Моята малка работилничка

Това е един от любимите ми градове. Клиширано, знам. Туристически, преекспониран, видян и сниман отвсякъде, този град все пак успява да ме очарова всеки път. Въпреки че съм ходила там четири пъти. На петия сигурно пак ще се очаровам. Така че, когато тръгнах да пиша за един конкурс на тема туризъм (на сайта GoAbroad), нямаше как да избера друго място, за което да напиша нещо. Не спечелих, но текстът ми е публукуван на GoAbroad, което, доколкото знам и помня, е първата ми публикация на английски (изключвайки тези в моя си…read more

Брюксел е странен град.

Когато за пръв път чу скърцането от килера, той се направи, че не го чува.

Казвам се Спарки и съм куче. По-точно, лабрадор. Още по-точно, черен. Иначе казано, аз съм един от двата цвята, които различавам.

– Ето го, тук трябва да е! – малкият Гошко тичаше запъхтян към едно от дърветата в малкия парк. След него бавно вървеше дядо му.

Изсъхнал стрък трева я убоде по бузата и тя се почеса разсеяно. Размърда пръстите на краката си и погледна към небето. Слънцето се беше спуснало ниско над хоризонта, но все още печеше доста силно.

Първоначалната ми идея за този блог беше да споделям неща, които съм написала. Защото обичам да пиша, а писането няма голям смисъл, ако никой не те чете.

Не искам да съм цинична, но понякога ми се струва, че идеализъм и глупост са доста близки.