ще падне и ще се озове в почвата. Светът се развива, пластмасата е навсякъде и би следвало да пригодим и традициите си към съвремието.

И тъй като мартениците, забелязването на щъркела и окачването на гривнички по дърветата е най-вече радост за децата, от които не можем да очакваме вродени познания за екология, би било хубаво родителите да се сетят да им разкажат за природата, пластмасата и бъдещето на планетата.