Този разказ се роди от една мисъл, която ме тормози през последните дни – при всяка военна агресия, при всяко вражеско нахлуване на територията на суверенна държава има една последна нощ. Последна нощ на нормалност. Последна нощ на спокоен сън без въздушни тревоги. Последна нощ, в която децата гушкат плюшените си мечета в леглата си, а не в бомбоубежища и бежански лагери.
Въпросът с паметника е пределно прост
Фейсбук – последното място, където според мен могат да се водят смислени дебати по каквито и да било теми – през последните дни се вълнува във всякакви посоки по въпроса с демонтирането на паметника на съветската армия в София. Вадят се исторически дати и цитати, спори се с примери от други държави, пишат се стихове,… Continue reading Въпросът с паметника е пределно прост
От носталгия по соца до жертви на пропагандата
Опит за обяснение на настоящето с помощта на миналото На 24 февруари 2022 г. с нахлуването си в суверенна Украйна “Путин върна войната в Европа” (думите са на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен). Тази непредизвикана агресия към съседна държава е събитие, което би следвало да е доста лесно за определяне в морално… Continue reading От носталгия по соца до жертви на пропагандата